Определение № 19619 от 10.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19619 гр. София, 10.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. М. С. като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110141656 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 212534/26.07.2023 г., уточнена с молби вх. № 259814/19.09.2023 г. и вх. № 113594/05.04.2024 г., на И. Х. Д. срещу [ фирма ] АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, в полза на ответното дружество за следните суми: 1./ сумата от 14 271,97 лева, ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 5./ 1 043,76 лева – разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ.

В исковата молба и уточнението към нея от 05.04.2024 г. се излагат фактически твърдения, че на 18.04.2023 г. на ищцата И. Х. Д. е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е била уведомена за образувано срещу нея изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ, за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, в полза на [ фирма ] АД. В така връчената ѝ покана за доброволно изпълнение като подлежащ на принудително изпълнение акт била посочена заповед за незабавно изпълнение, издадена във връзка с неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., по който И. Х. Д. имала качеството на поръчител. След запознаване с материалите по образуваното изпълнително дело и с тези по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, ищцата счита, че сумите по изпълнителния лист от 28.08.2014 г. са недължими, тъй като са погасени по давност, която е започнала да тече от момента на издаване на процесния изпълнителен лист и е изтекла към 2019 г. Поддържа, че предвид липсата на предприети от [ фирма ] АД действия по иницииране на производство за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист до момента на образуване на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ – тоест до 2023 г., то към датата на образуване на последното вземанията на ответното дружество вече са били погасени по давност. В допълнение навежда доводи, че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г. и наличие на неравноправни клаузи в същия. При тези аргументи моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника [ фирма ] АД, с който се оспорва предявеният иск като недопустим, евентуално – като неоснователен. Доводите за недопустимост се обосновават в контекста на признанието на ищцата, че покана за доброволно изпълнение на задълженията по процесния изпълнителен лист ѝ е била връчена на 18.04.2023 г. и същата не е депозирала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение по 1 чл. 417 ГПК, поради което последната се е стабилизирала към дата, следваща по време образуването на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ. С оглед на това и предвид конкретните твърдения на ищцата за погасяване на вземанията по давност към дата, предхождаща образуването на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ, ответникът счита иска по чл. 439 ГПК за недопустим като основан на факти, настъпили преди стабилизиране на подлежащия на принудително изпълнение акт.

Евентуално развива аргументи за неоснователност на иска, като твърди, че между страните по делото е било сключено извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на отношенията между страните, подписано от ищцата, с чието сключване давността е била прекъсната. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – за отхвърляне на иска.

С оглед възраженията в срока по чл. 131 ГПК и във връзка със служебните си задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждане от 05.03.2024 г. съдът е указал на ищцата да уточни изрично депозирала ли е възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена ѝ на 18.04.2023 г. В случай че възражение не е било подадено, в същия срок да обоснове правния си интерес от предявения установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, като съобрази обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се стабилизира след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК и от този момент започва да тече нова погасителна давност, респ. допустим е иск по чл. 439 ГПК, обоснован с твърдения за настъпване на правопогасяващи обстоятелства СЛЕД стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение.

С уточнителна молба вх. № 113594/05.04.2024 г. ищецът е заявил, че не е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение поради погасяването по давност на вземанията по нея. Излага, че твърденията му в исковата молба са за връчена на 18.03.2024 г. единствено покана за доброволно изпълнение.

Преповтаря твърденията си от първоначалната искова молба за изтекла погасителна давност досежно исковите суми към дата, предхождаща образуването на изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М. К., с рег. № . на КЧСИ.

По делото са изисквани за послужване материалите по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав. Видно от същите производството по частното дело е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.08.2014 г. на [ фирма ] АД срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за следните суми: 1./ 14 271,97 лева – главница по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г.

На 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за солидарно заплащане на [ фирма ] АД на следните суми: 1./ 14 271,97 лева – главница по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г.

– 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 317,23 лева – държавна такса, 726,53 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно отбелязване на гърба на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, на 28.08.2014 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.

Видно от материалите по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, по същото не е било депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – признание за което прави и ищеца в молбата му от 05.04.2024 г.

По делото са изисквани и материалите по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ М.

К., с рег. № . на КЧСИ. Видно от тях, с молба от 15.03.2023 г. [ фирма ] АД е направило искане за образуване на изпълнително производство срещу И. Х. Д. и М. В. Н. за принудителното събиране на непогасения остатък от сумите по изпълнителен лист от 28.08.2014 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, както следва: 1./ 5 311,20 лева - главница по договор за потребителски кредит № ./18.05.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до изплащане на вземането; 2./ 414,23 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г., 3./ 328,41 лева – неустойка за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 2 г., 4/ 846,69 лева – просрочена лихва за периода 15.01.2014 г. – 21.08.2014 г.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 2659/03.04.2023 г., връчена на длъжника И. Х. Д. лично на 18.04.2023 г., последната е уведомена за образуваното изпълнително производство и наложените запори върху вземанията ѝ за трудово възнаграждение и банкови вземания, както и възбрана върху недвижим имот. На основание чл. 428, ал. 1 ГПК същата е поканена доброволно да изпълни задълженията си, като е предупредена, че в противен случай съдебният изпълнител ще пристъпи към принудителното им събиране.

Видно от отбелязване в поканата с нея на длъжника е бил връчен подлежащия на изпълнение акт – заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46339/2014 г. на СРС, 88 състав, за което обстоятелство същата саморъчно се е подписала /л. 65 от ИД/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражение не бъде депозирано в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което предявеният от заявителя установителен иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било провеждано – в този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I ТО. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този смисъл и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО).

По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в производството по чл. 439 ГПК подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

По въпроса кои са предоставените от закона възможности за защита на длъжника чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл.