Решение № 450 от 03.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20225330113586 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против И. Т. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 13.01.2020 г. – 09.11.2021 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 468,57 лева за собствен/ползван обект, находящ се в ....... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 32,31 лева за периода 12.03.2020 г. – 30.11.2021 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ....., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство, което да отговаря на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10672/16.12.2021 г. по ч.гр.д. № 19808/21 г. по описа на ПРС, поправена с Определение № 6264/09.06.2022 г., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете, в т.ч. – в карнетите липсвали подписи на потребителя и служителя, изготвил отчетите, респ. свидетел, съгл. чл. 23, ал. 4 ОУ; оспорва същите;

1 нямало данни за броя на обитателите, като се оспорва определянето на месечното количество изразходвана вода; качеството на потребител; самото потребление и начина на отчет; не били представени и фактури. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /поправена с опр./. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № 0101190082/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ....., както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, ккато и възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани надлежни доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване /указания по чл. 146, ал. 2 ГПК не са били дължими, поради искането по чл. 192 ГПК/. В тази връзка ще се отбележи следното – подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ от трето за спора лице, не може да обвърже ответника. В нея като съсобственици са изброени съвсем различни лица. Според представените документи – лицето, подало декларацията, е било съпруг на ответницата, като е починало преди процеса. Дали обаче имотът е придобит в режим на СИО, респ. дали изобщо ответницата е наследник по закон на посоченото лице, по делото не се установява. В ИМ не са били въведени твърдения за наследствено приемство и този въпрос не е бил предмет на проверка, като не са събирани док. дали действително е налице такова, а няма напр. направен отказ от наследство или загуба на права, съответно – ответникът, чрез особения представител, не се е защитавал относно подобни твърдения. Не може да се направи категоричен и законосъобразен извод дали изобщо и евентуално на каква част е собственик ответницата от процесния имот, за да носи отговорност за търсените вземания.

Няма и данни изобщо да е ползвала имота, респ. услугите на ВиК в процесния период, нито такива, от които да се приеме законосъобразно, че поради наследствено приемство на предходен „потребител“ /с надлежни права/ следва да носи отговорност за натрупани задължения.

С оглед изложеното, съдът приема, че не се доказва качеството на „потребител“ за исковия период на ответника като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.

В допълнение може да се посочи, че - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В исковата молба се заявява, че поради липса на водомер, месечното количество изразходвана вода било определяно съобразно чл. 25, ал. 8 ОУ. При това положение и 3 съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване на тези обстоятелства не бяха ангажирани, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада. Показанията на св.

М. не внасят яснота, нито подкрепят изложените от ищеца твърдения, т.к. същият изрично заявява, че – никога не е влизал в имота, за да се увери дали има или няма измервателно устройство – не е имало живущи, когато бил ходил за отчет. Тоест по делото не се установяват с категоричност причините за служебно начисляване по тарифа и конкретните факти, обусловили същото за периода, в т.ч. кой и дали някой изобщо е живял в имота и реално е потребявал услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абонат за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Поради това и доколкото по делото не се доказва правно и фактическо основание за начисляване на цената на ползваната вода при прилагане на служебна тарифа относно цената на процесната услуга, което от своя страна рефлектира върху доказаността на претенциите по основание и размер, не може да се направи извод за дължимост на претендираните суми.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочените елементи от ФС на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Предвид всичко изложено, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

О Т Х ВЪ РЛ Я като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против И. Т. Д., ЕГН ********** обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 468,57 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 13.01.2020 г. – 09.11.2021 г. за обект, находящ се в ....; 32,31 лева обезщетение за забава за периода 12.03.2020 г. – 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10672/16.12.2021 г., поправена с Определение № 6264/09.06.2022 г., по ч.гр.д. № 19808/21 г.по описа на ПРС.