Решение № 260534 от 26.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ гр. София, 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 12998 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20168500400591 по описа на ЧСИ А. Б.- М.Г.М., чрез адв. С.М., срещу приетите по изпълнителното дело окончателни такси и разноски.

Жалбоподателят обжалва постановлението за разноските на съдебния изпълнител като изразява несъгласието си с размера на таксите и разноските по изпълнителното дело. В жалбата се съдържат доводи, че съдебният изпълнител неправилно изчислил размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като при определянето й включил завишен размер на законната лихва върху главницата, което се отразило и върху размера на тази такса по изпълнението. В тази връзка в жалбата е направено доказателствено искане за допускане изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза за размера на окончателния дълг по изпълнителното дело, както и за размера на т. 26 ТТРЗЧСИ с оглед направените от длъжника по изпълнението погасявания на дълга. На следващо място жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител приел разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство на взискателя по делото в прекомерен размер – 350 лв., който не бил съобразен нито с обстоятелството, че се касае за претенция за юрисконсултско възнаграждение, нито с извършените по делото действия по защита и представителство на взискателя. Сочи се, че по делото е реализиран един единствен изпълнителен способ, довел до частично погасяване на задължението – наложения запор върху вземанията на длъжника от работодателя „БТК К.“ ЕАД, с оглед което недължими от длъжника били всички останали начислени от съдебния изпълнител такси за наложени запори. В тази връзка моли съда да съобрази, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са реализирани. Искането е да се отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляването на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение до размера от 50 лева, както и да се реши въпросът относно размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а също и да се отмени начисляването на таксата за наложен запор на трудово възнаграждение към третото лице „Б.И.“ ЕООД. Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Такова е депозирано след изтичане на посочения срок, като в същото е заявено становище, че в качеството си на цесионер дружеството е изкупило конкретното вземане към длъжника, в това число и начисленото юрисконсултско възнаграждение.

Счита, че по време на начисляването му не е имало ограничение в размера на това възнаграждение. Такова оспорване било преклудирано – длъжникът имал възможност да го оспори веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Искането е жалбата да се остави без уважение.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ А. Б.излага съображения, че жалбата била лишена от правен интерес. Уведомява съда, че по делото е постъпила сума в общ размер от 3762,86 лв. Начислените такси по изпълнителното дело посочва, както следва: 66 лв. – авансово заплатени такси от взискателя; 18 лв. – запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника към „БТК К.“ ЕАД; 268,81 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 24 лв. – покана за доброволно изпълнение за присъединено публично вземане; 18 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за събиране на публичното задължение; 18 лв. – запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника към „Б.И.“ ЕООД. Посочва, че съгласно направени по изпълнителното дело изчисления законната лихва върху вземането за главница е в размер на 556,29 лв. Пояснява, че отказал да намали разноските за юрисконсултско възнаграждение, доколкото не постъпило възражение срещу същите в срока за доброволно изпълнение. Развива съображения относно начислени по изпълнителни дела адвокатски възнаграждения, като се позовава на практика на ВКС, която счита за относима. В заключение посочва, че намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело материали, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20168500400591 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 3030/09.03.2016 г., от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт, срещу М.Г.М. за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя суми съгласно представен към молбата изпълнителен лист, а също и за сумата от 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От органа по изпълнение се иска да проучи имуществото на длъжника и да предприеме мерки по обезпечаване изпълнението на задължението чрез налагане на запори и възбрани.

Представен е изпълнителен лист от

25.01.2016 г., издаден от Видински районен съд въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 118/2016 г., видно от който длъжникът М.Г.М. е осъдена да заплати на взискателя следните суми: 1158,64 лева – главница, 271,01 лева – възнаградителна лихва, 23,10 лева – обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.01.2016 г. до окончателното плащане, както и 29,06 лв. – държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 22.03.2016 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза освен на сумите по изпълнителния лист, а също така 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, „сума за ТТРЗЧСИ в размер на 666 лв.“, както и дължима сума по т. 26 в размер на 230,42 лв., както и всички бъдещи такси и разноски, в това число присъединените публични държавни вземания.

На 21.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „БТК

К.“ ЕАД, с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника за трудово възнаграждение към работодателя.

С писмо от 22.03.2016 г. „Първа Инвестиционна банка“

АД уведомява съдебния изпълнител, че е наложен запор на банковата сметка на длъжника М.Г.М. на основание запорно съобщение от 12.03.2016 г., като това запорно съобщение не се съдържа в кориците на изпълнителното дело.

С писмо от 22.03.2016 г. работодателят на длъжника

„БТК К.“ ЕАД уведомява органа по изпълнение, че М.М. ползва отпуск за гледане на дете по чл. 164, ал. 1 КТ, с оглед което не е налице основание за изпълнение на наложения запор върху вземането за трудово възнаграждение.

С молба от 24.03.2016 г. длъжникът по делото иска да бъде вдигнат запора, наложен върху банковата сметка в горепосочената банка, доколкото по същата постъпват обезщетения по КТ и детски надбавки, като с молбата М. е изразила готовност да погасява задължението си по изпълнителното дело на части като всеки месец превежда сума в размер на 50 лв. за погасяване на дълга.

С разпореждане от 24.03.2016 г. молбата е уважена, като до „Първа Инвестиционна банка“ АД е изпратено съобщение за вдигане на наложения запор върху сметката на длъжника.

По изпълнителното дело е приобщено удостоверение, издадено от Национална агенция за приходите на 25.03.2016 г., от което се установява, че М.Г.М. има задължение за глоба в размер на 50 лв., като с разпореждане от 29.03.2016 г. държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело за събиране и на посоченото вземане за глоба от 13.02.2012 г.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която й е даден срок за доброволно погасяване на задължението към държавата, а съдебният изпълнител е начислил разноски за изпращане на поканата в размер на 24 лв. и 12 лв. – т.26 по ТТРЗЧСИ.

По повод присъединяването на държавата като взискател по изпълнителното дело до работодателят на длъжника „БТК К.“ ЕАД е изпратено още едно запорно съобщение на 11.04.2016 г., съответно е последвал отговор 18.04.2016 г., че длъжникът продължава да ползва отпуск по чл. 164 КТ, с оглед което запорът не може да бъде изпълняван.

С писмо от 03.04.2017 г. „БТК К.“ ЕАД уведомява ЧСИ Б., че М.М. вече не е служител на дружеството.

С ново запорно съобщение от 04.04.2017 г. ЧСИ Б.налага запор върху всички обезщетения, които ще бъдат изплатени на М.М. във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение с посоченото дружество.

Със запорно съобщение от 05.01.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху възнагражденията за труд на длъжника към „Б.И.“ ЕООД.

На 18.01.2018 г. съдебният изпълнител е уведомен от страна на „Б.И.“ ЕООД, че с оглед размера на получаваното от работника трудово възнаграждение и на основание чл. 446 ГПК не може да изпълнява наложения от съдебния изпълнител запор.

На 07.03.2019 г. като взискател по делото е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за цесия от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 към същия.

От новия взискател е поискано налагането на запор върху вземания по банкова сметка ***.

На 18.03.2019 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като в запорното съобщение са посочени като дължими сумите по изпълнителния лист, юрисконултско възнаграждение в размер на 350 лв., сума за ТТРЗЧСИ в размер на 684 лв. и дължима сума за т. 26 в размер на 264.50 лв.

С молба от 01.10.2020 г. длъжникът по делото, чрез адв. Миков, е поискал от органа по изпълнението, позовавайки се на заплатени по изпълнителното дело суми в общ размер на 3762,86 лв., намаляване на разноските по изпълнението, в това число и на юрисконсултското възнаграждение. Заявено е искане надвнесените суми да бъдат възстановени, запорите да бъдат вдигнати, а делото – прекратено.

Със съобщение от 05.10.2020 г. ЧСИ А. Б.е допуснал корекция на простите такси по ТТРЗЧСИ, както следва: 66 лв. – авансови такси при образуване на изпълнителното дело; 18 лв. – такса за запор на трудово възнаграждение до „БТК К.“ ЕАД; 268,81 лв. – т. 26 ТТРЗЧСИ; 24 лв. – покана за доброволно изпълнение за присъединените публични вземания и 18 лв. – т. 26 ТТРЗЧСИ, 18 лв. – запор на трудово възнаграждение до „Б.И.“ ЕООД. Съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски юрисконсултско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното: