Решение № 2663 от 22.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. Бургас, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20222120103736 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация Бургас” АД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И., със съдебен адрес: гр. Б., ***, срещу ответника В. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от общо 686,47 лева - главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури за периода м. февруари 2020г. - м. декември 2021г., включваща битово горещо водоснабдяване, сградна инсталация и отчет за дялово разпределение, дължими от ответника в качеството на потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б., ***; сумата от общо 65,93 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху всяко от изискуемите задължения за главница, посочени в издадените месечни фактури, начислени от 09.04.2020г. до 21.02.2022г., ведно със законната лихва върху вземането за главница от датата на подаване на заявлението - 25.02.2022г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 802/16.03.2022г. по ч.гр.д. № 1128/2022г. по описа на БРС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

1

Твърди се, че ответникът, като собственик на апартамент, находящ се в гр. Б., ***, не е изпълнил задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна енергия за този обект в периода от м. февруари 2020г. - м. декември 2021г. на обща стойност 686,47 лв., включващи битово горещо водоснабдяване, сградна инсталация и отчет за дялово разпределение, както и начислената лихва за забава в общ размер на 65,93 лв. за периода от 09.04.2020г. до 21.02.2020г. Твърди се още, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за посочения топлоснабден жилищен имот по силата на публично известни общи условия (чл. 150 и пар.1, т.2а от ЗЕ). Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от “Топлофикация - Бургас” АД. Сумите за гореща битова вода са начислявани по реда на чл. 69 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 г. Суми за отопление не са начислявани. Сумите за сградна инсталация са начислени на основание чл. 143 от ЗЕ. Сумите от дялово разпределение са начислени съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Срокът за плащане на месечните суми е определен в чл.

32 от Общите условия на дружеството - в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.41 от ОУ при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Счита, че тъй като длъжникът не е предявил рекламацията по чл. 32, ал. 3 от ОУ в предвидения срок, правото му да оспори размера на начислените суми за топлинна енергия е преклудирано. Сочи, че фактурите за месеците юни и юли 2020г. са изцяло погасени със служебно прихващане, а във фактурата за м.август 2020 г. е извършена корекция на дължимите от абоната суми с минус 3,60 лева на основание Решение на КЕВР за преизчисляване сметките за топлинна енергия.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1128/2022г. по описа на БРС за посочените суми.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва иска с подробни съображения. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните поради липса на подпис на лицето, изготвило протокол №1/27.10.2010г. Доколкото последният е 2 основание за последващото подписване на договора, счита че това влече изначална липса на валидно взето решение на етажната собственост и нищожност на договора поради липса на съгласие и липса на основание. В условията на евентуалност заявява, че съгласно точка 2 от протокола са упълномощени две лица, които да представляват етажната собственост при подписване на договора. Счита, че тъй като договорът е подписан само от едно от тези лица, той не може да обвърже валидно етажната собственост, ищеца и собствениците. Твърди се още, че ответникът не е участвал при гласуване на решенията на общото събрание, а имотът е закупен две години след съставяне протокола. Поради това, ответникът в качеството си на потребител, не е бил уведомен за приложимите общи условия. Позовава се на разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП. Счита, че е налице нарушение на чл. 62 от ЗЗП, съгласно който доставката на стоки, като вода, газ, ел.енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна е забранено. Сочи липсата на доказателства ответникът да е бил собственик, респективно ползвател на имота през процесния период. Сочи, че представените справки за използвана топлинна енергия са едностранно изготвени от ищеца, поради което не могат да бъдат противопоставени на ответника. Оспорва представените свидетелства от проверка на топломер. Сочи, че същите не отговарят на законовите изисквания, не е ясно кога са издадени и липсват доказателства за акредитацията на извършилата ги лаборатория. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за неоснователност на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на претенциите.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

За претендираните вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 802/16.03.2022г. по ч.гр.д. № 1128/2022г. по описа на БсРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и настоящият установителен иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, указан на кредитора с разпореждане от 03.05.2022г.

3

По делото страните не спорят относно това, че по партидата на абоната В. С. Д. за жилище, находящо се в гр. Б., *** са начислени суми за топлоенергия, както следва: 686,47 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода от месец февруари 2020г. до месец декември 2021г., ведно със сумата от 65,93 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 09.04.2020г. до 21.02.2022г. Относно размера на процесните вземания за претендирания период от ищеца е представена справка за дължимите суми по препис-извлечение за абоната.

Спори се обаче, че ответницата е клиент на „Топлофикация – Бургас” ЕАД и че между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия.

Няма спор, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост. По делото е представен протокол от заседание на общото събрание на етажната собственост, проведено на 27.10.2010г., с който е взето решение да се сключи договор с ”Топлофикация-Бургас” ЕАД за извършването на дяловото разпределение на топлинна енергия в етажната собственост.

С договор от 02.11.2010г., сключен между „Топлофикация – Бургас“ ЕАД и етажната собственост, „Топлофикация – Бургас“ ЕАД се е задължила да извършва дялово разпределение между отделните потребители на доставената в сградата – етажна собственост топлинна енергия и да предоставя крайните резултати на това разпределение. Представени са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребителите в гр. Бургас. Съгласно чл. 150, ал.2 от ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са основателни.

Доказва се от представените договор и общи условия, че ответницата е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Видно от представената справка от Службата по вписвания, ответницата е закупила процесния апартамент в ж.к. ”И.“, *** през 2012 година. Следователно ответницата като собственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана към 4 топлоподаването, се явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката. Съгласно посочената разпоредба страни по облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия в качеството им на клиенти са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в топлоснабдената сграда - етажна собственост, които са длъжни да заплащат цената на ползваната топлинна енергия. Цитираната норма създава презумпция за съществуване на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което потребители са собствениците на топлоснабдения обект, респективно носителите на вещно право на ползване, за каквото в случая няма данни да е учредено върху процесния имот. Поради това настоящият съд приема, че ответницата в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот е обвързана от договора за доставка на топлинна енергия при общи условия и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ дължи начислените цени за ползваната топлинна енергия.

Не е налице соченото противоречие с разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответницата е придобила топлоснабденото жилище и е станала клиент на топлофикационното дружество по силата на закона преди приемането им.

Следва да се отбележи и, че решенията на общото събрание на етажната собственост се атакуват по специален ред и ако същите не бъдат оспорени в законовите срокове влизат в сила и по отношение на етажните собственици, които не са участвали или са гласували „против“ при вземане на решението, поради което контрол на този вид решения е недопустим в рамките на настоящия процес. По делото няма доказателства за надлежната им отмяна, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за липса на представителна власт, поради това, че договорът е подписан само от единия от упълномощените представители, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, когато за известно действие са овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго. До колкото в протокола не е предвидено избраните лица да представляват етажните собственици само заедно, то договорът е валидно подписан от единия от пълномощниците.

Част от процесното вземане касае сумите за сградна инсталация. Тези суми, като компонент от общото вземане, са задължителни за всички абонати в сгради – етажна собственост, като се начисляват през отоплителния период.

5

Според разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, видно от закона, ответницата дължи начислените суми за сградна инсталация, макар да не са начислявани суми за топлинна енергия за отопление.

Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба

№

16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда-етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.

151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество. Претендираното възнаграждение съответства на уговорения в раздел V, т. 2 от договора размер.

Във връзка с възраженията в отговора следва да се посочи, че от направена справка на електронната страница на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, се установява, че дружеството, издало удостоверенията – Арттест-Б ЕООД е включено в списъка на лицата, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях. Предвид това и с оглед изричното изявление в съдебно заседание на особения представител на ответницата, че не се оспорват отчетените показания на измервателните уреди, както и начислените количества топлинна енергия, то възраженията са неоснователни.