Решение № 969 от 07.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Стара Загора, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20235530101622 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.327 ТЗ и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ АД, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ АД депозирал възражение, което обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Излагат се следните обстоятелства, на които се основават вземанията:

Между „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ АД бил сключен договор № 202001070808/07.01.2020 г. Съгласно договора „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД, град Велико Търново, като изпълнител, се било задължило да доставя на възложителя „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ 1

АД стоки след предварителни писмени заявки на възложителя. Плащането на стойността на конкретната доставка страните били договорили в чл.4.2 от двата договора - в срок до 60 дни след съответната доставка срещу издадена фактура и подписан приемо – предавателен протокол. За дата на доставките страните били договорили датата, на която стоките били при крайния получател съгласно приемо – предавателния протокол.

В изпълнение на задълженията си по договора, изпълнителят бил доставил на възложителя стоки, за които стоки изпълнителят (кредитор в заповедното и ищец в настоящото производство) бил издал на възложителя фактура № 0000109287/01.03.2021 г.. Стоките били получени от възложителя на 02.03.2021 г. съгласно приемно – предавателен протокол MOUT 240615/01.03.2021 г., подписан от възложителя на посочената в него дата 02.03.2021 г. Фактурата била осчетоводена при кредитора и длъжника.

Падежът за плащане на фактурата бил до 60 дни след доставката или на 04.05.2021 г. Плащане на сумата по фактурата за доставените стоки не била постъпила по банковата сметка на изпълнителя – кредитор „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД, град Велико Търново. Непогасяването на задължението се установявало и доказвало с банкова референция peг. № 350710-00050/1-17.02.2023 г., издадено от „Банка ДСК“ АД, в което били посочени постъпленията с наредител – длъжника по банковата сметка, открита на името на изпълнителя в посочената банка, която именно банкова сметка била цитирана и в приложената фактура. Видно от данните на референцията плащане по процесната фактура не било постъпило.

Мораторната лихва за забава за периода от датата на падежа 04.05.2021 г. до 24.02.2023 г. била сумата в размер на 363,55 лева.

Искането на ищеца до съда е да се произнесе с решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че: „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ АД, ЕИК 123535874, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, дължи на „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК 814181757, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, п.к. 5000, ул. „Никола Габровски“ № 81а, представлявано от управителя Евгени Костадинов Костадинов, сумата в размер на 1977 лева – главница, представляваща 2 незаплатена стойност на доставени стоки по фактура

№

0000109287/01.03.2021 г. и приемо – предавателен протокол № MOUT 240615/01.03.2021 г., с падеж на плащане на сумата по фактурата – 04.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до съда – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 363,55 лева – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.05.2021 г. до 24.02.2023г..

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът

„Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д – р Стоян Киркович“ АД е подал писмен отговор, в който се правят следните възражения:

Не се оспорват фактите на доставката на стоките, на издаването на фактурата и осчетоводяването й в счетоводството на ответника.

Заявяват, че са платили сумата по процесната фактура.

Позовават се на чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД, ако длъжникът има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението било достатъчно да погаси всичките, можел да заяви кое от тях погасява.

На 14.06.2021 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 12 123 лева, като в основанието изрично бил посочил номерата на фактурите, които погасявал. Една от посочените фактури, които ответникът погасявал била фактура № 0000109287/01.03.2021 г.

Предвид горното и на основание чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД задължението по процесната фактура било погасено преди предявяване на настоящият иск.

Предвид извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване на задължението на 14.06.2021 г., то не дължали мораторна лихва след тази дата и в претендираният размер. Не дължали заплащане и на законна лихва. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1201/2023г. по описа на РС – Стара Загора по описа на Районен съд - Стара Загора, в полза на ищеца е издадена против ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата в размер на 1977 лева – главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г. и приемо – предавателен протокол № MOUT 240615/01.03.2021 г., с падеж на плащане – 04.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 363,55 лева – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.05.2021 г. до 24.02.2023 г., както и за разноските по заповедното производство: 46,81 лева – за държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД е предявило против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф.д-р Стоян Киркович“ АД настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от приложения по горепосоченото частното гражданско дело договор № 202001070808/07.01.2020г., ищецът, като изпълнител, се е задължил да доставя на ответника-възложител, стоки след предварителни писмени заявки на възложителя. Страните са уговорили плащането на стойността на стоките, предмет на конкретната доставка, да се извършва по банковата сметка на изпълнителя, в срок до 60 (шестдесет дни), след съответната доставка срещу издадена фактура и подписан приемопредавателен протокол (чл.4.2). В чл.7.1. страните договорили за дата на доставките да бъде датата, на която стоките са пристигнали при крайния получател съгласно приемо- предавателния протокол.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 02.03.2021 г. ищецът е доставил на ответника стоки, за което е била издадена данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г. на стойност 1977 лева и приемо – предавателен протокол № MOUT - 240615/01.03.2021 г. (приети като писмени 4 доказателства по делото).

Видно от представеното по делото платежно нареждане на 14.06.2021 г. ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 12 123 лева, като в основанието за плащане е посочил девет на брой данъчни фактури, една от които е процесната данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушвана съдебно – счетоводна експертиза. Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и съответно на писмените доказателства по делото, процесната данъчна фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества и след анализ на осчетоводените задължения на ответника към ищеца от 2015 г. до датата на плащането – 14.06.2021 г. и постъпилите плащания от ответника, вещото лице е стигнало до извода, че платената на 14.06.2021 г. сума е достатъчна да заплати главницата по процесната фактура, но не и изтеклите неосчетоводени лихви. Според изчисленията на вещото лице, дължимата мораторна лихва върху главницата от 1977 лева по данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г., считано от 04.05.2021г. до 14.06.2021г. възлиза на 23,07 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Между страните по делото са съществували продажбени правоотношения, по силата на които ищецът е продавал и предавал, а ответникът е купувал и приемал медицински изделия и консумативи, които обстоятелства не са спорни между страните. Не е спорно и получаването на стоките по процесната фактура.

Единственият спорен въпрос по делото е дали с извършеното на 14.06.2021 г. плащане ответникът е заплатил и стойността по данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че платената на 14.06.2021 г. сума е достатъчна да заплати и главницата по процесната фактура.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., по тълк. д. № 3/2017 г., при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на 5 задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.

В случая е осъществена точно тази хипотеза и след като ответникът в преводното си нареждане изрично е посочил, че с плащането на 14.06.2021 г. погасява и задължението си по данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г., то следва, че плащането е породило своето правопогасяващо действие.

Предвид горното, искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.327 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Доколкото не е спорно по делото, а това се установява и от уговорките между страните, обективирани в сключения между тях договор, плащането на цената на стоките по данъчна данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г. е забавено, то съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца мораторна лихва за забава в плащането на главницата 1977 лева по данъчна фактура № 0000109287/01.03.2021 г., считано от 04.05.2021г. до 14.06.2021г., която според ССЕ възлиза на 23,07 лева.

Предвид горното, искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в размер на 23,07 лева за периода от 04.05.2021г. до 14.06.2021г. и отхвърлен над този размер до пълния претендиран размер от 363,55 лева и за периода от 15.06.2021г. до 24.02.2023г., като неоснователен.

Относно разноските: Ищецът е направил следните разноски в настоящото производство: 150 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 46,81 лева - държавна такса. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 1,94 лева, съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство разноски в размер на 4,40 лева, съразмерно с уважената част от исковете.