Определение № 2042 от 15.06.2016, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1817/2016
- Вид
- Определение № 2042
- Подписан
- 15.06.2016
- В сила
- 13.10.2016
- Състав
- ВЕЛИЧКА АСЕНОВА ЦАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 60, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 61 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 61, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
П Р О
Т О К О Л
Гр. София, 15.06.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 26 състав в публично съдебно заседание на 15 юни 2016 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
И.Б.Я.Б.
Секретар
Г.И.
Прокурор
Радка СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Цанова НЧД № 1817 по описа за
2016 година.
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С.С. не се явява, като за същия са постъпили справки, че не се намира в затворите на страната и арестите на град София, както и в арестите на страната. Налице са данни, че напуснал България на 28.04.2015 година, но се е върнал на 15.06.2015 година. Призовката от установения по делото адрес е върната с отбелязване, че е напуснал отдавна и актуалното му местонахождение не е известно. Налична е информация от СДВР, от която е видно, че осъденият С. е обявен за ОДИ с бюлетин № 247 от 2015 година на СДВР, както и с бюлетин № 88 от 2016 година на СДВР за влязла в сила присъда „Лишаване от свобода“ по пр.пр. № П - 42 от 2016 година СГП. Посочено е, че е обявен и в Интерпол, както и че не е намерен на установения по делото адрес.
ЯВЯВА се адвокат Д., определен за служебен защитник от САК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице условията за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, тъй като проведеното щателно издирване не е дало резултат, поради което на основание чл.
269, ал. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения С.П.С. адвокат И.Х.Д. от САК, на когото да се издаде препис от настоящия протокол, както и от протокола от проведено съдебно заседание на 20.05.2016 година.
ДОКЛАДВА постъпило предложение от СГП.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението.
Няма доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Да се приемат доказателствата, приложени към предложението и към доклада на съда в предишно и днешно съдебно заседание.
Адв. Д.: Оспорвам предложението на СГП в частта, с която се иска на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено с една втора. Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ намери делото за изяснено от фактическа страна и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Гледаме делото в отсъствие на осъдения С.П. , който се е укрил от изтърпяване на наказанието по последните две влезли в сила присъди, присъда на СРС и последната присъда на СГС, поради което е обявен за издирване. С. до настоящия момент е осъждан 10 пъти, като с оглед разпоредбите на закона са му правени групирания на наказанията, но последната присъда е присъда на СГС, с която е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и по правилата на нашия процес следва да му бъде извършено ново групиране, ако е възможно по-благоприятно за него, така че да лежи по-малко бой години от определените наказания.
Считам, че най-благоприятното съчетание на групиране на наказания е на четирите присъди, три от които на СРС, с които е осъден съответно на „Пробация“ през 2013 година, на „Лишаване от свобода“ от 11 месеца през 2013 година, на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години през 2015 години, по която присъда също е обявен за издирване. Това са присъди на СРС по съответните НОХД, посочени в предложението и последната присъда на СГС, която е за 7 години „Лишаване от свобода“, тъй като по всички по тях деянията са извършени преди да има влезли в сила присъди по което и да е от тях.
При групиране на четирите наказания следва да бъде определено най-тежкото от тях - 7 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.
1 и чл. 25 от НК предлагам да приспаднете изтърпяната част от групираните наказания, както и периодите на задържане на осъдения по което и да е от тях.
Поддържам направеното искане за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание в размер до една втора, като основанията за това са освен големия брой осъждания, така и факта, че в момента групираме 4 присъди, една от които е за 7 години „Лишаване от свобода“, другата за 3 години „Лишаване от свобода“. Фактът, че лицето се отклонява от изтърпяване на наказанието показва, че обществената му опасност е изключително висока. Същевременно е обявен и за международно издирване, поради което намирам, че при залавянето му и при довеждането му пред органите на изпълнението на наказанията, същият следва освен присъдата от 7 години „Лишаване от свобода“, която е последна влязла в сила, да изтърпи и наказание в по-голям размер, за да се превъзпита и да има някакъв ефект наложеното наказание спрямо него, поради което ви моля да увеличите най-тежкото наказание в размер до една втора.
Адв. Д.: Представителят на държавното обвинение неоснователно е преценил, че само с увеличаване на общото наказание с една втора ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита осъденото лице, както и ще въздейства възпиращо и предупредително по отношение на другите членове на обществото. Тази разпоредба не изисква непременно да бъде увеличено наказанието. То следва да е справедливо като съответства на обществената опасност на престъплението, определяща се от засегнатите обществени отношения и на извършителя.
Осъденият от месец февруари
2013 година не е извършвал други престъпления, за които да е осъждан, а на 11.03.2014 година е освободен от затвора поради изтърпяване на друга своя присъда и до момента е на свобода. Може да се предположи евентуално, че същият вече се е поправил и превъзпитал да спазва законите на България.
Въз основа на гореизложеното моля да оставите без уважение предложението на СГП в частта, с която се иска на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено с една втора.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по предложение на СГП, с което се иска определяне на общо наказание по цитираните в него осъждания на С.П.С..
Видно е от справката за съдимост, че същият е осъждан общо 10 пъти за умишлени престъпления от общ характер, като данните, касаещи настоящото дело, се намират в осъжданията му по следните дела - по НОХД № 154 от 2014 година на СГС за деяние, извършено на 15.02.2013 година, присъдата е влязла в сила на 11.02.2016 година, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; по НОХД № 5099 от 2013 година за деяние, извършено на 01.03 2013 година, влязла в сила на 22.03.2013 година, същият е осъден на „Пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ 200 часа за срок от 2 години; с протоколно определение по НОХД № 22288 от 2011 година на СРС, влязло в сила на 05.06.2013 година за деяние, извършено в периода 31.05.2011 година - 01.06.2011 година, същият е лишен от свобода от 11 месеца при строг режим на изтърпяване и по НОХД № 10245 от 2011 година на СРС, с присъда, влязла в сила на 22.06.2015 година за извършено деяние на 30.04.2010 година той е осъден на 3 години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Изхождайки от правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК настоящият съдебен състав намира, че са налице условията за групиране на наказанията по цитирани по-горе 4 броя дела, като съдът съобрази и принципа за най-благоприятно съчетание на осъжданията му и в този смисъл намери, че следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание за срок от 7 години „Лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Следва да бъде зачетено времето, през което осъдения С. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по цитираните дела, както и изтърпяната част от наложените му наказания.
Освен това съдът намира, че на основание чл. 24, ал. 1 от НК така определеното общо наказание следва да бъде увеличено за срок от 3 години, като за да приложи разпоредбата на цитирания текст съдът съобрази, че С. е осъждан многократно все за умишлени престъпления от общ характер, които очевидно до този момент не са постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК.
Това, обсъдено наред и с установеното по делото, че след влизане на последната постановена спрямо него присъда, същият се е укрил, така че да не може да бъде приведено в изпълнение наложеното му наказание, мотивира съдът да приеме, че са налице всички предпоставки за увеличаване на определеното му общо наказание.
Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на осъдения С.П.С. с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 154/2014 година по описа на СГС, НОХД № 5099/2013 година по описа на СРС, НОХД № 22288/2011 година по описа на СРС и НОХД № 10245/2011 година по описа на СРС едно общо най-тежко наказание в размер на 7 години „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 24 от НК
УВЕЛИЧАВА определеното общо най-тежко наказание с 3 години „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 60, ал.
1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.
Разпечатката съдържа 60 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8fe3757-884d-4a2f-a81e-266650f01686