Определение № 3195 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3195 гр. Варна, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501374 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу определение № 6459 от 07.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 4439 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която не е прието възражение вх.№ 40600 от 21.05.2024 г. по член 414а ГПК, депозирано от частния жалбоподател, в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по заповедното производство.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Изложени са доводи, че частният жалбоподател е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение, респективно не е дал повод за предявяване на вземането – предмет на заповедта за изпълнение, защото при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана от кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, а в случая няма доказателства заявителят да е предприемал такива действия. Също така се сочи, че решаващият състав не е съобразил, че процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си на присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа да не се злоупотребява с права. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част, а в условията на евентуалност - да бъде разгледано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на член 78, алинея 5 от ГПК.

В отговор на частната жалба А.А.О. чрез адвокат Н. К. оспорва доводите в нея.

Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

1

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от А. Г. Р. чрез адвокат Н.

К. за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лева – платени при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на електроенергия, заплатена от него, както и за съдебни разноски в общ размер от 425 лева – 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за дължима държавна такса.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 1958 от 12.04.2024 г. в полза на А. Г. Р. за сумите от 19 лева и 425 лева.

На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 18.04.2024 г., видно от съобщение на лист 12 от първоинстанционното дело.

На 20.05.2024 г. /с пощенска пратка, поради което и в срока по член 414, алинея 2 от ГПК/ длъжникът е депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства, удостоверяващо плащане на сумата от 19 лева.

Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – покана за заплащане не е отправяна до длъжника и процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си за присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа на член 3 от ГПК. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта в частта относно разноските, като в условията на евентуалност е направил и искане за оставяне без уважение на искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а, алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя, който е депозирал становище, обективиращо доводи за неоснователност на възражението. Оспорено е искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото „Енерго-про продажби“ АД е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което възражението му по член 414а, алинея 2 от ГПК е неоснователно.

В хода на образуваното заповедно производство ответникът „Енерго-про продажби“ АД е заплатило претендираната от заявителя исковата сума в законовоопределения срок, което обстоятелство е признато от заявителя в становището му. Изпълнението на това 2 условие от страна на длъжника обаче не го освобождава във всички случаи от разноските по делото. Съгласно член 414а, алинея 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си. В конкретния случай е налице само второто условие. Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че „Енерго-про продажби“ АД по никакъв начин не е било уведомявано за претенцията на заявителя. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: заявлението е депозирано пред РС – Варна на 11.04.2024 г.; длъжникът не е канен от кредитора да заплати дължимата сума преди тази дата. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание член 414а, алинея 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права.

Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва да се присъдят разноски, като ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати сумата от 495 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева и заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС съобразно представените доказателства.

Съдът, обсъждайки направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 7 във връзка с член 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение по частна жалба е 400 лева. Предмет на делото е заявление по член 410 от ГПК за сумата от 19 лева. В разпоредбата на член 36, алинея 2, изречение второ във връзка с алинея 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази многобройните идентични дела, по които адвокат К. е пълномощник, въззивният съд намира, че сумата от 100 лева е съизмерима. Отделно от това съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед абсолютната нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери.

3

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6459 от 07.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 4439 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, десети състав, в частта, с която не е прието възражение вх.

№ 40600 от 21.05.2024 г. по член 414а ГПК, депозирано от „Енерго–про продажби“ АД, в частта за разноските в общ размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по заповедното производство, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК с № 1958 от 12.04.2024 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК * със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г по член 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК с № 1958 от 12.04.2024 г., на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А. Г. Р. ЕГН ********** с адрес в град Горна Оряховица - ул. „Тунджа“ № 2 да заплати на „Енерго-про продажби " АД ЕИК *, седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 115 /сто/ лева, представляваща направени в настоящото производство във въззивната инстанция съдебноделоводни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4