Решение № 182 от 26.05.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Козлодуй, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100398 по описа за 2026 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Лъвски рид“ № 3, ет.1, офис 2 чрез пълномощник адвокат Р. И.

Д. от АК-София, с която е предявен против Г. А. К., ЕГН ********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй иск по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че дължи присъдените в заповедно производство със Заповед за изпълнение № 388 от 31.10.2025г. по частно гражданско дело № 1621/2025г. по описа на Районен съд – Гълъбово суми, както следва: сумата 306.78 евро, което са 600 лева главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски кредит с № ДЗ013697/10.06.2025г. Претендират разноски в заповедното производство 522.15 евро1021.25 лева и разноски в исковото производство 510.86 евро.

В съдебни заседания ищецът не изпраща представител.

Ответника не участва нито лично, нито чрез представител, но в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията на ищеца по съображения, че договора от който се претендира вземането е недействителен. Излага подробни съображения.

Допълнително представя писмено становище. Претендира разноски.

1

По делото са събрани писмени доказателства, които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа страна следните обстоятелства:

Ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС“ АД гр.София е вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции.

Към доказателствения материал по делото е приобщен неподписан документ с наименование Договор за потребителски кредит „Екстра” с № ДЗ013697/10.06.2025 г. със страни „КРЕДИТ ИНС“ АД, гр.София, като кредитодател, и ответника Г. А. К., като кредитополучател, с предмет: предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на паричен заем в размер на 600 лева срещу поето насрещно задължение за връщане на предоставената сума, ведно с уговорената лихва със срок на погасяване 12 месеца от датата на подписване на договора, т.е. до 10.06.2026г. на равни месечни вноски от по 68 лева.

В договора – чл.3.1 е посочено, че дългът по кредита се олихвява с фиксиран лихвен годишен процент в размер на 36 %. Посочено е, че кредитът ведно с дължимата лихва и неустойка ще се издължава на равни месечни вноски, както и че дължимата вноска включва главница и лихви, включително такса гарант съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора.

В погасителния план общо дължимите главница и лихва са определени на 1248 лева: 600 лева – главница; 216 лева – лихва и неустойка в размер на 432 лева по 36 лева месечно включена в погасителната вноски. Уговорено е още, че кредитополучателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, за което ще уведоми кредитополучателя, в случай, че последният не заплати две поредни погасителни вноски, в който случай ще може да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници и разноски.

На 16.01.2025г. срещу предоставяне на документ за самоличност чрез „Изипей“ АД ответникът получил в брой сумата от 600 лева, наредени от ищцовото дружество, като в разписката като основание за плащане фигурира Договор за кредит № ДЗ013697/10.06.2025г.

Въз основа на подадено заявление от „КРЕДИТ ИНС” АД, гр.София в 2

РС – Гълъбово било образувано ч.гр.дело № 621/2025г. по описа на съда. По същото съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение № 388 от 31.10.2025 г., като е разпоредил ответника да заплати на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата 600 лева главница, представляваща задължение по същия договор за потребителски кредит; договорна лихва в размер на 216 лева ; 7.40 лева законна лихва и 1021.25 лева разноски, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на спора е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД признати в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните, като искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според 3 общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че процесния договор е недействителен, евентуално че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането.

Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.

С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.

По делото са представени на хартиен носител и в електронен вид Заявка – кредит, Заявка - лични данни, както и самия договор и общите условия към него. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата на плащането.

В отговора ответника не оспорва сключения с ищеца договор за кредит и начина, посочен от ищеца, по който е получил от него сума в размер на 600 лева, което се установява и от представената от ищеца разписка.

4

С оглед горното съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение, по силата на което за страните са възникнали права и задължения.

Съдът приема за основателно възражението, че договорът е недействителен. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай, съобразно чл. 7 от договора, кредиторът изисква заплащането на сума за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 432 лева. Прочитът на клаузата а чл. 7 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като „неустойка“. Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че размерът на същата е повече от половината от чистата стойност на усвоения финансов ресурс. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка“ към разходите по кредита, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай, че към ГПР по договора се включи и нестойката, то разходите се увеличават 5 значително. Съобразно изложеното, поведението на кредитора е недобросъвестно, особено предвид факта, че макар и стойността на „неустойката“ да не се включва в ГПР по договора, то кредиторът разсрочва плащането й, като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за гаранция. Изложеното следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Последното обстоятелство е особено значимо, тъй като в процесния случай недобросъвестният подход на кредитора се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, който не съответства и на действителния такъв, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база.