Протокол № 447 от 03.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 447 гр. Пазарджик, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500445 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За Прокуратурата на РБългария се явява прокурор Стефан Янев от ОППазарджик.

Ответникът М. Б. не се явява. За него се явява адв. М. редовно упълномощен.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Панагюрски районен съд

№49 от 09.04.2025г. постановено по гр.д.№20235230100817 по описа на същия съд за 2023г. E ОСЪДЕНА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София., бул.

"Витоша" №2, да заплати на М. С. Б., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „П.“ № 1, сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания, в хода на наказателното преследване за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК срещу 1 ищеца по ДП № 121/2022 година по описа на РУ К., пр. пр. 1193/2022г. по описа на РП - С., ТО И., ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3000 лева до пълния й предявен размер от 5000 лева.

Със същото решение е осъдена Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София., бул. "Витоша" №2 , да заплатят на М. С. Б., с ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „П.“ № 1, разноските по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева - за внесена държавна такса и сумата от 264.68 лева (двеста шестдесет и четири лева и 68 стотинки) - за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника Прокуратурата на РБ , чрез прокурор от РП-Пазарджик с въззивна жалба с вх.

№2221 от 23.04.2025г. с доводи за порочност на решението като неправилно като се иска да бъде отменен и да се отхвърли предявения срещу ПРБ иск.

Твърди се, че представените към исковата молба писмени доказателства, както и събраните в хода на гражданското дело, не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата и че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин такива твърдения. А когато вредите са последица от образуваното досъдебно производство, то е следвало да представи пред Съда по гражданското дело безспорни и категорични доказателства и да проведе пълно и главно доказване кои конкретни вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от образуването на досъдебно производство от страна на органите на полицията. Поддържа се че в случая не ас налице предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ-да е извършено съответното незаконосъобразно действие от страна на държавния орган, в случая Прокуратурата, да е причинено увреждане и то да не е по изключителната вина на ищеца; както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва, че всички изнесени в исковата молба претенции за неимуществени вреди се оказват само и единствено твърдения, които не били доказани от ищеца и че едно осъдително решение не може да почива на базата на твърдения и необосновани и недоказани претенции. Заключава, че на базата на всички събрани по делото доказателства, съдът е следвало да отхвърли изцяло иска 2 на ищеца, като неоснователен и недоказан и да не присъжда каквото и да било обезщетение, доколкото Волята на законодателя при приемането на ЗОДОВ е била гражданите да бъдат възмездени за реално причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия и актове на държавата.

Противоречало на логиката на закона, на всяка цена и при всички случаи да се приема, че след като е било образувано досъдебно производство и впоследствие наказателното производство е било прекратено, то непременно да са претърпени вреди. Счита, че такава презумпция не е залегнала в закона и именно поради това твърдените вреди следва да бъдат доказвани в гражданския процес от ищеца, а ако се присъдят такива вреди то размера им да бъде определен по справедливост, тоест лицето да се обезвъзмезди, но не и да се обогати.

Относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, жалбоподател счита, че определеният от съда размер на обезщетение от 3 000лв. е завишен и не е в съответствие с принципа, заложен в чл.52 от 33Д и трайната съдебна практика, доколкото неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на лицето, изразяват се в търпенето на болки и преживяване на страдания, като в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с обвинението. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и доказателства, които да установяват, че те са пряк резултат от образуването на досъдебно производство. Заключава, че размерът на претендираното обезщетение, така и присъденото такова не съответстват на принципа за справедливост и че макар съдът правилно да е посочил критериите, въз основа на които се обуславя размера на обезщетението, в случая: не се доказват силни отрицателни изживявания ,явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата ,извън обичайните психични страдания при образуване и водене на ДП с обвинение за подобно престъпление, разумен срок на провеждане на наказателното производство, няма наложена мярка за неотклонение, липса на предприемане на други мерки за процесуална принуда. Счита, че изложените обстоятелства, са достатъчно основание за значително намаляване на присъденото обезщетение, което в случая се явява несправедливо и води до неоснователно обогатяване на ищеца, защото съдът определил сума, която обичайно се присъжда за много по-тежки случаи от 3 този на ищеца . Оспорва се решението и в частта съдът в която е присъдил законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 15.05.2023г. като поддържа, че в тази част следва да бъде отменено като неправилно ,тъй като ищеца не е търпял посочените вреди, за които претендира законна лихва.

По отношение осъждането за разноски в размер на 10,00 лв. —за внесената държавна такса и 264,68 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство, счита, че такива не са дължими, поради неоснователността на иска. Препраща и към доводите изложени в отговора на Прокуратурата на исковата молба. Моли да се отмени обжалваното

РЕШЕНИЕ в осъдителните му части и да се отхвърли изцяло искът на ищеца М. Б., като неоснователен и недоказан, както и да отхвърлите изцяло и иска за лихвите и разноските евентуално — да се намали съществено размера на присъденото обезщетение и съответно - съдебните разноски.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Няма направени доказателствени искания от страните по делото по реда на чл.266 от ГПК.

Прокурорът: - Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

Адв.М.: - Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Прокурорът: - Виждам от доказателствата по делото, че се касае за образувано ДП, но самото ДП не е срещу конкретния ищец, той няма и повдигнато обвинение, той е разпитан само, като свидетел и смятам, че не са налице доказателства, които да обосноват осъдителното решение срещу прокуратурата. От друга страна самата сума, както е отразено в жалбата в размер на 3000 лева е твърде завишена, не отговаря на справедливостта, тъй като само на базата на един разпит, като свидетел не виждам такава голяма сума да му бъде присъдена, която се равнява поне на 3 минимални работни заплати за страната. И с оглед самата обществено икономическа обстановка в страната никак не е добра, ето даже и младите медицински специалисти, както й на предишното дело чух, че протестират, че на самите тях заплащането им е 4 около минимална заплата, а тук се получават три минимални заплати за разпит, като свидетел и в тази насока ще моля да отмените решението и отхвърлите изцяло исковата молба. Ако евентуално счетете, че е налице основание за обезщетение поне да намалите сумата в по-малък размер. По отношение на лихвата съдът неправилно е присъдил лихвата от 15.05.2023г. при положение, че в ИМ лихвата се претендира от 20.11.2023г. т.е. тук съдът се е произнесъл извън рамките на петитума на ИМ. В тази насока ще моля да уважите жалбата.

Адв.М.: - Представям списък на разноските. Моля да потвърдите атакуваното с процесната жалба решението на РС и присъдите на моя доверител сторените разноски от него пред настоящата инстанция.

Основанията да моля за това са мотивите на обжалваното решение, срещу които в една бланкова и формална въззивна жалба не е посочена нито един юридически факт, нито едно доказателство или обоснован правен аргумент, за да бъде отменен. Стига се според мен до логически и правен абсурд да се настоява, че РС е следвало да откаже каквото й да е обезщетение за вреди, които доверителят ми е понесъл от едно незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство.

Прокурорът: - Оспорваме разноските пред въззивната инстанция като прекомерно завишени.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 2.08.2025г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5