Определение № 52 от 15.02.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от Т. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат Н. И., пълномощник на С. Й. – въззиваема по делото, за изменение на решението в частта за разноските.

Иска се съдът да „преусмисли“ решението си в тази част, защото не са съобразени размерите на минималните адвокатски възнаграждения, не била съобразена и практиката на ВКС. Прилага се такава. Затова се иска изменение на решението в тази част и присъдените суми да бъдат съобразени с НМРАВ.

От другата страна не е постъпило становище по молбата.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: молбата е неоснователна.

Видно от решението, въззивният съд е отменил решение № 83, от 10.04.

2023 г., по гр.д. № 177/ 2022 г. на РС – Попово, в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А. Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов против С. А. Й., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.“ № 9, ет. 2, ап. 4, ИСК за признаване за установено, че дължи суми т е : 633,94 л в . – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. – м. 04.2020г., сумата 28,70 л в . – законна лихва за забава от 01.12. 2020 г. до 12.05.2021 г., сумата 16.98 лв. – главница за дялово 1 разпределение за м. 07.2018 г.– м. 03.2020 г. и сумата 0,77 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №594/2021 г. по описа на ПпРС , както и в частта за разноските и вместо това е признал за установено, че С. А. Й., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 633,94 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., сумата 28,70 лв. – законна лихва за забава от 01.12. 2020 г. до 12.05.2021 г., сумата 16.98 лв. – главница за дялово разпределение за м. 07.2018 г.– м. 03.2020 г. и сумата 0,77 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 594/ 2021 г. по описа на РС – Попово.В останалата отхвърлителна част потвърждава решението. Съдът е осъдил С. А. Й., да заплати на „Тополфикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 937 лв., направени разноски за заповедното и исковото производство, според уважения размер на иска и след компенсация с разноските на ищеца.

По отношение разноските съдът е посочил следното: видно от представения списък на разноските ответната страна претендира такива за първа инстанция в размер на 1600 лв. и за втора инстанция в размер на 1900 лв. Тези разноски не са заплатени, а се търсят по реда на чл. 38 от ЗА.

Адвокатът счита, че представлява страната по общо 4 на брой иска – по две главници и по лихвите по тях. Общата сума обаче по претенцията на страната не надхвърля 1000 лв. Според въззивния съд, независимо че другата страна не е възразила относно това дали ответницата наистина е материално затруднена да заплати съответен адвокатски хонорар, то очевидно за съда е налице злоупотреба с право. От една страна искът е за главница и лихва, а ищецът само е уточнил как точно е формирана. Т.е. касае се за един иск за главница и за лихвата по него. Според съда, начинът, по който се търсят подобни хонорари, противоречи на морала и съдът не би могъл да уважи подобна претенция. Търсената сума за адвокатски хонорар надвишава многократно цената на иска. Още повече длъжникът не е малоимотен, при положение, че притежава подобен недвижим имот в гр. С.. С оглед на това съдът счита, че в това производство следва да се определят минимални хонорари в размер на по 300 лв. за всяка инстанция – към момента на сключване на договора за правна помощ. В случая обаче пред второинстанционния съд няма представен 2 договор за правна помощ, няма и пълномощно. Т.е. съдът счита, че разноските на ответника са в размер на 300 лв. за първа инстанция.

Съдът определя разноските за юрк. възнаграждение също в размер на по 300 лв. за всяка инстанция или общо с разноските в заповедното производство и за вещо лице 1075 лв. Искът се уважава на 90% и съобразно това на ищеца се дължат разноски в размер на 967 лв. На ответника в размер на 30 лв. По компенсация ответникът следва да заплати сумата от 937 лв. разноски.

Съдът не счита, че следва да преосмисли решението в тази част.

Напротив, в контекста на публикуваното решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01. 2024 г, изложеното от съда напълно кореспондира с практиката на СЕС.

От това решение следва, че съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в НМРАВ минимални стойности, тъй като тези разпоредби са в пряко противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Това важи и за случаите, когато се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, когато страната е била защитавана безплатно. След като съдът не е длъжен да се съобразява с тези размери и изхождайки в случая от сложността на делото и вложените от адвоката усилия и време, е определил размера на адвокатското възнаграждение за една инстанция.

Изложените от съда доводи, касаещи моралните норми, са свързани със собственото му разбиране за морал и законност, без да обвързват други съдилища, още повече всеки случай е много различен и подлежи на самостоятелна преценка. Именно и по тази причина, защото се касае до подобни съображения, съдът не може да преосмисля ценностите си и да взема различни решения през кратък период от време. След като не се касае за някаква грешка, а за дълбоко убеждение на съда, то няма как да бъде взето различно решение.

Предвид на това молбата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Н. И., пълномощник на С. Й. – въззиваема по делото, за изменение на решение № 134 от 29.11. 2023 г., по настоящото в.гр.д. № 138/ 2023 г. на ОС – Търговище, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4