Решение № 59 от 20.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Добрич, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20203200900107 по описа за 2020 година

Търговско дело № 107/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 4910/07.08.2020 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 04.08.2020 г., подадена от М. Г. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „Д.“ бл. 4, вх. 1, ет. 2, ап. 6, с която срещу ЗАД гр. София, ЖК „В“, ул. „СС“ № 7, ет. 5, е предявен иск за плащане на сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на ** г., виновно причинено водач на товарен автомобил марка „Ф“ , модел „Т“ , рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – ** г. до окончателното й изплащане, съгласно чл. 429 КЗ, както и законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 19.05.2020 до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 01.04.2021 г., Съдът, на основание чл. 227 ГПК е конституирал като ищци по делото наследниците на ищеца М. Г. Т., починала на 11.03.2021 г. В. Г. ИВ.

ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ЖК „Д.“ № 4, ет. 2, ап. 5 и ИВ. Г. ИВ. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК „Л“ № 276, 1 вх. Г, ет. 8, ап. 33, като всеки от тях претендира сумата от 12 500.00 лв. съобразно частта от наследството.

Ответникът ЗАД АД гр. София оспорва иска по основание и размер, като излага доводи, че е платил на увреденото лице обезщетение в размер на сумата от 5 000.00 лв. Оспорва се вида на претърпените от ищцата вреди, механизма на настъпилото ПТП, изключителната вина на водача на МПС.

Ответникът инвокира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Ответникът релевира и възражение за погасяване на претенцията относно лихвите по давност.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На ** г., около 12.00 ч., в гр. Добрич, на отсечката между ул. „Д.П.“ и ул. „О“, в близост до търговски комплекс „В“ товарен автомобил марка „Ф“ , модел „Т“ , рег. № ****, управляван от правоспособния водач ПЛ. ИВ. ИВ., изпълнява маневра на заден ход и блъска в гръб пешеходеца М. Г. Т., движеща се около средата на пътното плато. Пътното платно в участъка на произшествието е било без маркировка, ширината в участъка била недостатъчна за отделяне на две пътни ленти. В зоната на произшествието не се установяват налични тротоари или означения за пешеходна пътека. В резултат на удара, пешеходецът пада по очи върху настилката. Видно от експертното мнение на доц. Д-р В. Д., д.м. – вещо лице по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при инцидента пострадалата получава следните увреждания: лекостепенна черепномзъчна травма: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на меките черепни покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване на сренокиткова ( метакарпална ) кост на палеца на дясна ръка и кръвонасядания и охлузвания по крайниците. Счупването на предкитковата кост на дясната ръка е довело до трайно затруднение на хватателната функция на ръката за период от около 1.5-2 месеца, като след този период тази функция на ръката е възстановена. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отминаването на състоянието, причинено от получените травми е за период от около 15-20 дни. Според експертното мнение на вещото лице инж. Й. Люб. М. по комплексната 2 съдебномедицинска и автотехническа експертиза, предвид типа на МПС – товарен автомобил, без централно огледало, водачът нее имал техническа възможност да възприеме разположения по оста на движение пешеходец. В страничните огледала на МПС водачът е имал възможност да наблюдава разположени вляво и вдясно от габаритните му размери инфраструктура и други препятствия по пътното платно. В този аспект са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ПЛ. ИВ. ИВ., водач на МПС. Непосредствено след произшествието пострадалата е транспортирана и приета в МБАЛ-ДОБРИЧ-Неврохирургическо отделение за лечение.

Общото състояние на пострадалата е наложило лечение и четиридневен престой в болничното заведение. В лечебното заведение пострадалата е била на медикаментозно лечение по повод черепномозъчната травма, а счупването на среднокитковата кост на палеца на дясната ръка е било наместено и поставена гипсова имобилизационна превръзка. Според становището на доц.

Д-р В. Д., д.м., счупването на среднокитковата кост води до умерени по интензитет болки в периода на зарастване на костта, черепномозъчната травма в първите дни след инцидента може да доведе до главоболие, световъртеж, гадене и отпадналост, като последиците от увреждания отшумяват в посочените по-горе периоди. доц. Д-р В. Д., д.м. оценява лечението на пострадалата като правилно, адекватно и в достатъчен обем.

В хода на съдопроизводствените действия ищците не поддържат исканията си за комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза и за гласни доказателства, установяващи факти относно претърпените от наследодателя им болки и страдания.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на товарен автомобил марка „Ф“ , модел „Т“ , рег. № ****, към трети лица при застрахователя ЗАД гр. София, обективирано в застрахователна полица с крайна дата на покритие 30.09.2017.

А 27.04.2020 г. пострадалата е предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ пред застрахователя, по повод на която е образувана 3 преписка по щета № ****

По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 1128/2017 г. по описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РПДобрич.

С влязло в законна сила Постановление от 19.03.2019 г. г. на Районна прокуратура – Добрич, наказателното преследване по ДП № 1128/2017 г. по описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РПДобрич е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

343, ал. 2 НПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска 4 отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице 5 трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на ** г., за което вината е на водача на МПС ПЛ. ИВ. ИВ., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие.

С влязло в законна сила Постановление от 19.03.2019 г. г. на Районна прокуратура – Добрич, наказателното преследване по ДП № 1128/2017 г. по описа на Първо РУ-МВР-Добрич, пр. пр. № 2047/2017 г. по описа на РПДобрич е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

343, ал. 2 НПК.

Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл. 40 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Г. Т..

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на ищеца средна телесна повреда.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.

С., 2020, 397 - 401.

Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера 6 на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.