Решение № 1 от 06.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ямбол, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600333 по описа за 2022 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на М. А./ М. А./, гражданин на ******* ***** ********, чрез служебния му защитник - адвокат Б. К. от ***, против Присъда №9 5 /02.11.2022год., постановена по НОХД № 499/2022 год. по описа на РС-Елхово.

С атакуваната присъда въззивника -подсъдим М. А. е признат за виновен в това, че на **.*.**** г., в землището на с.********, община ********, обл.Ямбол, в района на гранична пирамида №160, е влязъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта-престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и му е наложено наказание в условията на чл. 54 от НК в размер на ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” и наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 100 лева. Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 3 месеца "лишаване от свобода" е отложено 1 с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Във въззивната жалба на подс. М. А., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат

Б. К. от

***, се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Твърди се наличие на явна несправедливост на наложеното от РС-Елхово наказание "лишаване от свобода", което се явява според защитата несъответно по своя размер и интензитет на обществена опасност на деянието и на дееца.

Настоява се за отмяна на постановената от ЕРС присъда и постановяване на въззивно решение от проверяващата инстанция, с което да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК по отношение на подсъдимия, който търси закрила и убежище в Република България.

В съдебно заседание въззивника-подсъдим М. А., гражданин на ******* ***** ********, редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения му в първоинстанционното производство защитник от АК-*****.

Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че са налице доказателства по делото за приложение на разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. след 2 годишното пребиваване на подсъдимия на територията на Република Турция положението му там се е усложнило рязко в последните няколко месеца, което при липсата на виза и документи е наложило същия да търси помощта на т. н."каналджии" за да премине на територията на Република България. Настоява се въззивната инстанция да отчете и обстоятелството, че подсъдимия е депозирал молба за международна закрила до съответните компетентни институции. Настоява се за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда.

Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна , правилна и обоснована. Излагат се съображения, че наложеното на въззивникаподсъдим с оспорваната присъда наказание е справедливо и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение. Участващият в производството прокурор излага доводи за липсата на доказателства , от които да се изведе необходимост за прилагане на нормата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. анализът на същите сочи, че подс. А. е пребивавал на територията на Република Турция две години и по икономически причини е взел решение да се установи да живее във Франция, което му решение е довело до 2 незаконното преминаване на границата на Република Турция и влизането му в Република България с помощта на т. н. "каналджии. Според представителят на ОП-Ямбол, целта на подс. А. очевидно е да търси по-добър материален живот в друга страна от Европа, различна от Турция като липсват данни по делото той да е преследван или репресиран в Република Турция поради своята раса, религия или политическите си възгледи, което да сочи към търсене на международна закрила в Република България. Излагат се доводи за наличие на чисто социално- икономически причини за предприетото от подсъдимия незаконно влизане на територията на страната ни при липсата и на заявено от него по съответния ред желание да получи в България убежище и закрила.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.279, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият М. А./ М. А./ е роден на ********** г. в гр.*** *****, ******* ***** ******** и е гражданин на ***** с последен известен адрес именно в посочения град, б., с о. о., н.. Няма документи за самоличност.

3

Въззивникът- подсъдим М. А./ М. А./ е напуснал родината си по произход ***** през 2020 г., нелегално пресякъл границата и се установил в гр.Истанбул, Република Турция при свои роднини. Преди месец септември 2022 г. подсъдимият взема решение да напусне Република Турция и да се установи да живее в във Франция, където живее чичо му и социалноикономическите условия предоставят много по- добри възможности за живот и издръжка. В Истанбул вече не се чувствал сигурен, т. к. през последните месеци в Турция отношението към ******* граждани се влошило рязко и те били гонени от страната. Поради липсата на виза/ разрешение/ за влизане в Република България, подсъдимият решава да ползва услугите на т. н. "каналджии", с помощта на които да влезе незаконно на територията на Република България. В изпълнение на това си решение на **.*.****г. подс. А. заедно с други свои сънародници, като част от група, с помощта на неустановени по делото две лица

/************/, срещу заплатената сума от 4 000 евро и обещание да бъде изведен в Сърбия, пресича границата на страната ни в района на гранична пирамида № 160, в землището на с. ********, община ********. Групата преминава през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата. След като подсъдимият и цялата му група в продължение на няколко дни вървят пеша към вътрешността на страната и се лутат, на **.**.****г. се качват в ремарке на товарен автомобил с румънска регистрация, който по- късно вечерта е спрян за проверка от двама полицейски служители - свид.А. Е. и колегата му, на път I-7, на около 2 км. от село ****, обл.Ямбол. Според свидетеля Е., товарният камион с пътуващите в него лица, нелегално пресекли българската граница, преди това се е движил в посока с.

********, обл. Ямбол. Двамата полицаи установяват над 60 лица, които пътуват в проверения от тях товарен автомобил. Последните са задържани от повиканите на мястото служители на ГПУ-Елхово.

Във връзка със задържането на 60-те лица, на следващата сутрин**.**.****г. на свид. И. П.- служител в ГПУ-Елхово към РДГП Елхово и дежурен към момента е разпоредено да извърши проверка и установи мястото, където е станало преминаването, респективно е нарушена държавната ни граница, т. к. задържаните на път I-7 до с.***, обл.Ямбол 60 на брой лица отговарят на рисковия профил за нелегално преминали през държавната ни граница. В хода на проверката на т. н. "обратна следа" 4 свидетелят П. установява голям отвор във възпрепятстващото съоръжение /ограда/ и множество следи, оставени вероятно от голям брой лица в района на гранична пирамида №160, находяща се в землището на с.********, община ********. Свидетелят констатира, че големия брой следи около намерения от него отвор започват от Република Турция, насочени са към границата на страната ни и продължават към вътрешността на Република България.

Задържаните лица са регистрирани и в хода на тази регистрация се установява от компетентните органи, че подсъдимият е гражданин на ******* ***** ******** с името М. А./ М. А./. Самоличността на подсъдимият е установена по негови данни поради липсата на документи за самоличност и е вписана в съставената при идентификацията дактилоскопна карта.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента на задържането му, подсъдимият не е осъждан на територията на Република България.

Видно от приложеното по делото Писмо рег. № ******-***** от **.**.**** гна Дирекция "Миграция" при МВР, на **.**.****г. подс. М. А. е изведен от СДВНЧ-Любимец и предаден на служители на РПЦ-ХарманлиДАБ-МС поради подадена от него молба за международна закрила.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничният полицай И. П. и полицай А. Е.- служител на РУ-Ямбол при ОД на МВРЯмбол, които са еднопосочни, кореспондиращи и в логична взаимовръзка от една страна, а от друга - кореспондират с подробните обяснения на подс.

М. А., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, кореспондиращи изцяло с писмените доказателствени източници- дактилоскопна справка за подсъдимия, Заповед за задържане на 5 лице, справка от Дирекция "Миграция" при МВР и справка за съдимост.

Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на писмените доказателствени източници, част от които представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не са оспорени от страните.

Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като достоверни и обективни свидетелските показания на полицаите Е. и П. същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на въззивника- подсъдим М. А. и са относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия механизъм. Еднопосочни и в кореспонденция със свидетелските показания на полицаите Е. и П. и с обясненията на подсъдимия са и прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност писмени доказателства.

Въззивната инстанция намира, че делото е попълнено с релевантните доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в кореспонденция, разкриват фактическата обстановка, такава каквато е установена от решаващия съд и безкритично възприета от настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подс.М. А., гражданин на ********* ****** *******, е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от РП-Елхово обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно същия е признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от РПЕлхово обвинение.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Осъществено е съставомерно деяние по чл.279, ал.1 от НК от страна на подсъдимия, т. к. на **.*.****г., в района на гранична пирамида160, в землището на с.********, община ******** е влязъл през границата на 6 страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.