Решение № 3315 от 31.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3315 гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.СТ.ДОНЧЕВА при участието на секретаря З.Д.А. като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20201110212333 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01.04.1986г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на “*****”АД, подадена срещу наказателно постановление №22-005777, издадено на 18.04.2019година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание чл.415,ал.1 КТ - редакцията на разпоредбата преди изменението и допълнение в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.107 от 18.12.2020г., на юридическото лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена санкция”, в размер 2 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, изразило се в това, че при направената в сградата на Д”ИТ” София, находяща се в град София, ул.”Лъчезар Станчев” №20, по изискани и представени документи, последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, в периода от 12.03.2019година до 19.03.2019година, на юридическото лице, в качеството на работодател, е било установено неизпълнение на дадено на основание чл.404,ал.1,т.1 и т.12 КТ, с протокол за 1 извършена проверка, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г. по описа на Д”ИТ” София, задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, конкретно под №5 от цитирания протокол, със съдържание: “Работодателят да плати на М. начисленото във ведомост за заплати за месец май 2018година трудово възнаграждение, в размер 1 008,77лева /чиста сума/, за извършената работа през месец май 2018година, съгласно чл.128,т.2 КТ”, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 28.02.2019година, респ. деянието се явява извършено на 01.03.2019година в предприятието на работодателя, като и до приключването на последващата проверка на 19.03.2019година не са били представени доказателства /платежни нареждания, разходни ордери и др./ за изплащането на начисленото трудово възнаграждение на М. за месец май 2018година, респ. за изпълнение на предписанието.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, алтернативно за изменяване на същото, в насока намаляване размера на наложената

“имуществена санкция” до нормативния минимум.

Жалбоподателят основно се позовава на допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното производство, с характеристиките на съществени процесуални нарушения, конкретно неспазени изисквания по чл.42,т.7 ЗАНН при съставянето на акта за установяване на нарушението и по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно постановление, което се твърди, че и не е било надлежно връчено на санкционираното лице, още позоваване на неправилно приложение на материалния закон в случая, по причина, че няма осъществен състав на административно нарушение, с навеждане на обстоятелството, че “дружеството е оказало съдействие на проверяващия орган, тъй като е извършило всички възможни действия за представяне на съответната информация и документация в отговор на искането”. Дори да се приеме установеност на вмененото нарушение, жалбоподателят развива съображения за неправилна индивидуализация на наложената административнонаказателна санкция, немотивирано определена в размер над предвидения минимален.

2

Първоначално по жалбата е било образувано съдебно производство по НАХД №7760/2019г. по описа на СРС, НО, 103 състав, по което с решение, постановено на 04.05.2020година, съдът е потвърдил атакуваното наказателно постановление.

По реда на касационното обжалване, по жалба на санкционираното лице, депозирана срещу решението на районния съд, конкретно с решение, постановено на 06.08.2020година по КНАХД №5504/2020г. по описа на Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, решението на районния съд е било отменено, а делото върнато на Софийски районен съд /СРС/ за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото съобразно решението на касационната инстанция, в открито съдебно заседание пред настоящия състав на СРС, санкционираното юридическо лице “*****”АД, в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се представлява.

Представителят на въззиваемата страна, легитимиран с приложени по делото пълномощни, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

Аргументира, че събраните в нужната пълнота доказателства, включително такива, във връзка с указанията на касационната инстанция, обективирани в мотивите на решението, постановено по КНАХД №5504/2020г. по описа на Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, интерпретирани правилно, а не превратно, потвърждават констатациите на органите на административнонаказателното производство и предмет на административнонаказателното обвинение, както, че административнонаказателното производство се е развило при спазване на относимите процесуални правила, без допуснати съществени нередовности, при коректно прилагане на значимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, както правилно индивидуализиране на наложената административнонаказателна санкция, от гл.т. определени вид и размер, обосновавайки в същото време неоснователност на доводите от защитната теза. Формулира изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо в полза на Д”ИТ” София.

Настоящият състав на СРС, като взе предвид доводите в жалбата, с 3 която е сезиран, съобрази решението на касационната инстанция, постановено на 06.08.2020година по КНАХД №5504/2020г. по описа на Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, съобрази становището на представляващия по пълномощно въззиваемата страна, изразено в съдебно заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор относно съществуването към 2019година, във времето преди, а и след това, на юридическо лице - търговско дружество с фирма “*****”АД, ЕИК *****, с предмет на дейност “строителна дейност, инвестиции в строителството, експлоатация на построени обекти, търсене, проучване и добив на подземни богатства, външна и вътрешна търговия, туризъм, лечебен туризъм, отдаване под наем на леки, товарни автомобили и специализирана техника, както и всяка друга дейност, незабранена от закона”.

Установява се, че развивайки дейността си, конкретно към месец май 2018година, юридическото лице, в качеството на работодател, имало сключен и действащ трудов договор, конкретно от 26.03.2018година и до 15.06.2018година, с физическото лице М., в качеството на работник/служител.

По повод сигнал /“жалба”/, приет в Д“ИТ“ София с вх.

№19002822/14.01.2019г., постъпил в приемната на контролния орган, подаден от свидетел М. М., описващ проблемни отношения между последната, в качеството на работник/служител и “*****”АД, в качеството на работодател, в периода 29.01.2019година - 11.02.2019година, дейността на “*****”АД, в качеството на работодател, станала обект на проверка от страна на инспектори при Д”ИТ” София, сред които и свидетел Г.В., за резултатите от която проверка бил съставен протокол, в съдържанието на който и на база установеното в хода на самата проверка, били инкорпорирани и предписания към юридическото лице във връзка с относимите към дейността му като работодател правила на трудовото законодателство и обусловени от направените при проверката констатации, едно от които предписания, конкретно под №5 и касаещо персонално М., било в насока: “*****”АД, в качеството на работодател, да плати на М. начисленото във ведомост за заплати за месец май 2018година трудово възнаграждение, в размер на 1 4

008,77лева - чиста сума, за извършената от М. работа през месец май 2018година и съгласно чл.128,т.2 от Кодекса на труда”. Така съставен, протоколът с предписанията, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г. по описа на Д”ИТ” София, бил връчен на представляващ, конкретно по пълномощно, “*****”АД отново на 11.02.2019година, в т.ч. юридическото лице, в качеството на работодател, било и надлежно уведомено за срока, а именно до 28.02.2019година, с който разполагало за изпълнение на дадените предписания, в т.ч. на конкретно визирано, фигуриращо под №5, което и не било оспорено.

При положение, че с протокола от 11.02.2019година, освен засягащите лицето М., включително конкретно визираното по-горе предписание, били дадени и други предписания, при това засягащи и лица извън свидетел М., а и различни насоки от дейността на дружеството жалбоподател, макар все в качеството му на работодател, с адресат “*****”АД, в рамките на последваща проверка, извършена от екип инспектори, отново и с участието на свидетел Г.В. - длъжностно лице при Д”ИТ” София, ангажирана преди това в екипа, извършил проверката в рамките на периода 29.01.2019година 11.02.2019година, съответно дал предписанията, обективирани в протокола от 11.02.2019година, имайки повода и основанието да проследи изпълнението на предписанията от предходната проверка, в рамките на започнала такава на 12.03.2019година и при налична, надлежно връчена още на 11.02.2019година, призовка по чл.45,ал.1 АПК, било изискано явяване в Д”ИТ” София на надлежен представител на “*****”АД, както представяне на писмени документи, установяващи изпълнение на предписанията по протокола от проверката от месец януари и февруари 2019година. Макар че свидетел М., освен да сезира със сигнала /“жалба“/ Д“ИТ“ София, не заявила под никаква друга форма пред съд претенцията си, свързана с неплащането на начисленото й, при това като нетен размер, трудово възнаграждение за месец май 2018година, а и представляващ “*****”АД се явил в указаното му време в Д”ИТ” София, изискани документи, конкретно такива, обективиращи плащане на начисленото по ведомост за заплати на работника/служител М. М. трудово възнаграждение, като чиста сума, за извършената работа през месец май 2018година, съгласно чл.128,т.2 КТ, т.е. относими към изпълнение на предписанието по т.5 по протокола от проверката от месец януари и февруари 2019година, не били представени, респ. на свой ред контролните органи 5 приели неизпълнение на даденото при предходната проверка конкретно предписание, условно обозначено като №5 от съдържанието на протокола за извършена проверка, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г., имащо задължителен характер, неоспорено от адресата, а и неконкуриращо се със съдебен акт, при липсата на образувано исково, а и каквото да било друго съдебно производство, инициирано от свидетел М. и насочено срещу “*****”АД, респ. контролните органи и приели на свой ред да образуват настоящото административнонаказателно производство.

Именно при така очертаната фактология и като резултат от проверката от месец март 2019година, на първо време бил съставен протокол за извършена проверка, изх.№ПР 1907853/12.03.2019г. по описа на Д”ИТ” София, отново връчен на лице, надлежно представляващо по пълномощно “*****”АД, на датата на 12.03.2019година, както и покана за образуване на административнонаказателно производство, като на 19.03.2019година свидетел Г.В. пристъпила и към съставянето на процесния акт №22-005777 срещу “*****”АД, за осъществен от юридическото лице, в качеството на работодател, състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, от фактическа страна описано като изразило се в това, че към 01.03.2019година, дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание, обективирано в протокол за извършена проверка от 11.02.2019година и посочено като №5 - “*****”АД, в качеството на работодател, да плати на М. начисленото във ведомост за заплати за месец май 2018година трудово възнаграждение, в размер на 1 008,77лева - чиста сума, за извършената от М. работа през месец май 2018година и съгласно чл.128,т.2 от Кодекса на труда”, със срок 28.02.2019година, като нарушението е било констатирано в рамките на извършена през месец март 2019година проверка по спазване на трудовото законодателство, при преглед на изисканите и представени от дружеството документи, конкретно на 12.03.2019година. Съставеният акт бил предявен, подписан и препис от него бил връчен отново на надлежно представлявалия по пълномощно и в тази процедура “*****”АД, а въз основа на акта, независимо, че юридическото лице се възползвало от правото на писмени възражения по акта в срока по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, при положение, че отново не били представени документи, установяващи изпълнение на процесното предписание, на 18.04.2019година последвало издаването от директора на 6