Решение № 4953 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4953 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110121340 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника П. В. В., в качеството му на наследник по закон на В. П. Б., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответникът не е погасил процесните вземания, поради което претендира от него сумите, както следва:

2 607,83 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 534,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.; 23,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 5,91 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. В. В. не е подал отговор на исковата 1 молба.

В първото открито съдебно заседание на 14.12.2023 г., чрез процесуалния си представител – адв. Р. Н., оспорва исковете при твърдението, че не е налице облигационно правоотношение между него, респ. неговата майка и ищеца. Сочи, че липсват доказателства за сертифициране и преминат технически преглед на абонатната станция в сградата.

Оспорва надлежното въвеждане в експлоатация на уредите за дялово разпределение.

Оспорва начина на формиране на цената на топлинната енергия, тъй като е прогнозно начислена, без да отразява реално потребената такава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ...... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – договор за делба на наследствен недвижим имот от 27.05.1992 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и делба № 79, том Х, нот. дело № 2206/05.10.1992 г., решение № 164/29.05.2002 г., постановено по гр. дело № 3163/2001 г. по описа на СРС, 91 състав, молба – декларация за откриване на партида от 10.03.2003 г. и удостоверение за наследници с изх. № ТД26922/11.05.2023 г., издадено от Столична община, р-н „Триадица“, съдът приема за установено, че ответникът П. В. В. се явява легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот.

Най-напред, от съдържанието на представения договор за делба на наследствен недвижим имот от 27.05.1992 г. (л. 14-15 от делото) се установява, че в дял и изключителна собственост на В. П. В.а е отреден останалия в наследство от баща й ..... недвижим имот, представляващ партерен етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в ...., заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо имот с пл. № 2

302. Действително, въз основа на представеното решение № 164/29.05.2002 г., постановено по гр. дело № 3163/2001 г. по описа на СРС, 91 състав (л. 20-21 от делото) става ясно, че към момента на сключване на договора за доброволна делба В. П. В.а е била в брак с ...., сключен на 23.03.1980 г., но прекратен считано от 03.07.2002 г., когато видно от отбелязването върху него съдебният акт е влязъл в сила, но доколкото се касае за делба на наследствен имот, съдът приема, че същият е станал изключителна собственост на съделителката по него – арг. чл. 13, ал. 2 СК от 1985 г. (отм., но действащ през релевантния период). На следващо място, фактът на придобиване на процесното жилище от посоченото лице, следва и от съставения впоследствие констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и делба № 79, том Х, нот. дело № 2206/05.10.1992 г.

(л. 10-11 от делото), с който титулярството на правото на собственост върху процесния апартамент също е констатирано, като видно е, че сред представените пред нотариуса книжа е и договорът за доброволна делба, легитимиращ правоимащото лице като негов собственик.

Нещо повече, ставайки собственик на апартамент № 1, находящ се в ...., вх. 1, ет. 1, В. П. Б.

(с фамилно име преди развода В.а) е декларирала този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки на 10.03.2003 г. молба – декларация за откриване на партида на нейно име (л. 18-19 от делото), отнасяща се именно за описания в исковата молба имот, което също е в подкрепа на извода, че точно тя се явява негов собственик, но също така и, че на него му съответства именно аб. № 208235. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесното жилище, въз основа на което съдът прави извод, че тя е била негов собственик включително и в рамките на исковия период. Ето защо, съобразявайки действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при наличието на установено по делото титулярство на право на собственост в полза на наследодателката на ответника в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., то именно тя се явява задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването на топлоснабдения имот в рамките исковия период.

Същата обаче е починала на 03.06.2021 г., т. е. след исковия период, като въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. № ТД26-922/11.05.2023 г. (л. 48 от делото) става ясно, че нейн единствен наследник по закон е ответникът П. В. В., който факт той не оспорва. Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, в качеството му на наследник по закон на В. П. Б., той следва да отговаря за включените в наследствената маса на наследодателката си задължения, включително и за това за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот през исковия период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва приживе наследодателката на ответника да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния апартамент № 1, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или 3 чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.03.2022 г., списък към него и договор № 990/12.03.2003 г. (л. 24-28 от делото), индивидуални справки за топлинна енергия и протокол за отчет (л. 77-79 от делото), а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - .......