Решение № 6 от 09.01.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Берковица, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20211610100587 по описа за 2021 година

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 38 по описа на БРС за 2021 година.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № *от 13.05.2019 година предоставил на ответника сума в общ размер на 4143.10 лева. Отпуснат е кредит от 3200 лева като към него е добавена сумата от 443.90 лева за оценка на риска, която се възстановява от потребителя на кредитора с дължимите месечни вноски. Ответникът е пожелал също така да сключи застраховка, за което дължи на ищеца още 499.20 лева. Като крайно задължение ответникът се задължил да върне общо сумата от 6673.32 лева на 40 месечни вноски съгласно включен в договора погасителен план. Ответникът е преустановил плащанията на 15.10.2019г., а на 06.10.2020г. е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора. За вземанията Банката предявила правата си в заповедно производство. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги дължимата сума от ответника възлиза общо на 5073.46 лева, от които 3830.39 лева – главница, 1026.99 лева - договорна лихва за периода от 15.10.2019г. до 06.10.2020г. и 216.08 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 15.11.2020г. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за търсените суми. След като ищецът предявил правата си по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ, в срока по чл.415, ал.1 ГПК е постъпило възражение от ответника за недължимост на сумите. Това обосновава правния интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Ц. Ф. взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че представените документи са непълни и неясни, а исковата молба нередовна.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебносчетоводна експертиза.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за заплащане на процесните суми. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на взискателя за всички търсени суми съгласно приложеното извлечение от счетоводни книги. Предвид подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК на основание чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на дължимостта на претендираните суми.

Съобщението е получено от заявителя на 23.09.2021г. Заявителят е изпълнил разпореждането на съда като на 22.10.2021. е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.

За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им

Между страните не е спорно, че на 13.05.2019г. между тях е сключен приетия по делото Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ размер на 4143.10 лева. Ответникът се задължил да върне общо сумата от 6673.32 лева на 40 месечни вноски съгласно включен в договора погасителен план. Съгласно 7.2.1 от договора средствата по кредита се превеждат в срок до три работни дни от датата на сключване на договора по банкова сметка на потребителя като кредитът се смята усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по сметка на потребителя. Видно от заключението по въпрос 3 от съдебно-счетоводната експертиза ищецът е изпълнил задълженията си по договора като на 13.05.2019г. е превел сумата от 4 143.10 лева по сметка на потребителя, с което кредитът се счита усвоен. На 17.06.2019г. ищецът е превел еднократна застрахователна премия от 499.20 лева по сметка на ЗК Уника живот АД.

Съгласно чл. 9.1 от договора лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 30.77 % като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 от договора е записано, че годишният процент на разходите /ГПР/е размер на 46.56%. В чл. 15.1 от договора е предвидено начисляване на законна лихва при просрочие върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл.

9. 4 е посочено, че към момента на сключване на договора законната лихва за просрочие е в размер на - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като основният лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва с Постановление на МС. В договора е установено също в чл. 16. 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска. Считано от тази дата върху цялото вземане кредиторът начислява законна лихва като предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника.

В настоящия случай видно от погасителния план, съдържащ се в договора за кредит, и приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е допуснал забава на три поредни вноски с падежи след 15.07.2019г. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо с обратна разписка, приложено по делото, получено лично на 06.10.2020г. Предвид изложеното съдът приема, че са били налице предпоставки за обявяване на договора за предсрочно изискуем предвид допуснатата забава на плащанията и длъжникът е редовно уведомен за настъпването й на 06.10.2020г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор без да посочва конкретни клаузи, които той намира за неравноправни.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за 2 които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен довод за конкретни клаузи.

В настоящия случай съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен предвид следното:

Между страните няма спор, че са обвързани от облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, към който следва да бъдат приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай договорът е в писмена форма на хартиен носител и е на шрифт, който позволява нормалното му четене.

В чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит. В настоящия случай съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и т.10 ЗПК.

На първо място следва да се обърне внимание на факта, че в чл. 7.1. от договора е посочен размер на кредита 3200 лева, на следващия ред е записано 499.20 лева общ размер на застрахователната премия, след това още веднъж 499.20 лева за BANK живот агент, след това отново е посочен общ размер на кредита от 4143.10 лева. На следващата страница 2 от договора е посочено, че се дължи еднократна такса за оценка на риска от 443.90 лева. Видно е, че в случая в договора са записани две суми, озаглавени „размер на кредита“ като не става ясно коя е действителната сума на кредита всъщност. Ако предположим, че последната сума от 4143,10 лева е сбор от предишните редове се вижда, че тя не е равна на записаните преди нея стойности от 3200 лева и два пъти сумата от 443.90 лева. След справка с калкулатор се установява, че сумата от 4143.10 е формирана от 3200 лева + 499.20 лева + 443.90 лева.

Сумата за оценка на риска обаче е посочена на втора страница от договора след последния ред, озаглавен общ размер на кредита. Местоположението на тази сума в договора след „общия размер на кредита“ и предвид факта, че тя вероятно е включена в сумата от 4143.10 лева /така твърди и ищецът в исковата молба/ прави посочената записване и структуриране на сумите в договора за кредит подвеждащо, неточно и невярно. От така записаното в договора за потребителя не става ясно какъв в крайна сметка е общия размер на кредита, който той получава, какви суми се включват в размера на кредита и върху кое общо задължение ще бъде начислявана лихва. Относно сумата за оценка на риска е посочено, че същата представлява еднократна такса и подлежи на връщане заедно с месечните вноски като не е посочено обаче дали върху тази сума ще бъде начислявана лихва. Същото се отнася и за сумата за застраховка като за нея също не е записано дали ще бъде олихвявана или не. В случая потребителят следва сам да тълкува договора като предполага върху коя точно сума ще бъде начислявана договорна лихва.

Това води и до следващата неяснота в договора, която се отнася до действителния размер на договорната лихва. В 9.1 от договора формално е посочено, че „Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е както следва – 30.77%.“. Както бе изяснено по-горе в договора са написани две суми, озаглавени като „размер на кредита“. Формулираната клауза на чл. 9.1. не посочва, върху коя сума всъщност се начислява тази лихва. Това не става ясно и при посочване на общата сума, 3 дължима от потребителя, в чл. 10 от договора в размер вече на 6673.32 лева. Предвид липсата на яснота върху каква сума се начислява тази лихва и с оглед на това, че от данните по делото е видно, че лихва е начислявана общо върху кредита от 3200 лева, таксата за оценка на риска и застрахователната премия, то по този начин на практика се стига до получаването на скрита договорна лихва, начислявана върху такса оценка на риска /което всъщност представлява такса за управление на кредита/ и застрахователната премия. Това означава, че е възможно посоченият в чл. 9.1 от договора лихвен процент да не е действително приложеният от ищеца. Това обаче няма как да бъде установено поради липсата на посочена точна сума в договора върху която се начислява договорната лихва.

Поради това съдът приема, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 7 и т. 9 от ЗПК.

Уговорката за договорна лихва е и неравноправна на основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Това е така, тъй като клаузата не е индивидуално уговорена, съдържа се в типизиран вид договор, върху чието съдържание потребителят няма възможност за промяна. Също така е уговорена във вреда на потребителя, тъй като води до необосновано увеличение на финансовата тежест за него, и поради това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и не отговаря на изискванията на добросъвестността, тъй като поставя икономически по-слабата страна в неизгодна финансова ситуация.