Акт от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16939 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110143148 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на ЗАД ,,А-ц“ АД, с ЕИК: ***, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. С., срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/695.67 лева– остатък главница (същата в пълен размер от 1406.34 лева – като претенции за ликвидационни разноски не са заявени), представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка ,,Каско на МПС“ за възстановяване на щетите по застрахован лек автомобил ,,Тойота“ модел ,,Версо“ с регистрационен номер РВ9809КХ, по щета номер № 26022030101128, които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил ,,Ауди“ модел ,,А4“ с регистрационен номер СВ5679СР, който реализира процесното пътнотранспортно произшествие, 2/ сумата от 265.79 лева – обезщетение за забава /върху остатъчната главница/ за периода от 13.08.2022 г.

/датата на изтичане на срока по чл. 412, ал.3 от КЗ/ до 10.08.2025 г, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба 11.08.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски. В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022 г. около 17.30 ч. по извънградски път Баня – Карлово, водачът на МПС марка ,,Ауди“ модел ,,А4“ с рег. номер СВ5679СР лицето С. Ц. предизвикал ПТП с материални щети по лек автомобил ,,Тойота“ модел ,,Версо“ с рег. номер РВ9809КХ, управляван от А. С.. В тази връзка се твърди, че водачът на МПС марка „Тойота“ предприел маневра изпреварване, но водачът на МПС марка „Ауди“ без да пропусне предприелия вече маневрата автомобил, напуснал своята пътна лента и при опит да навлезе в другата лента, реализирал удар в дясната част на МПС 1 марка „Тойота“. Вследствие на произшествието са нанесени материални щети на собственика на лек автомобил „Тойота“ с регистрационен номер РВ9809КХ. За събитието бил съставен двустранен констативен протокол от двамата водачи, съгласно който виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Ауди“ С. Ц.. На следващо място се твърди, че е налице валидно сключен договор за застраховка ,,Каско на МПС“ за ,,Тойота“ модел ,,Версо“ с рег. номер РВ9809КХ, обективиран в полица № 0307Х0684265 с период на валидност от 08.11.2021 г. до 07.11.2022 г. За процесното ПТП е направен оглед на автомобила – образувана е щета № 26022030101128, като е възложен ремонт на същия в сервиз / „Линсикар“ ЕООД/. С фактура № **********/23.05.2022 г и преводно нареждане ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1406.33 лева в полза на сервиза. Посочва се, че между ЗАД „ДБЖЗ“ АД, с ЕИК: *** и собственика на л.а. „Ауди“, управляван от виновния водач С. Ц., е сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите – валидна към датата на ПТП 24.03.2022 г. Ищецът твърди, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1406.33 лева – получена на 14.07.2022 г. На 10.08.2022 г. обаче ответникът удовлетворил претенцията само частично – като заплатил на ищеца сумата от 710.67 лева. В тази връзка ищецът счита, че оставала дължима сумата от 695.67 лева. Върху същата от 13.08.2022 г., когато изтичал срокът за плащане до датата, предхождаща исковата молба, изтекла и лихва за забава – в която връзка е и предявеният иск за обезщетение за забава за сумата от 265.79 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ДБЖЗ" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" за л.а.

„Ауди А4". Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на л.а. „Тойота Версо" е нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, отнемайки предимството на застрахования при ответника водач. Поддържа възражение за надзастраховане и че изплатената сума от 710,66 лева съответства на действителния размер на вредите към датата на събитието, с отчетен принос. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по „Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение. Фактическият състав изисква доказване на: 1) валиден договор за имуществена застраховка; 2) настъпило застрахователно събитие; 3) изплатено обезщетение;

4) противоправно и виновно поведение на делинквента; 5) валидна застраховка „Гражданска отговорност" на причинителя при ответника.

По делото са безспорни, а и се установяват от приетите писмени доказателства (застрахователна полица № 0307X0684265, двустранен констативен протокол, фактура № **********/23.05.2022 г. и платежни нареждания), фактите, че към 24.03.2022 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско" за л.а.

2

„Тойота Версо" с ищеца, както и застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди А4" с ответника. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е изплатил на доверен сервиз сумата от 1406,33 лева за възстановяване на увредения автомобил, а ответникът е изплатил по регресната претенция частично обезщетение от 710,66 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по „Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение. Фактическият състав изисква доказване на: 1) валиден договор за имуществена застраховка; 2) настъпило застрахователно събитие; 3) изплатено обезщетение;

4) противоправно и виновно поведение на делинквента; 5) валидна застраховка „Гражданска отговорност" на причинителя при ответника.

По делото са безспорни, а и се установяват от приетите писмени доказателства (застрахователна полица № 0307X0684265, двустранен констативен протокол, фактура № **********/23.05.2022 г. и платежни нареждания), фактите, че към 24.03.2022 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско" за л.а.

„Тойота Версо" с ищеца, както и застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди А4" с ответника. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е изплатил на доверен сервиз сумата от 1406,33 лева за възстановяване на увредения автомобил, а ответникът е изплатил по регресната претенция частично обезщетение от 710,66 лева.

Спорните въпроси по делото се свеждат до механизма на настъпване на ПТП, наличието на изключителна вина или съпричиняване, както и до действителния размер на вредите.

Относно механизма на ПТП, съдът кредитира изцяло представения по делото Двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП от 24.03.2022 г., подписан от двамата водачи без възражения. В него изрично е отбелязано в графа „Обстоятелства“, че и двата автомобила са били в маневра „изпреварване“, като от скицата и описанието на видимите щети се потвърждава механизмът на удара. Този писмен документ кореспондира изцяло със събраните гласни доказателства чрез разпита по делегация на свидетеля А. С. (водач на л.а.

„Тойота Версо“). В показанията си свидетелят С. заявява, че е бил с предимство, тъй като пръв е започнал маневрата по изпреварване на прав участък с отлична видимост и прекъсната маркировка. Той пояснява, че водачът на л.а. „Ауди А4“ е предприел същата маневра впоследствие, удряйки го в предната дясна джанта. Свидетелят посочва още, че непосредствено след инцидента другият водач е признал вината си при съставянето на протокола, обяснявайки, че слънцето е светило в очите му и не е видял изпреварващия го автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като обективни, логични, непосредствени и непротиворечиви.

Гласните и писмените доказателства кореспондират напълно със заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена от вещото лице инж. Й.

3

Й., което съдът кредитира като компетентно и обективно. Според САТЕ, на 24.03.2022 г. водачът на л.а. „Ауди А4" е предприел маневра за престрояване (отклонение) наляво, без да се увери, че насрещната пътна лента е свободна. В същото време водачът на л.а. „Тойота Версо" вече се е намирал в лентата за насрещно движение, извършвайки маневра изпреварване на колона от превозни средства. Инициалният удар е настъпил между предната странична лява част на „Ауди А4" и страничната дясна част на „Тойота Версо". Вещото лице категорично заключава, че от техническа гледна точка причината за ПТП е изцяло в поведението на водача на „Ауди А4", който е следвало да изчака преминаването на изпреварващия го автомобил, за да не настъпи съприкосновение.

Предвид изложеното, възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота Версо" се явява неоснователно и недоказано. Не се установи нарушение на чл.

25, ал. 2 от ЗДвП от негова страна, тъй като към момента на предприемане на маневрата от водача на „Ауди", л.а. „Тойота Версо" вече се е намирал в съседната лента. Вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на л.а. „Ауди А4".

По отношение на размера на дължимото обезщетение: Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Тойота Версо", изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2106,04 лева с ДДС. Вещото лице потвърждава причинно-следствената връзка между всички увреждания по автомобила и процесното ПТП.

Доколкото действителният размер на вредата (2106,04 лв.) надвишава изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1406,33 лв., неоснователно е възражението на ответника за надзастраховане и за удовлетворяване на претенцията с платените 710,66 лв. Следователно ищецът има право на пълен регрес за платената сума от 1406,33 лв. След приспадане на доброволно изплатените от ответника 710,66 лева, претенцията за разликата от 695,67 лева главница се явява изцяло основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

Основателен е и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 412, ал. 3 от КЗ, срокът за изплащане на регресното задължение е 30-дневен от получаване на поканата. Регресната покана е получена от ответника на 14.07.2022 г., като срокът за плащане е изтекъл на 13.08.2022 г. Върху дължимата главница от 695,67 лева за периода на забава от 13.08.2022 г. до 10.08.2025 г. се дължи обезщетение за забава, което според предявения иск възлиза на 265,79 лева и следва да бъде присъдено в този размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (11.08.2025 г.) до окончателното изплащане.

Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и доказани по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1010,00 лева (включващи 100 лв. държавна такса, 480 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение, 350 лв. депозит за вещо лице и 80 лв. депозит за свидетел).

Воден от горното, Софийският районен съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Г.М. Димитров" № 1, да заплати на ЗАД „А-ц" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 51, на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 355,69 евро (триста петдесет и пет евро и 69 цента), представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 26022030101128 от 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2025 г. до окончателното й изплащане.