Акт № 411 от 10.11.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- 1657/2025
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. П., 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101657 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „А.Б.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.” № 81В, ЕИК ***, твърди, че между „К.“ ЕАД (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2141910/12.12.2019 г. Пояснява, че по силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 500 лв. (255,66 евро) – главница, като е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва. Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен посредством една вноска, отразена в нарочен погасителен план, с краен падеж на 10.07.2020 г., което кредитополучателят не е сторил. Изтъква, че между „А. Т.“ ЕООД (като поръчител) и ответника (като потребител/клиент) на същата дата е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство относно обезпечаване на кредита, срещу заплащане на възнаграждение. Сочи, че след настъпване на финалния срок на кредита и поради неизпълнението на ответника, поръчителят е изплатил кредитните задължения към кредитодателя, в резултат на което е встъпил в правата на последния. Допълва, че посредством Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 14.03.2022 г., сключен с „А. Т.” ЕООД (като цедент), е придобил вземанията, произтичащи от описаните правоотношения, които понастоящем възлизат на: 500 лв. (255,65 евро) – неплатена главница по договора за кредит; 100,02 лв. (51,14 евро) – договорна (възнаградителна) лихва по 1 кредита, дължима за периода 12.12.2019 г. – 10.07.2020 г.; 190,76 лв. (97,53 евро) – лихва за забава, начислена върху главницата по кредита, за периода 12.12.2019 г. – 31.05.2025 г., и 893,58 лв. (456,88 евро) – възнаграждение по договора за поръчителство. Посочва, че кредитополучателят е бил уведомен за цесията преди образуването на делото. Уточнява, че за визираните задължения е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответната страна (като длъжник в заповедното производство) при условията на чл. 47, ал. 5 от с. к. Затова иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато съществуването на вземанията. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – Н. С. Т., с постоянен адрес в с. К., общ. П., ул. „Ю. Г.“ № 6 и с настоящ адрес в гр. П., ул. „Р. О.“ № 3, ЕГН **********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Ц. Д. от Адвокатска колегия - гр. Б..
Последната оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Застъпва позиция, според която: не е установено нито надлежното сключване на процесните договори от страна на ответника, нито получаването на кредитната сума от него; търсените вземания са погасени по давност; кредитният договор е недействителен, поради неточно посочване на годишния процент на разходите по кредита, а поръчителската сделка е нищожна, заради колизия с правилото на чл. 143 ЗЗП.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за главницата по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (20.06.2025 г.) до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за договорната лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД– за мораторната лихва, както и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗЗД – за главницата по поръчителския договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (20.06.2025 г.) до погасяването.
Вземанията по предявените искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 512/23.06.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 872/25 г. на Районен съд – гр. П. (приложено към настоящото дело).
Препис от заповедта, по която ответникът има качеството на длъжник, му е бил 2 връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от с. к., ищецът е релевирал исковите претенции за съществуването на задълженията.
Ето защо обсегът на сегашното дело касае анализиране на предпоставките, формиращи фактическите състави на материалните притезателни права, до които се отнасят исковете, и съобразяването им на фона на установените факти.
В принципен план уважаването на исковите претенции, поставени за решаване, е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, а именно:
- За главницата по кредитната сделка – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено между кредитодателя и ответника (като кредитополучател) по силата на твърдения договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/ придобиване на вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяването на кредитополучателя за цесията и 5/ непогасяване на задължението.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея, и 4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.
- За главницата по поръчителския договор – 1/ облигационно правоотношение, създадено между цедента (като поръчител) и ответника (като клиент/потребител) по силата на сочения договор за поръчителство, от който за последния е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена част от главницата по тази сделка; 2/ настъпване на падежа за плащането на визираното задължение; 3/ наличието на договора за цесия, с който вземането е прехвърлено в полза на ищцовата страна; 4/ уведомяване на ответника за цесията и 5/ непогасяване и на това задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията, както и обстоятелствата, обуславящи поддържаните пороци на кредитния договор.
В случая не е проведено надлежно доказване от ищеца относно сключването на договорите за кредит и за поръчителство от страна на ответника. В тази насока и въпреки изричните възражения на особения представител на последния, ищецът е ангажирал единствено копия от двата договора, от които по никакъв начин не личи да 3 е налице изявление от ответника, в това число и за поддържаното сключване на сделките от разстояние.
Аналогично е положението и с усвояването на кредитната сума. По този повод ищцовото дружество е представило само документ, наречен „разписка за извършено плащане“ от 13.12.2019 г. Макар в този документ да е вписано, че касае плащане на 500 лв. по процесния кредит в полза на ответника, от съдържанието му по никакъв начин не се установява действителното предоставяне на кредитната сума в полза на същия. Обсъжданият документ не е подписан за ответника и практически и в него липсва изявление за получаване на сумата, до която се отнася поддържаното плащане.
Основателно е и възражението, направено от особения представител на ответника, за погасителна давност. Според приетите към доказателствения материал приложения с № 1 към договора за кредит и към поръчителската сделка, падежът на задълженията по тях настъпва на 10.01.2020 г., а не на 10.07.2020 г., както твърди ищецът. Следователно към деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2025 г., е бил изтекъл общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, дори и с оглед спирането му за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИППП и § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. в бр. 44/20 г. на ДВ).
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че ищцовите претенции подлежат на цялостно отхвърляне, като е безпредметно да се разглеждат по същество доводите на особения представител на ответника за недействителност по чл.
22 ЗПК на договора за кредит и за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на договора за поръчителство.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ответника (чл. 78, ал.
3 ГПК), но той не е направил съдебно-деловодни разходи, който да му бъдат присъждани.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.Б.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № 81В, ЕИК ***, предявени срещу Н. С. Т., с постоянен адрес в с.
К., общ. П., ул. „Ю. Г.“ № 6 и с настоящ адрес в гр. П., ул. „Р. О.“ № 3, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следните суми, попадащи в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 512/23.06.2025 г., 4 издадена по ч. гр. д. № 872/25 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 500 лв. (255,65 евро) – неплатена главница по Договор за потребителски кредит с № 2141910 от 12.12.2019 г., сключен между Н. С. Т. (кредитополучател) и „К.“ ЕАД (кредитодател), задълженията по който са били погасени от „А. Т.” ЕООД, в качеството му на поръчител, въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2019 г., сключен между него и кредитополучателя, като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от „А. Т.” ЕООД (цедент) в полза на „А.Б.Б.” ЕООД (цесионер), съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.06.2025 г., до погасяването;
- 893,58 лв. (456,88 евро) – възнаграждение по посочения договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2025 г., до погасяването;
- 100,02 лв. (51,14 евро) – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода 12.12.2019 г. – 10.07.2020 г., и
- 190,76 лв. (97,53 евро) – лихва за забава, начислена върху главницата по кредита, за периода 12.12.2019 г. – 31.05.2025 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Б., в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5