Определение № 616 от 17.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Габрово, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500352 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на ЕАД „Д. М.“, чрез адв.М., процесуален представител на ищцата Т. Д. Д., против определение №142 от 28.03.2025г. по гр.д.

№203/2024г. на РС-Дряново, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от 100лв. на 480лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи, че по делото са предявени и разгледани от съда установителен и осъдителен иск и на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е длъжен да определи възнаграждение не по-ниско от минималното за всеки иск, като се прави позоваване и на чл.2,ал.5 от НМРАВ. Твърди се, че присъденият размер не е справедлив, както и че са налице всички предпоставки за присъждане на ДДС.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ООД е депозирал писмен отговор, в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че представеният договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран, поради което не може да бъде свързан с настоящото дело . Позовава се и на злоупотреба с права, като се цитират искови производства, за които се твърди, че има идентитет на страните, оспорените клаузи от идентични договори , обстоятелствата, на които се основават исковете , доказателствените искания и петитуми. Твърди се , че по тези производства, за които е приложим чл.213 ГПК ,при общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се определи едно общо 1 адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж. Направено е и искане за спиране на производството на основание чл.229,ал.1, т.4 във вр. с чл.631 във вр. с чл.633 ГПК.

Съдът намира, че предвид на това, че ответникът не е обжалвал решението в частта за разноските ,то при преценка на наведените в отговора на частната жалба възражения следва да се съобрази разпоредбата на чл. чл.271,ал.1, пр. последно ГПК ,който постановява, че не може да бъде влошено положението на жалбоподателя, ако съдебният акт не е обжалван от другата страна.

Частната жалба е процесуално допустима , като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

След администриране на частната жалба и изпращането й на въззивната инстанция, на 04.06.2025г. , от Д. М. са представени писмени доказателства. Същите са били съставени преди датата на подаване на частната жалба / подадена на 10.04.2025г./ и е следвало да се представят с нея, поради което е настъпила преклузия за тяхното представяне едва на 04.06.2025г по настоящото дело. Също така не се твърди и не се обосновава относимост към предмета на частната жалба против определение №142 от 28.03.2025г. по гр.д.№203/2024г. на РС-Дряново.

От данните по делото се установява, че с решение №6 от 14.02.2025г. по гр.д.

№203/2024г. на РС-Дряново е уважен предявеният иск по чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД и е осъден ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на ищцата Т. Д. сумата от 44,45лв., платена при начална липса на основание по нищожна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит от 30.09.2022г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г., както и да заплати на ЕАД „Д. М.“ сумата от 100лв. адвокатско възнаграждение ,на основание чл.38,ал.2ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищцата.

В срока по чл.248,ал.1 ГПК от пълномощника на ищцата е подадена молба за изменение на решението на РС-Дряново в частта за разноските, като се претендира присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата да бъде увеличено на 480лв. с ДДС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като е приел, че съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но не обвързват съда.

Приел е ,че присъденото от 100лв. съответства на фактическата и правна сложност на спора и осъщественото процесуално представителство, като не следва да се начислява ДДС ,както и че страната не се е възползвала от правото си да получи защита в едно производство по гр.д.№8/2023г. на РС-Дряново, което сочи на стремеж на генериране на разноски , което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права.

Въззивният съд намира за неоснователна частната жалба.

2

Както е приел и първоинстанционният съд, съгласно установеното по делото, ищцата не се е възползвала от правото си да получи защита в едно производство по гр.д.

№8/2023г. на РС-Дряново. Същата е предявила исковата си претенция за нищожност на договора и за недължимо платена по него сума срещу „СИТИ КЕШ“ООД в две отделни искови производства, независимо ,че тези претенции се основават на едно и също правоотношение ,между едни и същи страни. По този начин са образувани две отделни искови производства, по всяко от които са генерирани разноски за осъщественото процесуално представителство на ищцата, претендирани на основание чл.38,ал.2 ЗА.

Производството по гр.д.№203/2024г. по описа на РС-Дряново се явява последващо на това по гр.д.№8/2023г., като в него не са навеждани нови фактически твърдения и правни доводи , различни от тези в производството по гр.д.№8/2023г. за нищожността на договорната клауза, като изрично в исковата молба по гр.д.№203/2024г. е направено позоваване на постановеното решение по гр.д.№8/2023г. Производството по гр.д.№203/2024г. е приключило в едно с.з., без явяване на пълномощника на страната, при направено от ответника признание на факта на извършените плащания по процесния договор. С оглед тези обстоятелства , присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 100лв. се явява завишен с оглед фактическата и правна сложност на производството по гр.д.№203/2024г. на РС-Дряново, реално осъщественото процесуално представителство на ищцата за производството , и не следва да се увеличава с допълнително присъждане на суми.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното определение по чл.248 ГПК. Следва да се остави без уважение искането на ответника за спиране на въззивното производство , тъй като преценката за неоснователността на жалбата е поради това, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е завишен.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на ответника „СИТИ КЕШ“ООД за спиране на производството по в.ч.гр.д.№352/2025г. на ОС-Габрово, на основание чл.229,ал.1, т.4 във вр. с чл.631 във вр. с чл.633 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №142 от 28.03.2025г. по гр.д.№203/2024г. на РСДряново, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищцата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4