Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16725 от 10.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5402/2025
Вид
Определение № 16725
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16725 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 25001157 от 28.01.2025 г. от Е. Г. С., чрез особения представител адв. К.Б. срещу определение от 11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 35152/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, с която е оставена без уважение молба с вх. № 25016208 от 03.07.2024 г. на ответника Е. Г. С., чрез адв. К.Б., инкорпорирана в частна жалба по в.гр.д. № 9772/2024 г. на СГС, за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска съдът да увеличи определеното й възнаграждение за особен представител.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, защото исковите претенции са многобройни на брой, като съдът не е отчел това обстоятелство, при определяне на възнаграждение и особеният представител е депозирал доказателства, че е регистриран по ЗДДС. Поддържа се, че е дължимо възнаграждение в размер на 1900 лв. без ДДС, съответно 2280 лв. с ДДС. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и увеличен размера на възнаграждението на особения представител, като се съобрази НМРАВ. В жалбата се сочи, че претенцията за главница е в размер на 185 094,98 лв.

Ответникът по частната жалба ЕС – ж.к. „********, представлявана чрез професионалния домоуправител „Образцов вход оспорва жалбата като неоснователна, защото в жалбата се посочва сума, която не отговаря на предмета на делото.

Частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С решение от 07.06.2024 г., гр.д. № 35152/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, е осъден Е. Г. С., представляван от особения представител адв. К.Б., да заплати на ЕС – ж.к. „********, представлявана чрез професионалния домоуправител „Образцов вход“, суми за ремонт, обновяване, поддръжка и управление на етажната собственост, в общ размер на 605,25 лв., дължими от 01.09.2018 г. до 31.07.2020 г., подробно посочени по вид и размер в диспозитива на решението.

С обжалваното определение от 11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 35152/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, е оставена без уважение молба с вх. № 25016208 от 1

03.07.2024 г. на ответника Е. Г. С., чрез адв. К.Б., инкорпорирана в частна жалба по в.гр.д. № 9772/2024 г. на СГС, за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска съдът да увеличи определеното й възнаграждение за особен представител. В мотивите на същото, съдът е посочил че е съобразил ДДС при определяне на възнаграждението, т.е. в размера на същото е включен ДДС.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по следните съображения:

В случая, делото не представлява фактическа или правна сложност, като се касае за заплащане на сума в общ размер 605,25 лв. /посочената в частната жалба сума не кореспондира с предмета на делото, което е по ЗУЕС/, по които не е осъществена отделна защита за всяко вземане за ремонт и поддръжка на етажната собственост. СРС е определил, съответно заплатил за процесуалното представителство на ответника на адв. Б. сумата от 300 лв. Следва да бъде взето предвид, че спрямо лицето, срещу което се реализира отговорност за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по чл. 36, ал. 2 ЗА, за да се гарантира принципа на правна сигурност (така определение № 199 от 11.05.2022г., постановено по ч.т.д. № 659/2022 г. на ВКС, ТК, II отд., определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС, IV ГО, постановено по ч.гр.д. № 1424/2020 г.; определение № 292/13.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2096/2017 г. на ВКС, IV ГО и др.) Приложение намира и в случая решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С-248/2016 г., които овластяват сезираният съд да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели. В случая, определеното от съда възнаграждение от 300 лв. е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение /Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/, като е приложена нормата на чл. 47,, ал. 6 ГПК, като не е провеждана отделна защита за всяко вземане и не се дължи отделно такова, а освен това делото не е от фактическа и правна сложност, както се поддържа в частната жалба.

Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25001157 от 28.01.2025 г. от Е. Г.

С., чрез особения представител адв. К.Б. срещу определение от 11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 35152/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3