Решение № 52 от 18.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500439 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 287 от 09.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1013/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е осъдил Н. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

Велико Търново, ***********, да заплати на Гаранционен фонд – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. IV, представляван от изпълнителните директори М. Н. К. и С. Г. С., следните суми:

– сумата 30 532,68 лв. (тридесет хиляди петстотин тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изплатено от Гаранционен фонд на С. В. С. обезщетение за неимуществени вреди – 20 000,00 лв., и лихва за забава – 10 532,68 лв., вследствие на реализирано ПТП на 12.01.2020 г. около 18:30 часа, в тъмната част на денонощието, при ясно време и без валеж, на третокласен път III-504, около км 6+000, в с. Ресен, ул. „Георги Д.“, при нарушение на правилата за движение по пътищата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

– сумата 1437,00 лв. (хиляда четиристотин тридесет и седем лева), представляваща направените разноски по гр. дело № 1013/2024 г. по описа на ВТОС.

С решението съдът е отхвърлил предявените от Гаранционен фонд – гр. София искове 1 против Н. Д. Х., ЕГН **********, за сумата 206 997,63 лв., представляваща сбор от обективно съединени искове, съставляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетения, лихви и разноски за причинени вреди на С. В. С., Р. В. С. и Д. С. Г. вследствие на ПТП от 12.01.2020 г. около 18:30 часа, в тъмната част на денонощието, при ясно време и без валеж, на третокласен път III-504, около км 6+000, в с. Ресен, ул. „Георги Д.“, при нарушение на правилата за движение по пътищата, както следва:

– сумата 70 000,00 лв., платена на 09.09.2022 г., представляваща обезщетение за претърпените от Р.а С.а неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на В. И.;

– сумата 15 944,44 лв., платена на 09.09.2022 г., представляваща лихва за забава върху горепосоченото обезщетение;

– сумата 2630,00 лв., платена на 09.09.2022 г., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.;

– сумата 2750,00 лв., платена на 05.10.2022 г., представляваща държавна такса върху уважения иск;

– сумата 70 000,00 лв., платена на 10.01.2024 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на С. С. за настъпилата смърт на баща му В. И., намираща се в пряка причинна връзка с процесния инцидент;

– сумата 27 096,87 лв., платена на 10.01.2024 г., представляваща лихва за забава върху горепосочената главница;

– сумата 300,00 лв., платена на 17.02.2023 г., представляваща такса за извършване на съдебномедицинска експертиза;

– сумата 350,00 лв., платена на 17.02.2023 г., представляваща такса за извършване на съдебна автотехническа експертиза;

– сумата 2500,00 лв., платена на 23.12.2021 г., представляваща главница за присъдено обезщетение за неимуществени вреди на Д. С. Г.;

– сумата 381,70 лв., платена на 23.12.2021 г., представляваща лихва върху горепосоченото задължение;

– сумата 830,00 лв., платена на 10.05.2023 г., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция;

– сумата 535,56 лв., платена на 10.05.2023 г., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция;

– сумата 10 000,00 лв., платена на 10.05.2023 г., представляваща главница за присъдено обезщетение за неимуществени вреди;

– сумата 3004,06 лв., платена на 10.05.2023 г., представляваща лихва за забава върху горепосоченото обезщетение;

– сумата 500,00 лв., платена на 25.09.2023 г., представляваща държавна такса и разноски по сметка на ВТРС;

2

– сумата 125,00 лв., платена на 25.09.2023 г. по сметка на ВТРС, представляваща разноски, съразмерно с уважената част от иска;

– сумата 50,00 лв., платена на 25.09.2023 г. по сметка на ВТОС, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

С решението Окръжен съд – Велико Търново е осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на Н. Д. Х., ЕГН **********, сумата 1307,00 лв. (хиляда триста и седем лева), представляваща направените разноски по гр. дело № 1013/2024 г. по описа на ВТОС.

С Определение № 1191/08.08.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 287/09.06.2025 г. по гр. дело № 1013/2024 г. по описа на ВТОС, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 8227/26.06.2025 г. на Гаранционен фонд – гр. София, в частта относно присъдените разноски, съразмерно на отхвърлените искове, в полза на Н. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ***********, в размер на 1307,00 лв.

Против Решение № 287 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1013/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, в частта, с която са отхвърлени исковете над уважената част от 30 532,68 лв. до пълния им предявен размер от 237 530,31 лв. (разлика 206 997,63 лв.), ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, е подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд - гр.София.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че представените от ищеца платежни нареждания и банкови извлечения, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не доказват извършването на плащанията в общ размер на 206 997,63 лв. Според жалбоподателя съдът е направил необоснован извод, че сумите не са доказано платени, при положение че страните не са оспорили заключението на вещото лице, в което изрично е установено, че съответните суми са действително платени и осчетоводени. Твърди се, че съдът е подхождал формалистично, като е приел, че единствено удостоверение от банката-получател би могло да установи извършването на плащанията, без да съобрази доказателствената стойност на банковите извлечения и на счетоводните записвания, проверени от вещото лице.

Въззивникът сочи още, че извлеченията от банковите сметки съдържат данни за извършените транзакции, включително номерата на транзакциите и постъпването на сумите по сметката на получателя, поради което съдът неправилно е игнорирал тяхната доказателствена стойност.

Поддържа се, че съдът е пренебрегнал експертното заключение, изготвено след проверка на счетоводството на Гаранционния фонд, което представлява доказателство с висока доказателствена стойност по смисъла на чл. 55 ТЗ. Според въззивника експертизата категорично установява, че процесните суми са платени, но съдът не е кредитирал заключението, без да изложи убедителни мотиви.

3

Жалбоподателят изтъква, че ако съдът е считал заключението за непълно или противоречиво, е следвало да даде възможност на вещото лице да го допълни или да назначи нова експертиза, вместо да отхвърли претенцията.

Въззивникът поддържа, че вещото лице не е извършило проверка в банкитеполучатели на преводите, въпреки че съдът е могъл служебно да изиска необходимите удостоверения. Според жалбата това е довело до непълнота на доказателствения материал.

Твърди се, че при констатиране на непълнота или противоречие в заключението съдът е бил длъжен да назначи допълнителна или повторна експертиза, съобразно практиката на ВКС, но вместо това е отхвърлил иска.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото. Посочва се, че в проекта за доклад не са дадени ясни и конкретни указания относно фактите, които следва да бъдат доказани от страните, както и относно доказателствената тежест. Според жалбата съдът е ограничил правото на защита на ищеца, като е дал само общо указание страните да доказват твърдените от тях факти, без да конкретизира спорните факти.

Поддържа се, че неприемането на окончателен доклад по реда на чл. 146 ГПК е довело до лишаване на страните от възможност да вземат становище и да предприемат необходимите процесуални действия.

Въззивникът иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете до пълния предявен размер. Направени са и доказателствени искания, включително за допускане на допълнителна или повторна съдебно-счетоводна експертиза с проверка в банките-получатели относно постъпването на процесните суми.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н. Д.

Х., чрез адвокат Г. Н..

В писмения отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа правилността на първоинстанционното решение.

Въззиваемият поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представените от ищеца платежни документи не доказват реалното изплащане на сумите.

Според отговора представените документи удостоверяват единствено нареждането на банкови преводи, но не и фактическото постъпване на сумите по сметките на кредитора.

Посочва се, че задължението се счита погасено едва при заверяване на сметката на кредитора, което не е доказано.

Въззиваемият поддържа, че вещото лице е изследвало единствено счетоводството на Гаранционния фонд и представените от него документи, без да извърши проверка в банкитеполучатели. Поради това заключението не доказва реалното плащане на сумите. Счита се, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал експертизата като достатъчно доказателство.

Въззиваемият оспорва твърдението за допуснати процесуални нарушения във връзка 4 с доклада по делото. Посочва се, че съдът е изготвил проект за доклад и страните са имали възможност да направят доказателствени искания, поради което не са били ограничени в правото си на защита.

Поддържа се, че искането за допускане на нова или допълнителна експертиза е неоснователно, тъй като страната е могла да поиска събирането на тези доказателства в първата инстанция, а и не са налице основания по чл. 266 ГПК за събирането им във въззивното производство.

Въззиваемият моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С определение, постановено в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, въззивният съд е обсъдил направените във въззивната жалба доказателствени искания и е приел за основателно искането за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като е констатирал, че приетото в първоинстанционното производство заключение не е дало пълен отговор на поставените задачи, включително относно обстоятелството дали съответните банкови сметки на получателите са били захранени с преведените суми, като първоинстанционният съд не е поставил допълнителна задача на вещото лице на основание чл. 201 ГПК. Поради това въззивният съд е назначил съдебносчетоводна експертиза, като е възложил на вещото лице да извърши проверка на приетите по делото счетоводни и банкови документи, както и проверка в съответните банки на получателите на процесните преводи, включително извършени от Гаранционния фонд и чрез частен съдебен изпълнител, с оглед установяване дали са наредени суми във връзка с твърденията в исковата молба, кога, от кого, в какъв размер и на какво основание са извършени плащанията и дали съответните банкови сметки на получателите са били заверени с преведените суми. На вещото лице е възложено също да извърши изчисления относно формирането на вредите и да онагледи изводите си в табличен вид, като посочи размера на всяка наредена сума, нейното основание, лицето, в чиято полза е извършено плащането, както и дали и кога е заверена сметката на получателя, като при установяване на несъответствия между заключенията на експертизите, изготвени в първоинстанционното производство, следва изрично да ги отрази.