Решение № 318 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500270 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Община – град Варна против Решение № 4032 от 11.12.2023 година, по гр.дело № 16 441/2022 година, по описа на ВРС, с което е била осъдена Община – град Варна, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета – Благомир Коцев да заплати на М. С. П., ЕГН **********, с адрес *** сумите от 1 943.59 лева (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, от които 1800.00 лв. – стойност на закупено медицинско изделие „Плака със заключващи винтове“, 70 лв. – преглед, 73,59 лв. – разходи за медикаменти и сумата от 10 000 лева (десет хиляди), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, всички претърпени, поради травматично увреждане на гръдния кош в дясна гръдна половина и счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, причинено на 07.06.2022 година, в резултат на падане поради стъпване върху неравност от подлежащата повърхност в участъка между бул.

„Сливница“ и бул. „Съборни“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта – 07.06.2022 год. до окончателното изплащане 1 на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която Община Варна, ЕИК 000093442, с административен адрес: *** е била осъдена да заплати на М. С. П., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 2150 лева ( две хиляди сто и петдесет лева), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се сочи, че решението се явява неправилно и не почива на адекватно тълкуване на разпоредбите на закона; твърди се, че не е налице причинно следствена връзка между претърпените от въззиваемата щети и поведението на Общината; излага се, освен това, че размера на претендираните неимуществени вреди се явява силно завишен и това е в ущърб на събраните доказателства. По същество се иска отмяна на решението, а в условията на евентуалност – да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е постъпил отговор от страна на М.на С. П., чрез адв. В., с които се настоява съдът да потвърди решението, възприемайки го като правилно и законосъобразно.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно призована, представлява се от ю.к. Д., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемата страна – М.на С. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.В., която оспорва жабата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не е спорно между страните, и съдът приема, че на 07.06.2022 година, около 11 часа, е настъпил твърденият инцидент на кръстовището на бул.“Съборни“ и бул.“Сливница“, в резултат на който са настъпили твърдените травматични увреждания за здравето на ищцата, причинили й съответните болки и страдания.

По делото са били представени множество писмени документи - фиш за спешна медицинска помощ от 07.06.2022 г., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/ Спешното отделение - 3 листа, Талон за медицинско изделие, фактура № 00000479957 от 08.06.2022 г., Епикриза на М.

С. П. издадена от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, амбулаторен лист № 22200100ВВ99 от 19.07.2022 г., амбулаторен лист № 22213701СВF7 от 01.08.2022 г., направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни 2 процедури № 2221340CD2C от 0108.2022 г., лист за преглед на пациент в БДБ/СО № 000141 от 23.08.2022 г., епикриза на М. С. П. изд. От МБАЛ „Света Марина“ АД- Варна, амбулаторен лист № 22277807786С от 04.10.2022 г., лист за преглед на пациент БДБ/СО № 000161 от 13.10.2022 г., епикриза на М. С. П. издадена от МБАЛ „Света Марина“ АД- Варна 2009 г. – 2 броя.

Установено е, че на 07.06.2022 година в 11:16 часа, екип на „Спешна медицинска помощ“ е посетил инцидент в гр. Варна, в района на бул.

„Съборни“. По данни на анамнезата М. П. е претърпяла инцидент, спънала се и паднала върху гърди и лакът на лява ръка. Около 11:40 часа, пациентката била откарана от екипа на спешна помощ в МБАЛ „Света Анна“ АД гр.

Варна, където е била приета в Спешния център и й е била указана медицинска помощ, изразяваща се в клинични прегледи и образни изследвания, от които се констатира естеството на причинената травма – увреждания изразяващи се в контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина и счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост.

От заключението на приобщеното като доказателство Медицинско удостоверение №574/07.06.2022 г./л.15/, става ясно, че тези травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да са получени по указания време и начин. След проведените прегледи М. П. е била хоспитализирана за оперативно лечение в отделението по ортопедия в МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, като и е поставена диагноза S52.00- счупване на горния край на лакътната кост, закрито /л.12/.Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на лява лакътна става.

На 09.06.2022 год. по отношение на ищцата е предприета оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставена е гипсова имобилизация. Видно от представените на л. 10 и л.11 талон за медицинско изделие и фактура № 0000047957/08.06.2022 год., М. П. е заплатила към МБАЛ „Св. Анна“ АД сумата от 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева – стойност на закупено медицинско изделие „плака със заключващи винтове“. Видно от представените касови бонове (л. 28 и 29), за предписани медикаменти, е заплатена сумата от 73.69 лева.

От приобщения на л. 13 Амбулаторен лист, се установява, че ищцата е с умерено ограничени движения в лява лакътна става, в резултат на което и е предписана и физиотерапия.

По делото е била изготвена Съдебно медицинска експертиза, съобразно заключението на която става ясно, че на 07.06.2022 година ищцата е получила счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница и контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина. Касае се за травматично увреждане, получено в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и отговаря да са получени по време и начин съобщен в исковата молба - при падане и удари в подлежащата повърхност. Увреждането обуславя затруднение в движенията на левия горен крайник, за период от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Контузията на гръдния кош обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота 3 с оздравителен период 15-20 дни. Травмата на левия горен крайник, за период от 3-4 месеца е наложила провеждане на оперативна интервенция с поставяне на метален остеосинтезиращ материал – плака със заключващи винтове.

Поставена е била имобилизираща превръзка, която на 06.07.2022 г. е била свалена. В резултат на увреждането се е наложило пострадалата двукратно в периода от 23.08.2022 г. до 30.08.2022 г. и от 13.10.2022 г. до 20.10.2022 г. да провежда физиотерапевтични процедури за подобряване на изхода от оздравителния процес и травмата.

Били са изслушани свидетелите М.И. и А. П.. В показанията си свидетеля И. излага, че на 07.06.2022 година докато се разхождали с ищцата, в района на „бул. Сливница“ и бул. „Съборни“, ищцата се спънала на неравност на една от тротоарните плочки и паднала по лице, върху гърдите си. Не можела да диша, започнала да повръща. Присъстващите се обадили на спешна помощ. На мястото на инцидента пристигнала линейка, след което пострадалата била откарана в болница. Била и направена операция на лявата ръка, след което и бил поставен гипс. След изписването й, ищцата имала нужда от постоянни грижи, не била в състояние да се обгрижва сама.

Постоянно се оплаквала от болки и усещала дискомфорт от поставения имплант, което се променило едва след премахването му с втората операция.

Свидетелката П. - дъщеря на ищцата, излага че за инцидента узнала от нейния брат. Известно й е, че инцидентът се е осъществил докато ищцата е вървяла по тротоара, при което се е спънала в неравност на плочките и паднала. Болничното лечение продължило около седмица, като интензивните болки в ръката са продължили около месец. През първите дни ищцата не е била в състояние да си мърда ръката. След злополуката имала нужда от постоянни грижи. Към настоящия момент ищцата е в състояние да мърда ръката си, но все още изпитва затруднения и болки. Свидетелката излага, че ищцата е затворена в себе си и изпитва страх да излиза навън.

При тези данни виждането на съда е следното:

Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. Т.е. винаги, когато ищеца основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и 4 причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.

С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа.

На база на приложените доказателства – медицински документи, Съдебно медицинска експертиза и от разпита на свидетелката И. и П., съдът прави извод, че именно в резултат на пропадане на ищцата в улей между тротоарните плочки тя е получила описаните по горе травматични наранявания. От данните приложени по делото става ясно още, че при тази интервенция възстановяване движението на крайниците е в рамките на три – четири месеца; че ищцата е преминала през многократни медицински манипулации и че след възстановяването на костта се налага и физиотерапия, и рехабилитация. В подкрепа на ищцовата теза са всички установени, приети и обсъдени доказателства по делото; отделно от това са налице данни за психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност, очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови очаквания, безпомощност. Установен и изяснен в максимална степен е и механизма на настъпване на увреждането. Този извод се налага категорично от материалите по делото и не се спори от страните.

Касае се за натоварен пътен участък, в които няма данни да са били извършени ремонтни дейности и който не е бил обезопасен. Не са били поставени и нарочни заграждения и/ или указания, че е следва да се стъпва предпазливо, още по - малко, че има дупки в тротоарната част – като се има предвид, че района е често посещаван от варненци и гости на града.

Следователно, възражението за отсъствие на причинно – следствена връзка между бездействието на общинските власти и претърпените увреждания от страна на ищцата, е изцяло неоснователно.