Определение № 3018 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3018 гр. София, 22.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502833 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 326 от21.06.20204г.,постановено по т.д. №148/2023г. по описа на БлОС производството по делото е прекратено. Прието е, че същото недопустимо по отношение на ответника ТД на НАП –гр.София поради факта, че този ответник не притежава самостоятелна правосубектност. По отношение на втрия ответник „Синаница ВВ“ АД също е счетено, че искът е недопустим, тъй като липсвал правен интерес за ищеца от водене на делото.

Против това определение е постъпила частна жалба от ищцовото Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, гр.Сандански с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поддържа се, че съдът следва да следи служебно за правосубектността на участниците в производството и ако установи,че някой от ответниците не може да участва в производството трябва да остави исковата молба без движение като укаже на ищца да отстрани тази нередовност. На следващо място се излага твърдение, че посочването на ТД на НАП- София е във връзка с образуваното изпълнително производство в тази териториална дирекция. Отговорът на исковата молба обаче бил подаден от НАП /ТД на НАП и съдът ако смятал, че има участник без правосубектност не трябвало да администрира същия.

Що се касае до извода, че Туристическо дружество “Еделвайс“ няма качеството на трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение, преценката за това трябвало да се направи въз основа на твърденията в исковата молба, а не дали са представени доказателства за наличие на право на собственост върху имотите, предмет на принудителното изпълнение.

1

С срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от НАП, с който същата се оспорва. Поддържа се, че правилно окръжният съд е приел, че Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, гр.Сандански не притежава качеството на трето лице, чиито права са засегнати от принудителното изпълнение, тъй като от представените с исковата молба писмени доказателства не се установявало право на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Развити са подробни доводи в подкрепа на това становище.

Посочва се също, че по отношение на втория ответник ТД на НАП- София правилно е прието, че искът е недопустим, тъй като липсва правосубектност на същото.

Другият ответник по делото „Синаница ВВ“АД не е подало отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество настоящият съдебен състав намира следното:

С подадената искова молба Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, гр.Сандански е предявило против „Синаница ВВ“АД със седалище в гр.Сандански и Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София, иск с правно основание чл. 269, ал.1 от ДОПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №1110002995-2011/10.11.2011г. по описа на ТД на НАПСофия, офис Благоевград.

Ищецът обосновава претенцията си с твърдението, че е внесъл недвижимите имоти като апортна вноска в капитала на „Синаница ВВ“АД, но с влязло в сила решение № 90/17.08.2022г. по т.д.№211/2021г. по описа на ОС-Благоевград този апорт е обявен за нищожен. Поради това правото на собственост върху тези имоти изначално било на ищеца. Предявен бил иск с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ с предмет установяване на нищожност на вписванията, а евентуално – несъществуване на вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, а именно вписаната апортна вноска.

В същото време към процесните имоти било насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №1110002995-2011/10.11.2011г. по описа на ТД на НАПСофия, офис Благоевград за задължения на „Синаница ВВ“АД като публичният изпълнител считал същите за собственост на длъжника. Действията на публичния изпълнител били обжалвани от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“, гр.Сандански пред

Директора на ТД на НАП,но с Решение №ПИ-248 от 18.07.20203г. бил постановен отказ за отмяна на действията на публичния изпълнител като на ищеца били дадени указания да 2 предяви иск по чл.269 от ДОПК.

Така подадената искова молба е оставена без движение от съда като са дадени указания на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщаването, следва да представи поправена искова молба, която следва да е вписана в СВп. при РС Сандански, с два преписа за връчване на ответниците, в която да е посочена цената на предявения иск, с представяне на данъчни оценки на недвижимите имоти, посочени в исковата молба, да представи също вносна бележка за платена по сметка на ОС Благоевград държавна такса за разглеждане на делото в размер на 4% върху 1/4 от цената на иска.

На 30.08.2023г. по делото е постъпила „поправена“ искова молба, с която дадените указания са изпълнени, а като втори ответник отново е посочено ТД на НАП София.

Въззивният съд намира, че действително ТД на НАП София няма качеството на самостоятелен субект на правото, поради което същото не може да бъде ответник в исковото производство. Задължение на съда обаче е да следи служебно за процесуалната легитимация на страните и ако констатира, че искът е предявен против неправосубектен ответник, да даде указания на страната да отстрани тази нередовност. Едва ако тези указания не бъдат изпълнение, може исковата молба да бъде върната на това основание.

В конкретния случая съдът не е дал такива указания на ищеца, а напротив, с разпореждането, с което е изпратил е препис от същата на ответника е приел, че същата е редовна. При това положение не може производството по делото да бъде прекратено поради нередовност, която е съществувала изначално без на страната да бъдат дадени указания да изправи същата. Ето защо изводът на окръжния съд, че исковата молба следва да бъде върната по отношение на втория ответник се явява незаконосъобразен.

Апелативният съд намира,че незаконосъобразен се явява и изводът, че исковата молба следва да бъде върната поради липса на правен интерес за ищеца от воденото производство по следните съображения:

Правният интерес също е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и съдът е длъжен да следи служебно за нейното наличие. Когато констатира, че ищецът не е обосновал правния си интерес от водене на делото съдът е длъжен да му даде указания, че следва да отстрани тази нередовност и едва ако тези указания не бъдат изпълнени, да върне исковата молба.

На следващо място е необходимо да се посочи, че правният интерес се извлича от твърденията на ищеца в исковата молба. В конкретния случай ищецът твърди,че е собственик на имоти, върху които е насочено принудително изпълнение и че изпълнителното производство е още висящо. Това дали представените по делото доказателства установяват твърдението, че ищецът е собственик на имотите е въпрос по съществото на спора, а не на допустимост на иска.

Не могат да бъде споделено становището на окръжния съд, че в исковата молба не се съдържа твърдение за накърнено в изпълнителното производство право от ищеца върху вещни права, които са част от имуществото на длъжника. Напротив- изрично е посочено, че 3 апортът все още е вписан като такъв в ТРРЮЛНЦ, но същият е обявен за нищожен с влязло в сила решение и поради това ищецът счита, че не е губил собствеността си върху имотите, които са предмет на същия. Посочено е също, че е предявен иск за признаване, че впиването на този апорт е нищожно или е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.

Фактът, че ищецът е вписан като мажоритарен акционер в ответното дружество „Синаница ВВ“АД не води до извод за липсата на правен интерес от водене на делото, тъй като става въпрос за отделни правни субекти .

С оглед на всичко изложено обжалваното определение се явява неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, а делото –върнато на ОС - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

В същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 326 от21.06.20204г.,постановено по т.д. №148/2023г. по описа на БлОС , с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на ОС- Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4