Решение № 4769 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100509145 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20185915 от 15.09.2021г., постановено по гр.дело №59589/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, е признато за установено по предявения от „Ю.“ ООД, с ЕИК *******, срещу В. Н. Д., с ЕГН **********, на основание чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД съществуването на вземането на ищеца „Ю.“ ООД, с ЕИК *******, срещу ответницата - В. Н. Д., с ЕГН **********, за сумата от 2280 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за обучение от 05.12.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2018г. по ч.гр.дело №83875/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69т и състав, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 2280 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. /или за разликата от 2720 лв./ като неоснователен.

С решението е осъдена В. Н. Д., с ЕГН **********, да заплати на „Ю.“ ООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото за платена държавна такса за исковото производство и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 11 4 лв., изчислена съразмерно на уважената част от иска. С решението е осъден „Ю.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати на В. Н. Д., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство, в размер на сумата от 315.52 лв., изчислена съразмерно на отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - В. Н. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. Т., срещу решение №20185915 от 15.09.2021г., постановено по гр.дело №59589/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, в частта, 1 в която е уважен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г.. Във въззивна жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон, на събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се излага, че в сключения договор за обучение от 05.12.2016г. е уговорена арбитражна клауза за възникналите между страните спорове, като възражение в този смисъл досежно неподведомственост на спора пред съда е било направено пред СРС, който е оставил същото без уважение. Твърди се, че неспазването от страна на съда на уговорената между страните арбитражна клауза е основание за постановяване на недопустим съдебен акт, като заявява че предоставя на въззивния съд да извърши преценка за това.

Поддържа се, че в случая се установява по делото факта, че сключеният трудов договор между страните №99 от 06.06.2017г. е бил прекратен едностранно от ответницата поради недобросъвестно поведение на работодателя, който не е изпълнил вменено по закон задължение да предостави на работника документи по чл.63, ал.1 от КТ, което нарушение не е маловажно, съгласно нормата на чл.415в, ал.2 от КТ. Твърди се още, че недобросъвестното и виновно поведение на работодателя се изразява още в това, че не е заплатил на ответницата трудово възнаграждение за положения от нея труд. В тази връзка се излага, че сключеният между страните трудов договор №99 от 06.06.2017г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е сключен в противоречие на закона и накърнява добрите нрави. Поддържа се още, че след като трудовият договор е прекратен поради виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на работодателя, то последният се явява неизправна страна по договора и липсва основание в закона да претендира присъждане на уговорената неустойка. На следващо място се излага още, че първостепенният съд като е заличил допуснатия свидетел, с показанията на който биха се установили факти относно сключването на трудовия договор между страните, е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване на правото на защита на ответницата. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна - „Ю.“ ООД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.А. С., взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. В хода по същество на спора, както и в допълнително представени писмени бележки се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи в пълен размер предявения иск, при условията на евентуалност моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Изложени са подробни аргументи за незаконосъобразността на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения положителен установителен иск с 2 правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г., като се сочи, че съдът, без да е сезиран с възражение от страна на ответницата за прекомерност на претендираната неустойка, по своя инициатива е намалил размера на дължимата от ответницата неустойка и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Поддържа се още, че въведените от въззивника-ответник твърдения за недействителност на сключения между страните трудов договор №99 от 06.06.2017г. биха имали значение за ангажирането на административно-наказателната отговорност на дружеството-работодателя, а не водят до нищожност на сключения трудов договор, както и не са представени каквито и да е било доказателства, установяващи твърдяното недобросъвестно поведение на работодателя при изпълнение на вменените му по закон задължения. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от "Ю." ООД, с ЕИК *******, срещу В. Н. Д., с ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за обучение от 05.12.2016г., дължимо поради неизпълнение на договорно задължение на ответницата да полага труд при ищеца - работодател - "Ю." ООД в продължение на две години и шест месеца след изтичане на срока за изпитване /чл.8, ал.2, т.1 от сключен между страните трудов договор №99 от 06.06.2017г./, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2018г. по ч.гр.дело №83875/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. като е признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2280 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за обучение от 05.12.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2018г. по ч.гр.дело №83875/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. за разликата над уважения размер от 2280 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. /или за сумата от 2720 лв./ като необжалвано е влязло в сила. Следователно направеното в хода по същество на спора, както и в допълнително представени писмени бележки искане от въззиваемата страна – ищец по делото, чрез процесуален представител адв.А. С., съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи в пълен размер предявения иск се явява недопустимо при липса на подадената от страната на въззивна жалба и досежно това искане въззивният съд не дължи произнасяне.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и 3 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №83875/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, въззиваемата страна – ищец - "Ю." ООД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.11.2017г. и е постановена на 15.05.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. Н. Д., за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - В. Н. Д., възражение, поради което дължимата от нея сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г.. За да постанови решението в частта, в която е уважен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г., първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на делото се установява по категоричен начин факта, че ответницата не е изпълнила поето от нея договорно задължение след приключване на обучението и придобиване на съответните категория "СЕ", свидетелство, карта и удостоверения, да сключи трудов договор с ищеца и да престира труд по възникнало между страните трудово правоотношение в продължение на две години и шест месеца след изтичане на срока за изпитване, като в случая сключеният между страните трудов договор №99 от 06.06.2017г. е прекратен със заповед №118/20.07.2017г. на основание чл.326, ал.1 от КТ след постъпила молба от ответницата. В тази връзка е обоснован извода, че ответницата като неизправна страна 4 по сключения договор за обучение от 05.12.2016г. дължи на ищеца, уговореното в чл.6 от договора за обучение, обезщетение, което има характер на неустоечна клауза. По размера на дължимото обезщетение, което има характер на неустойка, първостепенният съд е приел, че уговореният в чл.6 от договор за обучение от 05.12.2016г. размер от 5000 лв. е прекомерен и е приел за справедлив размер този, който покрива изцяло направените от ищеца разходи по проведеното обучение на ответницата, като по този начин не се нарушават принципите за справедливост и равнопоставеност на гражданскоправните субекти. По тези съображения предявеният иск е уважен за сумата от 2280 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за обучение от 05.12.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2018г. по ч.гр.дело №83875/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8fdb98b-1ce9-468a-9708-90af24bbc553