Решение № 3695 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3695 гр. С., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110167573 по описа за 2021 година

Ищецът Г. е предявил срещу ответника Я. С. Г. иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ отм./ за сумата от 5000 лева, като частичен иск от общо 251 459,46 лв., представляваща заплатено от Г. по щета № 210065/08.03.2012г. обезщетение, във връзка с влезли в сила съдебни Решения по гр.д. № 10911/2012г. на СГС, 14-ти с-в и гр.д. № 5168/2016г., САС, 2-ри с-в в размер на 245 459,46 лв. и държавни такси по сметка на СГС в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 06.05.2008г. в гр. С., на О, водачът на мотоциклет „К.“ с регистрационен № . - Я. С. Г. при движение в посока от гр. Н. към О, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 42, ал. 1, пр. 1 и чл.43, т. 2 ЗДвП, вследствие на което реализира ПТП, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А., изразяваща се в счупване на тялото на 7-ми шиен гръбначен прешлен, контузия и притискане на гръбначния мозък с пареза на горния и долния крайник отляво, като извършил деянието в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила.

Я. Г. управлявал мотоциклета без сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Г. бил осъден да заплати обезщетение и разноски с влезли в сила Решения по гр.д. № 10911/2012г., СГС, 14 с-в и в.гр.д. 5168/2016г., САС, 2-ри с-в, по които ответникът Я. Г. бил привлечен като трето лице-помагач на страната на Г.. Твърди, че въз основа на влезлите в сила решения и на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) Г. изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета №210065/08.03.2012г. в размер на 245 459,46 лв. и държавна такса по сметка на СГС в размер на 6000 лв.

Вината на ответника Я. Г. като водач на мотоциклета „К.“ в процесния инцидент била призната с влязла в сила Присъда по НОХД № 12313/2009г., СРС, НО, 14 с-в. Ищецът 1 поканил извънсъдебно ответника да възстанови заплатеното от Г. обезщетение, което не било сторено до момента.

Ищецът претендира присъждането на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. С. Г. е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по основание и размер. Посочва, че по отношение на участник №1 - гражданин на Република С., били предприети мерки за ангажиране на отговорността му чрез издаване на два акта за установяване на административно нарушение. Задължени за заплащане на вредите от процесното ПТП следвало да бъдат водач № 1, отбелязан в Констативен протокол за ПТП, и собственикът на мотоциклета, с който ответникът причинил ПТП - С..

Твърди, че вредоносният резултат и претърпените от ищеца Г. вреди се дължали на отказа на ищеца да уреди доброволно спора с А., вследствие на което се стигнало до образуване на гражданско дело срещу Г.. Релевира възражение за изтекла давност. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази становището и възраженията на страните, съдът прие следното:

По иска с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ отм./.

В тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: плащане на обезщетение на увреденото лице по щета №210065/08.03.2012г. и внасяне на държавна такса в размер на 6000 лв. за водене на гр. дело 10911/2012 г., СГС, 14 с-в по сметка на СГС; настъпване на ПТП, представляващо непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние на ответника, от което са настъпили вреди, които са в причинно- следствена връзка с деянието и техния размер.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже, че е заплатил процесната сума или да докаже наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидно застрахователно покритие към датата на процесното ПТП, както и да докаже възраженията си.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на факти, които спират или прекъсват давността.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава твърденията и възраженията си.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ - Г. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ - след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Г.

2 встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: настъпване на процесното ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинноследствена връзка е деянието; при реализирането на ПТП за управляваното от ответника МПС не е имало сключена застрахователна полица ГО; изплащане на застрахователно обезщетение в твърдения размер.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, както и да докаже положителния факт на погасяването на дълга.

Още на този етап съдът ще посочи, че приобщените по делото писмени доказателства не се оспорват от ответника, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът счита за доказано настъпването на ПТП, противоправното поведение на ответника и причинно-следствена връзка между това негово поведение и настъпването на произшествието, респективно причиняването на телесни повреди на пострадалото лице А..

В тази насока съдът кредитира приобщената по делото Присъда от 01.12.2010г. на СРС, НО, 14-ти състав по НОХД № 12313/2019г., видно от която: ответникът Я. С. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а”, вр. ал. 1, б.

„б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за това, че: на 06.05.2008г., около 09,30ч. в гр. С., по ул. „И., с посока на движение от гр. Н. към О, в района на кръстовището за О, при управление на МПС – мотоциклет марка „К.”, с рег. № ., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.

20, ал. 1, ал. 2, чл. 42, ал. 1, пр. 1 и чл. 43, т. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на А. средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на тялото на 7-ми шиен гръбначен прешлен, представляващо трайно затрудняване на движението на врата; контузия и притискане на гръбначния мозък, пареза на горния и долния крайник отляво, представляващо трайно затруднение на движеният на накрайниците, като извършил деянието в пияно състояние – деецът е бил с концетрация на алкохол в кръвта 0,8 промила, установено по надлежния ред.

Видно от Решение № 684 от 30.06.2011г. на СГС по ВНОХД № 2256/2011г., първоинстанционната присъда е била потвърдена, като същата е влязла в сила на 30.06.2011г.

Фактът, че към датата на ПТП виновният водач е управлявал мотоциклета без сключена застраховка „Гражданска отговорност” се установява освен от приобщения по делото Констативен протокол за ПТП /л. 5 от делото/, и от справката от Г. /л. 14 от делото/, както и от извършената служебна проверка на публично достъпния сайт на Г..

Видно от решение от 22.07.2016г. по гр.д. № 10911/2012г. на СГС, Първо ГО, 5 състав, съдът е осъдил Г. да заплати на А. на основание чл. 288, ал. 11, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” и ал. 7 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 3

09.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травми, причинени в резултат на ПТП на 06.05.2008г., настъпило на пътя от гр. Н. към О, и в резултат на противоправно поведение на Я. С. Г., като водач на мотоциклет „К.” с рег. № ., признат за виновен с влязла в сила Присъда по НОХД № 12313/2009г. по описа на СРС, НО, 14 състав, като управлявал мотоциклета без застраховка „Гражданска отговорност”. С решението, Г. било осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 112,50 лева – разноски за вещо лице, както и да заплати на адв. Кирил Илиев Николов на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 5250,00 лева и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 6 ГПК да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 6000 лева.

Видно от решението, в него изрично е посочено, че същото е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. – Я. С. Г., като по този начин ответникът Я. Г. се явява обвързан от постановеното от съда решение и последиците от неговото влизане в сила.

Видно от Решение № 1174/23.05.2017г. на САС, ГО, 2 състав, решението на СГС било потвърдено изцяло. Видно от Определение № 71 от 16.02.2018г. по т.д. № 2498/2017г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 1174/2017г. на САС, ГО, 2 състав по гр.д. № 5168/2016г. Считано от тази дата – 16.02.2018г. решението на СГС по гр.д. № 10911/2012г. е влязло в сила.

Що се отнася до възражението на ответника, че отговорност за заплащане на претендираните суми от г. следва да се търси от водач № 1 и от собственика на мотоциклета, съдът намира същите неоснователни, доколкото съставът на 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм/, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ предвижда право на Г. да търси изплатените от него на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, именно от водача, който е управлявал МПС без сключена застраховка, а не от останалите участници в ПТП, нито от собственика на МПС.

Видно от изпълнителни листа от 01.03.2018г. и от 02.06.2017г. /л. 28, л. 30 и л. 32 от делото/, същите са били издадени срещу Г. във връзка със сумите, които последният е бил осъден да заплати от СГС по воденото от А. производство за обезщетение, а именно, както следва: за сумата от 5250 лева в полза на адв. К., за сумата от 112,50 лева – разноски за вещо лице, за сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2012г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Видно от преводно нареждане от 11.06.2018г. /л. 34 от делото/ на посочената дата Г. е заплатил по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева, за която същият е бил осъден.

Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира като пълно и обосновано:

От получената информация от „Б.” с писмо № 14 - ИСК - 11774/1/13.01.2023г. се установи, че на 09.06.2017г. е била заверена банкова сметка №. при „Б. с титуляр ЧСИ А., като е получен превод от сметката на Г. със сума в размер на 239 031,46 лева, както следва:

4

-

Основание PxLNO PL.CLAVNICA. PL.PO - 150 000,00 лв.

-

Основание ПЪЛНО ПЛ.АДВОКАТСКА ТАКСА

-

Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН.ТАКСА

-

Основание ПЪЛНО ПЛ.ПРОП.ТАКСА 9 370,46 лв.

-

Основание ПЪЛНО ПЛ.ЗАКОН. ЛИХВА

Всичко

3 228,00 лв.

66,00 лв.

76 367,00 лв.

239 031.46 лв.

От получената информация от „Б.” с писмо № 14 - ИСК - 11774/1/13.01.2023г. се установи, че на 29.03.2018г. е била заверена банкова сметка №. при „Б. с титуляр ЧСИ А. е получен превод от сметката на Г. със сума в размер на 5844,00 лева, както следва: