Решение № 24 от 12.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500953 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №185/13.08.2025г., постановено по Гр.д.№79/2025г. по описа на РС – Павликени:

ОСЪЖДА „БОН“ ООД с ЕИК 817070858 със седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.“Бон“ №1,представлявано от К.И.В., да заплати на Ц. К. В., с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес ***, кантора на адв.С. И. от ВТАК, сумата от 18 000 лв. / осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 29.08.2024г, ведно със законната лихва от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 45000лв. като неоснователен и недоказан, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски по делото.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Ц. К. В., чрез пълномощник адв.С. И. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност. Сочи се, че РС е възприел правилно фактическата обстановка по делото, но в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 18 000лв., по изложени съображения по съществото на спора. Оспорва като неправилен извода на РС за основателност на ответното възражение по чл.201 ал.2 КТ за допусната от ищеца груба небрежност. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в пълният претендиран размер от 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски пред първа и въззивна 1 инстанции, вкл. и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Св. И. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА.

В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен частично в размер на 18 000лв. предявеният осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

РС – Павликени е бил сезиран с предявен от Ц. К. В., чрез пълномощник адв.Св. И. – ВТАК, осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за осъждане на ответника „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858, да заплати на ищеца сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.08.2024г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 29.08.2024г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че между страните по делото е било налице ТПО, възникнало от сключен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжност „настройчик на машини“, като по време на съществуване на ТПО и при изпълнение на възложената му работа, на 29.08.2024г., около 09:20ч., ищецът, при извършване на обичайните за дейността си задължения на машина квадрозил и като се опитвал да изтегли поставеното фолио, се активирала функция, включваща разяне, в същия момент машината се затворила и срязала втори и трети пръст на лявата му ръка на ниво дистални фаланги, вследствие на което пръстите му били ампутирани, в пряка и непосредствена причинна връзка с която трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от получените увреждания на здравето и в увреда на психическото му здраве в претендиран размер от 45 000лв.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858, чрез пълномощник адв.М. Н. – ВТАК, не оспорва ищцовите твърдения за съществувало ТПО между страните по делото и че по време на ТПО на дата 29.08.2024г., около 09,20ч., е настъпила процесната трудова злополука, приета за такава с Разпореждане на ТП на НОИ – Велико Търново под №5104-04-82 от 11.09.2024г. Релевира възражение по чл.201 ал.2 КТ за допусната от пострадалия работник – ищец груба небрежност при работата му с машината квадрозил, на което основание оспорва предявеният 2 иск по чл.200 ал.1 КТ по основание и размер, с искане за намаляване отговорността на работодателя на основание чл.201 ал.2 КТ. Работодателят е изложил твърдения, че действително на 29.08.2024г. ищецът е изпълнявал задълженията си на настройчик в производствената база на ответника, находяща се в гр.Павликени, ул.“Бон“ 1 и около 09:20ч. ищецът първоначално е пренастроил машината квадрозил за изпълнение на друга поръчка, след което е пристъпил към смяна на опаковъчното фолио, която операция се извършва едиствено и само при активирана функция на машината: изтегляне на фолио. Твърди се, че при нагласянето на машината за изпълнение на тази операция обаче, ищецът е допуснал груба небрежност, т.к. е активирал съвсем различна функция на машината, а именно изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, след което въпреки, че е знаел каква точно функция е активирал, самонадеяно е посегнал с лявата си ръка вътре в машината, в резултат на което се е стигнало до процесната трудова злополука, при която ищецът е получил посочените в ИМ травматични увреждания. Ответникът счита, че в случая пострадалият работник – ищец по делото е допринесъл в значителна степен за настъпване на трудовата злополука, т.к. е допуснал груба небрежност, като приносът на ищеца ответникът оценява на 70%.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първостепенният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

На основание чл.200 ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Първоинстанционното решение по Гр.д.№79/2025г. по описа на РС – Павликени, като необжалвано от страните по делото в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният от Ц. К. В., чрез пълномощник адв.Св. И. – ВТАК, против „БОН“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за сумата от 18 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.08.2024г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила, поради което със сила на пресъдено нещо /СПН/ е признато правото на ищеца на парично обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от получените при настъпилата на 29.08.2024г. процесна трудова злополука травматични увреждания, т.е. със СПН е признато съществуването на елементите от ФС по чл.200 ал.1 КТ, което влязло в сила решение въззивният съд зачита на основание чл.297 ГПК.

Безспорно по делото се установи, че между страните, вкл. и на датата на настъпилата трудова злополука 29.08.2024г., е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор, по силата на което, считано от 01.07.2024г. и към дата 29.08.2024г. ищецът е заемал в ответното ООД длъжност „младши настройчик“, код НКП 72233002, място на работа :Производствени операции -4, като съгласно връчената на ищеца на 12.06.2024г. длъжностна 3 характеристика за която длъжност, във функциите и отговорностите й се включва работникът да е запознат и да може да извършва описаното в целите за всички машини от участъка, за който отговаря; подмяна на ролките с фолиа и етикети; пренастройка на обурудвавето – скорости, температурни режими, тегла; смяна на формати; насторойка и поддръжка на принтерите на машините. Безспорно се установява и че по време на съществуване на ТПО между страните по делото, на 29.08.2024г., около 09:20 часа, настъпила процесната злополука, призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане №5104-04-82/11.09.2024г. на Главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, при която ищецът по делото Ц. К. В., по време на изпълнение на служебните си задължения като *** в производствена база на ул.“Бон“ №1 в гр.Павликени в работна смяна от 05:30ч. до 14:00ч., около 09:20ч., след като е пренастроил машината квадрозил за друга поръчка, пристъпил към смяна на опаковъчното фолио и при нагласянето на машината е активирал функция:изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо функция: изтегляне на фолио, посегнал с лявата ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, в същия момент машината се затворила и срязала втори и трети пръст на лявата му ръка на ниво дистални фаланги, вследствие на което и видно от Епикриза ИЗ №11540/2024г., изд. от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, засегнатите пръсти на лява длан били ампутирани – била извършена пластика на подлежащата травмирана тъкан на 2ри и 3ти дистални фаланги лява ръка, руериране на костта, оформяне на кожните ръбове и ампутационен чукан, отстраняване на матриксите на ноктите, мазева превръзка.

За претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получените травматични увреждания при процесната трудова злополука, довели до временна неработоспособност на ищеца за 142 дни, от които 2 дни болничен престой и 140 дни домашен режим, изразени в претърпени от ищеца, видно от СМЕ, изключително силни болки и страдания през първите 3 месеца, като към настоящият момент са налични такива и то със значителен интензитет, и увреда на психическото му здраве, следващото се на ищеца обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди следва да бъде определено на основание чл.52 ЗЗД по справедливост. На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено – икономически обстоятелства към момента на увреждането в Р България.