Решение № 32 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600991 по описа за 2025 година Производството е по реда на глада XXI от НПК.

С присъда №12/31.03.2025 година ОС- Благоевград по НОХД №744/2024 година по описа на съда е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. Г. Р., роден на ******** година. в гр. ***, обл. ***, живущ в с.***, общ. ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН – **********, за виновен в това, че на 18.12.2023 година, около 22.00 ч. – 23.00 часа, в с. ***, общ. ***, умишлено умъртвил в дома му К. Н. П. с ЕГН- ********** от с. *** – престъпление по чл.115 от НК, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.54 от НК съдът му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 /дванадесет/ години при първоначален „строг” режим на изтърпяването му.

Първоинстанционният съд на основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК е ПРИСПАДНАЛ от определеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Т. Г. Р. е бил задържан под стража, считано от 21.12.2023 година до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден „задържане” се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.

1

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства:ДНК - обтривки от нокти на лявата и дясната ръка, от лицето и шията на К. Н. П.; Вещи-един брой зелено на цвят одеяло, един брой възглавница със скъсана калъфка, един брой синя на цвят жилетка с червенокафяви петна, един брой синя жилетка, един брой клин /долнище/, черно на цвят, един брой долнище анцунг, черно на цвят, един брой долно бельо - тип боксери, черно- бяло на цвят, един брой чифт чорапи, черни на цвят, един брой потник, бяло- бежов цвят, скъсан, като дрехите са запечатани в картонена кутия;.Биологичен материал за изследване от К. Н. П.; Образци за сравнително изследване от подс. Т. Г. Р., клетъчен сравнителен материал от устната кухина и ДНК обтривки от нокти на лявата и дясната ръка на Т. Г. Р.;

Дрехи и обувки /1 бр. платнена шапка, сиво-бяла на цвят, 1 бр. платнено яке, черно-бяло на цвят на райета, 1 бр. елек светло-син на цвят, 1 бр. блуза, черна на цвят с надпис на етикета „PELLE PELLE", 1 бр. тениска, червена на цвят с надпис на нея „СВА", 1 бр. черни на цвят панталони марка „MB 21“, 1 чифт обувки, черни на цвят с надпис „EURO" на тях; .Камък с неправилна форма, като движими вещи без стойност - да бъдат унищожени по реда, предвиден в ПАРОАВАС, а веществени доказателства - мобилен телефон марка „Нокиа“, черен на цвят с 2 имей номера със залепени бележки с надпис на него „08********“, мобилен телефон марка „Алкател“, черен на цвят с 1 имей номер със залепени бележки с надпис на него „08********“ и 2 бр. СИМкарти на мобилен оператор „Виваком“ - да бъдат върнати на техните собственици.

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила жалба от адвокат Ц. З. Д. от Благоевградска адвокатска колегия, в качеството й на служебен защитник на подс. Т. Г. Р., с която жалба се атакува първоинстанционна Присъда № 12 от 31.03.2025г., произнесена по НОХД № 744/2024г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с искане за отмяна поради неправилност и незаконосъобразност.

Основният аргумент на защитата е, че осъдителната присъда на ОСБлагоевград, е постановена неправилно и незаконосъобразно, тъй като от всички събрани доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че подс. Т. Р. е извършил престъплението, в което е обвинен. В тази насока няма доказателства, /няма и очевидец/, че подс.Т. Р. е умъртвил умишлено П. нанасяйки му травмите, довели последствие до 2 смъртта му, няма и мотив от страна на подсъдимия, поради което, обвинението на Окръжна прокуратура- Благоевград, не е доказано по несъмнен начин. Защитата акцентира, че за да достигне до извода за вина у подс. Т. Р., първоинстанционният съд възприема в мотивите си фактическа обстановка, която е формирал на база на приетите съдебномедицинска експертиза на труп, съдебно-психиатрична и психологична експертизи.

Констатациите във връзка със съдебно-медицинсК. експертиза на труп, касаещи установените травматични увреждания са неправилно съпоставени със заключенията на другите две вещи лица, тъй като пред вещи лица, подсъдимият нито веднъж не е признал, че е извършил убийството, а напротив- напълно спокойно е обяснил, че във въпросния ден е оставил само храна на пострадалия и си е тръгнал. Адв. Д. изразява несъгласие с ретроспекцията на психичното съС.ие на подсъдимия, изложена от вещите вещи д-р К. и М., тъй като на стр.17 от тяхната експертиза е представен механизъм на изпълнително деяние, който няма как да се извлече от нито едно доказателство в кориците на делото, а първоинстанционният съд е приел тези констатации на вещите лица и неправилно е формирал и своя извод, че на инкриминираната дата подс. Р. е автор на деянието и го е извършил именно по предложения от експертите начин.

Твърди се, че неправилно е коментирана от първоинстанционня съд и СМЕ на веществените доказателства по метода ДНК. Според защитата първоинстанционният съд неправилно е извел извод за това, че независимо от факта, че по подсъдимия не са открити биологични материали, произхождащи от пострадалия П., не се изключва възможността деянието да е извършено от него. Неправилността на този извод се опровергава и от факта, че по дрехите и тялото на пострадалия не са открити следи от биологичен материал от Р., а според защитата това може да означава само едно- между двамата не е имало физическо съприкосновение, който извод е най- логичен и обоснован.

Изразява се и несъгласие с мотивите на ОС-Благоевград и в частта им относно анализа на гласните доказателства, налични по делото. От показанията на роднините на пострадалия, първоинстанционня съд прави извод единствено за здравословното съС.ие на П. и за съС.ието, в което той е открит мъртъв. В тази насока съдът възприема като произволни твърденията на някои от разпитаните свидетели /роднини на П./, че възрастния мъж е убит най-малко от 3 две лица. В анализа на тази група от свидетелски показания, съдът не коментира безспорно установеното, че пострадалия и подс.Р., са били в много добри отношения, както и че никой от свидетелите не описа Р. като лош, конфликтен и агресивен човек. При анализа на показанията на свидетелките П. и И., съдът предполага, че подс. П. е звънял на Р., като последния е отхвърлял повикванията му, без този факт да е подкрепен с конкретно доказателство, налично по делото.

По отношение на кредитираните от първоинстанционния съд обяснения на подсъдимия, защитата излага становище, че самопризнание от подс. Р. по делото не е налично, тъй като на 21.12.2023 г., в хода на проведения разпит в качеството му на обвиняемо лице и пред разследващия орган на досъдебното производство, подс. Р. е бил притеснен, а осен това от съдържанието на самия разпит не може да се направи извод за наличие на самопризнания, тъй като пред вещите лица в хода на съдебно-психиатричната и психологичната експертиза, подс.Р. е споделил, че е казал тези неща от разпита на 21.12.2023 г. под страх от полицаите, които са го задържали. На следващо място, защитникът изразява несъгласие и с кредитирането на показанията на св.В., с когото подс. Р. е престоял известно време в една килия. Св. В. първоначално категорично е отрекъл пред съда за наличието на признание за извършено от подс.Р. престъпление, след прочитане на показанията му, е изразил съгласие с първоначалните си показания, следователно било налице колебание в показанията му и няма как именно тези показания да бъдат основа на извода на съда за истинността на кредитираните самопризнания на подсъдимия.

С оглед горепосочените аргументи, адв. Д. прави искане до въззивната инстанция за отмяна на Присъда № 12 от 31.03.2025г., произнесена по НОХД № 744/2024г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с която състав на ОСБлагоевград, признава Т. Г. Р., с ЕГН **********, за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.115 от НК, и за постановяване от САС на нова присъда, с която на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК подс. Т. Г. Р. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът твърди, че травматичните увреждания, които са описани в експертизата на труп, не съответствали с това, което д-р К. и вещото лице М. описва ли като механизъм на случилото се на инкриминираната дата и това бил механизъм, който не 4 можел да се извлече от нито едно от доказателствата, които били събрани пред първата инстанция, за да можело тези вещи лица да са толкова категорични, че именно това се е случило на инкриминираната дата. За ДНК експертизата акцентира на факта, че нито в пострадалия П., нито от биологичния материал от Р. са открити следи от единия и другия съответно, което сочело на извода, че между тях двамата не е имало физическо съприкосновение.

Свидетелите, които били роднини, включително на пострадалия П. не споменали нито веднъж, че допускат Р. да е осъществил състава на това престъпление. Подс. Р. работил повече от 15 години при сина на пострадалия и според защитника той нямал мотив да извърши такова престъпление найтежко визирано от законодателя. Другите свидетели – жената, която е била с такси и водила попа до другото село-съседно на село ***, за да си търси жена, била дала показания, че той е звънял по телефона на Р., който не бил вдигал и съда бил кредитирал това като евентуален мотив, след като попа се е подразнил от това, че не е вдигнал телефона, вечерта да се скарат и подсъдимия да го убие. Нито един от свидетелите-роднини не свидетелствал друго, освен какво е било здравословното съС.ие на техния роднина и как са го открили мъртъв у дома му. Това споделили те пред съда. По отношение на обясненията, които подс.Т. Р. дал, още на първото заседание в съда той казал, че тези неща са му повлияни от полицаите, там по някакъв начин е бил принуден да ги кажe и именно това бил споделил и пред този свидетел В., с който те били в килията в следствения арест. Свидетелят В. пред Окръжен съд Благоевград първоначално казал, че Р. нито веднъж не му е споделял, че е убил П.. След като били прочетени показанията му той заявил „Да, вярно е това“, но споделил, че от всички останали затворници изпитва страх за това, че е натопил Р. в нещо, което не е извършил. Показанията на свидетеля В. били колебливи, а в първоинстанционното производство не били обсъдени в правилна насока всички доказателства, които са събрани, защото автора на престъплението не бил подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и оправдаване на подсъдимия.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и нямало основание за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, 5 материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че подс.Т. Г. Р. е роден на ******** година, към м.декември 2023г. живеел в с. ***, общ. *** и работел като наемен работник за Н. П. и К. П., които били баща и син. К. Н. П. бил вдовец и живеел сам в дома си в с.***, като обитавал стая на първия етаж. Той бил баща на Н. П. и дядо на К. П.. Поради напредналата си възраст и заболявания, К. Н.

П. се придвижвал трудно и много бавно, с помощта на два бастуна. За него се грижел основно синът му Н. П., като лично той или синът му К. К. П. му носели храна в къщи. Понякога подс. Т. Р. бил изпращан да върши това. К. П. споделил с подсъдимия, че си търси жена, която да се грижи за него и поискал съдействие от подсъдимия в търсенето, като му казал, че ще му заплати за услугата. В началото на месец декември 2023 година подс.Р. казал на К. П., че в близкото село Яворница има възрастна и самотна вдовица. П. се обадил на св. К. П., която извършвала таксиметрови услуги. На 18.12.2023 година, тя пристигнала в с. *** около 13.30 часа, заедно с приятелК. си З. Й.. Качили в автомобила К. П. и тримата се придвижили до с. Яворница, където разбрали, че търсената от тях баба е починала. П. споделил със свидетелките, че краварят го е излъгал и ще се разправя с него довечера. По пътя набирал по телефона някакъв номер, но отсреща му затваряли. След като пристигнали в с.