Решение № 183 от 15.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502108 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.06.2022г., постановено по гр.д. № 12337/2021г. по описа на СГС, ГО, 21 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на В. С. П. обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 НК, по което наказателното производство е прекратено с определение № 3832 от 22.11.2016г. по НОХД № 3667/2016г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 3,70 лева, според уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в частта му за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 27 000 лева, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на адвокат К. М. М. възнаграждение в размер на 496,30 лева, по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че са били предприети съответните 1 законоустановени действия и мерки, обективирани в процесното наказателно производство, образувано и водено срещу В. П. за извършени в условията на продължавана престъпна дейност две тежки умишлени престъпления от общ характер, в качеството му на длъжностно лице, заемащо ръководна позиция - Директор на Дирекция ’’Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" към МВР, а именно - "Съзнателно сключване на неизгодна сделка", по състава на чл.220 ал.1 НК, както и "Виновно и користно неизпълнение/нарушение на служебните задължения" по състава на чл.282 ал.2, вр.ал.1 НК, като въпросните деяния са наказуеми съответно с "Лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години" и "Лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години". Посочва, че спрямо ищеца П. никога не е била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение "Задържане лод стража" взетата МН е била значително по-леката такава "Парична гаранция", което практически не е създало сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемото лице.

Твърди, че искът е недоказан, тъй като в хода на първоинстанционното производство не са ангажирани в съответния обем необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства за заявените значителни неимуществени вреди, изразяващи се в: изпитване на унижения, притеснения и стрес; понасяне на физическа болка и страдания; депресия, безсъние и потиснатост; страх от постановяване на осъдителна присъда; уронване на честта и достойнството му в обществото; негативна промяна в отношенията и отдръпване на близки, познати и приятели: фрустрации в кариерното му развитие и трудовата му реализация като служител на МВР - всички по причина и вследствие на воденото досъдебно производство и повдигнатото обвинение, Твърди още, че не е доказана и непосредствената причинно-следствена връзка между претърпените нематериални щети и процесното наказателно преследване. Възразява изрично срещу претенциите на ищцовата страна за вреди от прекомерна продължителност на наказателното преследване. От материалите по казуса се установява, че се касае за осъществена комплицирана престъпна дейност със сериозни общественоопасни последици и настъпили значителни вреди, свързани с неправомерно разходване на сериозни по обем средства от бюджета на МВР, а самото разследване се е отличавало с фактическа и правна сложност, назначени и извършени са множество експертизи, разпитани са голям брой свидетели и е приобщен и анализиран немалък по обем доказателствен материал. Възразява отново (след като това изрично е обективирано в отговора на ИМ) срещу началния момент на дължимост на законната лихва 22,11.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.111 б.в ЗЗД, лихвите се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок, т.е. аксесорният иск за лихви е погасен частично за миналия до момента на подаване на ИМ период над 3г., но СГС изобщо не се е произнесъл по възражението за давност.

Въззиваемата страна В. С. П. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в т.2 от въззивната жалба са изложени твърдения, че ищецът не е ангажирал в съответния обем необходимите ясни недвусмислени и категорични доказателства за заявените неимуществени вреди. Този довод намира за неоснователен, доколкото от събраните пред СГС гласни доказателства се установява при условията на пълно и главно доказаване силата и интензитета на заявените в ИМ болки, 2 мъки и страдания. Отделно от това, по отношение на неимуществените вреди е налице задължителна практика на ЕСПЧОС - Решение от 10.02.2011г. по д.№18382/05г. Пето отделение, Р. против България и Решение от 10.02.2011г. по д.№ 4473/02г. и д.№ 34138/04г., Пето отделение, И. и други против България. Съгласно която липсата на събрани по гражданско дело доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди и/или липсата на конкретизация, какво е било външното проявление на тези вреди НЕ Е ОСНОВАНИЕ за отхвърляне на иска като недоказан. Самото осъзнаване от физическото лице, че неговото право е нарушено е отрицателно преживяване, което подлежи на обезщетяване. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът В. С. П. твърди, че с постановление от 17.10.2012г. бил привлечен като обвиняем по д.п. № 112/2010г., СО при СГП, пр.пр. № 7353/2010г., за това, че в качеството на директор в Дирекция „Материално-технически осигуряване и социално обслужване"- МВР, извършил множество тежки умишлени престъпления от общ характер по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.220 ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.2, ал.3 НК. Със същото постановление му била взема мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, внесена от ищеца.

Делото получило широк медиен отзвук, доколкото се отнасяло до обществени поръчки на МВР за доставка на лазерни принтери, доизграждане и обзавеждане на сградата на ГДНП, доставка на специализирани комплекси за наблюдение и контрол от въздуха и обучение на екипажите. В средствата за масова информация било разпространено името му като виновник за извършените, според ответника престъпления. В периода от 2009г. до привличането му като обвиняем на 17.10.2012г. бил в състояние на „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, защото преди привличането му като обвиняем, през този период бил разпитван за негови предполагаеми престъпления. Досъдебната фаза на процеса продължила прекомерно и затова поискал от съда да даде срок на ответника да внесе обвинителен акт в съда или да прекрати наказателното производство по реда на глава 26 НПК. В указания от съда срок, на 02.10.2015г. ответникът внесъл обвинителен акт в СГС.

Съдът оправдал ищеца, но след протест на Прокуратурата въззивният съд отменил присъдата и върнал делото на СГС. Съдебната фаза на процеса продължила до 22.11.2016г., когато с определение на СГС по реда на глава 26 НПК, наказателното производство против ищеца било окончателно прекратено. Ищецът твърди, че изпитал негативни емоции извън обичайните за подобни случаи, с голяма продължителност - повече от 7 години, от попадането му в състояние на „наказателно обвинение“ през 2009 г., до края на 2016 г. С действията си ответната страна причинила неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически емоции - унижения, притеснения и стрес, физически болки и страдания от наказателното производство, както в досъдебната, така и в съдебната фаза. В периода на 3 наказателното производство, когато ответникът поддържал обвиненията срещу него, живял в страх и притеснение, че може да търпи наказание лишаване от свобода и да му се забрани да упражнява професията си, без да е извършил престъпление. Изпитвал притеснения за изхода на делото и срам от повдигнатите обвинения, защото всички негови приятели и познати узнали, че бил обвиняем. Дълго време не можел да си намери работа. За ищеца било унизително да бъде обвинен в тежки престъпления и принуден да премине през целия процес на разпити, повдигане на обвинение за престъпление от общ характер и разследването във фазата на досъдебното производство, съставянето на обвинителен акт и предаването на съд, съдебния процес, изпитвал негативна емоция от упоритостта на ответника да поддържа висящо обвинение срещу него. В този период имал сериозни психологически и емоционални проблеми, бил подложен на много силен стрес, проявявал раздразнителност, бил постоянно в депресия, самоизолирал се, страдал от безсъние. Било накърнено доброто му име в обществото и неговите близки и приятели започнали да странят от него. Претендира обезщетение в размер на 27 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва иска, като твърди недоказаност на твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания, унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване честта и достойнството му в обществото; недоказаност на причинна връзка между твърдените вреди и обвиненията; за фактическа и правна сложност на делото, което се е отразило на срока на неговото разглеждане; липса на пасивна легитимация досежно вредите, причинени от отразяване на обвиненията срещу ищеца в средствата за масова информация; както и за завишен размер на претендираните неимуществени вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от 21.06.2010г. на прокурор в СГП след отделяне на материали по предходно ДП № 36/2010г. на НСС, било образувано ново досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение в МВР за престъпления по чл. 282 ал. 2 и чл. 254а ал. 1 НК. Предмет на разследване било провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на отменената Наредба за възлагане на специални обществени поръчки. След събиране на гласни доказателства и назначаване и изготвяне на съдебносчетоводни и икономически експертизи, ищецът бил привлечен като обвиняем с постановление от 17.10.2012г. на следовател в СГП за деяния, квалифицирани като престъпления по служба, а именно - по чл. 282 ал.2 във вр.ал.1 и чл.26 ал.1 НК - нарушение и неизпълнение на служебните задължения, превишаване на властта и правата, извършено за периода 23.12.2008г. - 30.12.2008г. при условията на продължавано престъпление от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици за МВР. Предмет на обвинението са действия на ищеца за организиране и провеждане на процедури за възлагане на специални обществени поръчки.

4

Със същото постановление ищецът е бил привлечен като обвиняем и за опит за съзнателно сключване на неизгодна сделка за доставка на лазерни принтери, като от това могли да произлязат значителни вреди за учреждението, което той представлява - престъпление по чл.220 ал.1 вр.чл.18 НК. (сл.д. № 112/2010 том 8 л. 45-51).

Постановлението е връчена на същата дата - 17.10.2012г. Била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лева.