Решение № 478 от 08.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от “Т. П.” ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ж.к. “О.”, бл. ..., вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя и ЕСК - В. Р. Т., чрез пълномощника адв. Е. Е. - САК, въззивна жалба, е Решение № 1425/17.12.2021г. по гр.д. № 1148/2021г. по описа на РСВ. Т., в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивния жалбоподател срещу Г. П. Х. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5302,80 лв. /пет хиляди триста и два лева и осемдесет стотинки/ - уговорена неустойка в допълнително споразумение към сключен между тях трудов договор № 2/13.10.2003г.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в посочената част на постановеното първоинстанционно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на правилата на процесуалния закон, нарушаващи принципа на диспозитивното начало, а именно произнасяне по ненаведени от страните оплаквания и възражения относно нищожността на конкретни клаузи от посочения трудов договор и допълнителното споразумение към същия.

1

Поддържа се, че е първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон /конкретно посочени разпоредби на КТ/, като е счел, че поначало не съществува правна възможност за уговаряне на неустоечна клауза в трудов договор. Излагат се и съображения за необоснованост на постановеното първоинстанционно решение, както и подробни фактически и правни аргументи по отношение на основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.92 ЗЗД. С оглед на гореизложеното се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение, с което съдът да уважи като основателна и доказана, исковата претенция с правно основание чл.92 ЗЗД. Отправя се искане за присъждане на сторените в настоящото производство, разноски, като се представя списък за същите по см. на чл.80 ГПК, както и се отправя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна, адвокатско възнаграждение.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна излага съображения за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен в обжалваната му част. В отговора на подадената въззивна жалба, въззиваемата страна излага подробни съображения относно неоснователността на фактическите и правни твърдения, посочени в нея, свързани с особеностите на процесната неустоечна клауза - както по отношение на периода, за които същата е била уговорена и е имала действие между страните, така и по отношение на обстоятелството при осъществяването на какви конкретни действия от страна на работника/служителя, страна по трудовия договор и допълнителното споразумение към него /въззиваемата страна/, същата е следвало да породи своето правно действие. С оглед на изложените аргументи, въззиваемата страна счита подадената въззивна жалба за изцяло основателна, а постановеното първоинстанционно решение, предмет на настоящото производство за правилно и законосъобразно и като същото следва да бъде потвърдено. Отправя се искане за присъждане в полза на въззиваемия, на разноските, сторени в рамките на въззивното производство, представя се и списък по чл.80 ГПК.

В рамките на последното проведено пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, въззивната страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, редовно призована, не се явява. Въззиваемата страна с писмена молба изразява становище по съществото на спора, като поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, при преценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, 2 тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от “Т. П.” ЕООД с ЕИК ........, против “Е. Т. И." ЕООД с ЕИК ........, “А.” ЕООД, с ЕИК ........, “П. к.” ЕООД с ЕИК ........., С. К.

Д. с ЕГН ********** и Г. П. Х. с ЕГН **********. С Определение от 12.01.2020г., на съдията -докладчик по образуваното въз основа на подадената искова молба гр.д. №931/2019г. на ОС - В. Т., исковата молба на “Т. П.” ЕООД с ЕИК ......., в частта й срещу Г. П. Х. с ЕГН **********, е отделена и е предмет на разглеждане в настоящото производство.

В частта от исковата молба, предмет на настоящото производство, ищецът твърди, че е бил работодател, а ответникът Г. П. Х. е бил негов служител, като заемал длъжността “Регионален мениджър продажби” за територията на Северна България. Поради особеностите на търговската дейност, осъществявана от ищеца /търговия с опаковъчни материали и свързани продукти/, от особено важно значение за тази негова дейност била информацията за клиенти, пазарни цени и условия, при която се произвеждат и продават произведените от ищеца, стоки. Поради тези обстоятелства, в сключеното между ищеца и ответника Допълнително споразумение № 2/13.10.2013г., в чл.5.1. до 5.5. вкл., ищецът в качеството си на работодател включил в съдържанието на трудовото правоотношение с ответника, клауза за защита на служебната информация и конфиденциалност, като за неизпълнението на същата, изрично била предвидена неустоечна клауза в размер на 5000 лв.

В изложението на своите фактически твърдения, ищецът подробно описва различни ситуации, които твърди, че са пряко свързани с намаляването на продажбите на дружеството и наличието на развиване на паралелна конкурентна дейност от страна на бивши и настоящи служители на дружеството, както и свързани с тях лица /физически и юридически/. Ищецът, излага подробни твърдения относно злоупотреба със служебно известната му информация /информация за клиенти и доставчици от корпоративната база данни/ от страна на С. К. Д., която същият използвал за извършването на нелоялна конкурентна дейност в рамките на дружеството “А.” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била неговата съпруга - М. Д. Всички тези множество факти и обстоятелства, били известни на ответника Г. Х., като ищецът твърди, че същият ги е прикривал от ръководството, като по този начин е спомогнал за развиването на паралелната конкурентна дейност от страна на С. Д., както и на други лица - служители при ищеца.

Ищецът твърди още, че ответникът директно е обсъждал с представители на конкурентни фирми, конфиденциална информация, касаеща клиенти на ищеца, както и че е започнал да продава чрез дружеството “П. к.” ЕООД, регистрирана от съпругата му - Т. А. Х.а, стоки, идентични с предлаганите на пазара от ищеца, на дружества - негови клиенти - “Д. Ф. Б.” АД с ЕИК ......., “Л. Г.” ООД с ЕИК ........ и др.

С подадената искова молба, ищецът отправя искане ответникът Г. П. Х. да 3 бъде осъден да му заплати сумата от 5302.80 лв., съставляваща дължима неустойка, поради неизпълнение на задължението му, предвидено в договорна клауза за защита на служебна информация и конфиденциалност.

В постъпилия отговор на исковата молба, от името и за сметка на ответника по настоящото производство, надлежно упълномощеният му представител заявява, че изцяло оспорва изложените от ищеца фактически твърдения.

Изложени са подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

1. От фактическа страна.

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка възпроизвежда установените, релевантни за правния спор, факти. Същата изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази тяхна част.

2. От правна страна.

От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

На първо място, безспорен между страните и като такъв ненуждаещ се от доказване, е фактът, че между ищецът и ответникът е съществувало валидно трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжността “Регионален мениджър продажби” за територията на Северна България. Всички други изложени в исковата молба, фактически твърдения, се оспорват.

Клаузата за неустойка поначало е правна възможност, която по силата на постигнатото взаимно съгласие между страните става част от съдържанието на съществуващото между тях правоотношение, т.е. съществуването на такава клауза, като част от съдържанието на облигационното правоотношение, е предпоставено от наличието на правно задължение, чието изпълнение клаузата за неустойка едовременно обезпечава, възстановява причинените вследствие на неизпълнението му за кредитора - вреди, както и санкционира длъжника за неизпълнението, за което последният отговаря. За да се породят правните последици на клаузата за неустойка, наличието на която като част от съдържанието на облигационното правоотношение, е необходимо не само от съществуването на облигационно задължение, изпълнението на което да се гарантира, но и от настъпването на един последващ юридически факт с правна значимост, а именно фактът на неизпълнение на конкретното облигационно задължение.

В настоящата хипотеза по безспорен начин се установи наличието на валидно договорно правоотношение между страните по спора, а именно трудовоправно такова. Като част от неговото съдържание е и предвиденото в тежест на ответника задължение за пазене на служебна тайна и конфиденциалност, установено по силата постигнатото между страните по 4 взаимно съгласие, допълнително споразумение към трудовия договор. Освен подробно изложение на конкретните проявни форми на поведението на ответната страна, при осъществяването на които в обективната действителност ще е налице неизпълнение на горепосоченото общо формулирано задължение за пазене на служебната тайна и конфиденциалност, е предвидена изрично и неустоечна клауза. От събраните в хода на производството доказателства не би могло да се направи правно обоснован извод, че е налице именно фактът на неизпълнението на задължението на ответника за пазене на служебна информация и конфиденциалност, за обезпечаването на което е предвидена неустоечната клауза, чиито правни последици ищецът претендира. От представените като писмени доказателства, в т.ч. справки-извлечения от счетоводството на ищеца за периода 2017 - 2019г., като по отношение на последните макар и правилно да е приел първоинстанционният съд, да се установява, че на твърдяните като клиенти на ищеца дружества - “Д. Ф. Б.” АД с ЕИК ........, “Л.

Г.” ООД с ЕИК ......... и ЕТ “Е. Е. А.”, са били осъществявани доставки на стоки от “П. к.” ЕООД /регистрирана от съпругата на ответника - Т. А. Х./, не може по безспорен начин да се обоснове наличието на пряка причинна връзка именно между твърдяните от ищеца в исковата молба множество факти и обстоятелства, свързани с конкретни прояви на поведението на ответника, при това в различни времеви периоди и неизпълнението на задължението за пазене на служебна тайна и конфиденциалност от страна на същия.