Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13098 от 02.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8545/2026
Вид
Определение № 13098
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13098 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110108545 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 845/2025г. на Районен съд – Павликени.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ в ЕИСС е свързано заповедното производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като към настоящия момент предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали производството е протекло по предвидената в ГПК процедура, доколкото това е предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК.

От документите по ЧГД № 845/2025г. на Районен съд – Павликени се установява следното:

От всички съобщения по делото е видно, че длъжника М. А. М. живее на адрес: гр.

София, гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл.6, вх. Б, ет. 10, ап. 133 по данни на съсед от входа – Блага Кънчева. На този адрес е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК; и 2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса. Напротив, по делото има сведения, че длъжникът живее на този адрес.

Така се приема и напр. в „Промените в гражданския процесуален кодекс“, ИК „Труд и право“ на стр. 115: „Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал. 5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.“ 1

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд – Павликени за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 101098/31.03.2026 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 8545/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото да се изпрати на Районен съд – Павликени, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2