Решение № 76 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330114355 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от *** С. Н. Н., Н. М. Л. и Я.

К. Ч., чрез пълномощника юрисконсулт Г. С. - К., против С. И. Т. с ЕГН:

**********, с адрес **** с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 681,45 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит ******, сумата от 59,17 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода ******, сумата от 170,90 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 175 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** до окончателното плащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. *** по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че на *** ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на същия е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. Съгласно параметрите по договора и на основание чл. 15 от ОУ, с оглед принципа на свобода на договаряне и по собствена воля ответникът заявил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, таксите по които се заплащани разсрочено с погасителните вноски по кредита. Ответникът бил получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за 1 които, както и за договорното възнаграждение, е уведомен още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че процасният договор за потребителски кредит № *** е сключен при следните параметри – сума на кредита – 3000.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; Годишен процент на разходите (ГПР) - 48.49 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Общо дължима сума по кредита:

4444.42 лв. Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойността е по услугата Фаст – 1050 лв., по услугата Флекси – 1050 лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 87,50 лв. Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 6544,42 лв., обща размер на месечната вноска – 272,69 лв.

В исковата молба се посочват платените от ответника суми, датата на плащане на всяка сума, като общата платена от длъжника – настоящ ответник сума е 5883,45 лв. Част от плащанията са били извършени след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Длъжникът не бил заплатил всички суми по договора, като срокът за плащане по погасителния план бил изтекъл и вземанията по кредита били изискуеми. Поради неизпълнението на задълженията по процесния договор за кредит от “Профи Кредит България“ ЕООД подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед по чл. 410 ГПК за следните суми: главница 710,24 лв.; договорно възнаграждение - 59,17 лв. за периода от ******; възнаграждение за услуга Фаст - 175,00 лв., дължимо до ***; възнаграждение за услуга Флекси - 175,00 лв., дължимо до *** ; такси за събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни - 400,00 лв., начислени на 09.08.2023 г.; законна лихва - 24,67 лв. за периода от *** до 26.06.2024 г.

Извършените от длъжника плащания след подаване на заявлението били отнесени за погасяване на част от вземанията по заповедта. С настоящия иск пък не се претендирали и ищцовото дружество се отказвало да търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400.00 лева, начислени на 09.08.2023 г. и Законна лихва в размер на 24.67 лева, дължима от *** - датата на изтичане на погасителния план до 26.06.2024 г.

Релевира възражения за нередовност на подаденото възражение по чл.

414 ГПК, дало повод за образуване на настоящото производство.

Твърди се, че договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни доводи, касаещи допълнителните услуги, като сочи, че ответникът е ползвал част от тези услуги. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И.

Т., който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че възражението по чл. 414 ГПК е редовно и правилно са дадени указания за предявяване на иск. Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по правоотношението са извършвани плащания от него в общ размер на 5883,45 лв. Поддържа, че приложими в отношенията между страните са разпоредбите 2 на ЗЗП, в частност тези, касаещи неавноправните клаузи, доколкото ответникът имал качеството на потребител. В тази връзка сочи, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вследствие на което се дължала единствено чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Доколкото били извършени плащания от ответника, покриващи размера на главницата, то претенцията била неоснователна.

Конкретно сочи, че ГПР бил неправилно посочен в договора за кредит, тъй като таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не били включени при неговото изчисляване, а следвало да бъдат отчетени като разходи по кредита. Същите се явявали и скрито възнаграждение за кредитора.

В тази насока развива съображения и цитира практика на СЕС. Изтъква, че посочването на погрешен ГПР в договор от реално приложимия в отношенията между страните било заблуждаваща търговска практика и имало за резултат недействителност на цялото договорно правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в която насока сочи съдебна практика. Не било упоменато в договора и кои разходи били включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формирал. В подкрепа на това твърдения също се цитира практика, вкл. и такава на СЕС. Непосочването на компонентите, от които се състои ГПР поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото задължение и какво е действителното оскъпяване на кредита.

Поддържа се, че клаузите от договора за кредит, предвиждащи заплащане на такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“ били уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като били свързани с действия по усвояване и управления на кредита. Последното обосновавало извод, че същите реално представлявали скити добавки към възнаградителната лихва и водели до заобикаляне на ограниченията в чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР.

Нищожна, като противоречаща на добрите нрави, била и клаузата за възнаградителна лихва, поради това, че размерът на същата надхвърлял трикратния размер на законната лихва.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа на Районен съд - Пловдив, V бр.с., образувано по депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение, е издадена Заповед *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в полза на заявителя за следните суми: главница - 710,24 лв. по Договор за потребителски кредит ******; договорно възнаграждение - 59,17 лв. за периода от ******; възнаграждение за услуга Фаст - 175,00 лв., дължимо до ***; възнаграждение 3 за услуга Флекси - 175,00 лв., дължимо до ***; такси за събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни - 400,00 лв., начислени на 09.08.2023 г.; и законна лихва - 24,67 лв. за периода от *** до 26.06.2024 г. ; законна лихва за периода от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното дело.

Срещу заповедта е постъпило възражение от С. И. Т. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. За неоснователни се намират възраженията на ищцовото дружество за нередовност на депозираното възражение по чл. 414 ГПК. От съдържанието на същото, както и от приложеното към него пълномощно, може да се направи категоричен извод, че възражението е подадено от името на длъжника С. И. Т.

– ответник по настоящия иск. Неточното посочва на ЕГН във възражението не може да породи съмнения относно личността на лицето, от името на което се подава възражението, отново предвид съдържанието на представеното с възражението пълномощно и ДПЗС, където недвусмислено са отразени индивидуализиращите белези на ответника Т.. Поради това и се споделят изводите на заповедния съд, че са налице условията по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за даване на указания за предявяване на установителен иск. Последното обосновава правния интерес от претенция, а от тук и допустимостта на исковия процес.

В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е препокриване между част от претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими. Досежно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, но не са предмет на исковата претенция, то приложение намира чл. 415, ал. 5 ГПК за непредявената част и компетентен да се произнесе е заповедният съд.

По основателността на предявените искове:

Установява се от представените с исковата молба договор за потребителски кредит и приложенията към него, че между ответника С. И. Т., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит ******, с който на ответника е предоставен паричен заем в размер от 3 000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 48,08 % и обща дължима сума – 4 444,42 лв. Не се спори, че кредитът е усвоен от ответника. Съгласно съдържанието на договора за кредит и искането за отпускане на кредита, на Т. като кредитополучател е предоставена допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услуга „Флекси“. За тези услуги кредотиполучателят дължал допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 1 050 лв. за услугата „Фаст“ и 1050 лв. за услугата „Флекси“. Това общо възнаграждение от 2 100 лв. се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска в размер на 272,69 лв., включвала 185,19 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 87,50 лв. вноска по 4 закупените допълнителни услуги.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че С. И. Т. е заплатил сумата от общо 5 883,45 лв. за погасяване на задълженията си по договора за кредит. Същите са отнесени от кредитора за погасяване на главницата, на възнаградителната лихва и на възнаграждението за допълнителни услуги.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит ******, при което ответникът С. И. Т., като физическо лице, е имал качеството на кредитополучател, респ. и на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното съдът споделя изложеното в отговора на исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишният процент на разходите. В случая възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя.