Решение № 703 от 03.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Видин, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320100418 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на А. Л. Н. от гр. ****** против Д. П. С. от гр.

******, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права и режима на лични контакти по отношение на детето Н. А. Н. с ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че с решение по гр. д. № 2295/2021 г. по описа на РС Видин упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. Н. са предоставени на ответницата. Посочва се, че от раждането си детето се отглежда от бащата, като в кратък период от време детето е пребивавало при майката, след което от около една година детето отново е при бащата и той полага необходимите грижи за него, подпомаган от своите родители. Твърди се, че в интерес на детето е да остане да бъде отглеждано от бащата, тъй като той има необходимите условия и качества за това. Детето се чувства добре при условията, при които се отглежда след фактическата раздяла на двамата родители.

Промяната в неговото обичайно местопребиваване, раздялата с неговата стая и неговите лични вещи, с обичайните срещи с баба си и дядо си, контакта с децата в детската градина, ще се отрази неблагоприятно на детето. Отношенията с майката са изострени от неразбирането й, че детето трябва да се чувства удобно и добре и при двамата родители.

Към момента майката работи на пълен работен ден, дори след установеното работно време, не може да води и прибира детето от детска градина. Според ищеца, е налице промяна в обстоятелствата по отношение на взетите с решение по гр. д. № 2295/2021 г. по описа на РС - Видин мерки по отношение на детето Н..

Иска се от съда да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на ищеца, а на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъдена да заплаща издръжка в 1 минимален размер.

Ответницата в законния месечен срок не е подала отговора на исковата молба и не е взела становище по исковата претенция. В съдебно заседание е заявила, че оспорва исковата претенция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвен е социален доклад от Д“СП“ – Видин, назначена и приета е съдебно-психологическа експертиза.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете Н. А. Н. с ЕГН **********.

От приложеното гр.д. № 2295/2021г. по описа на Районен съд – Видин, се установява, че страните на 28.04.2022г. са постигнали споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на майката, местоживеенето на детето е на адреса на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, като се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето.

От изготвения социален доклад от Д „СП” – Видин, се установява, че след постигане на споразумението между страните по гр.д. № 2295/2021г. по описа на Районен съд - Видин, детето е живяло при майката, а с бащата е осъществявало режим на лични контакти. В изпълнение на определения режим на лични контакти на детето с бащата, детето е било при бащата за един месец през лятото на 2022г., като след изтичане на месеца същото е отказало да се върне при майката. От тогава детето живее при бащата. Детето е записано в детска градина в с. ******, обл. ******.

Според социалното проучване, детето и майката осъществяват контакт в присъствието на бащата. Детето е силно привързано към бащата, който полага основните грижи за него, подпомаган от своите родители. Авторитетът за детето към момента е бащата. Връзката с майката не е прекъсната, двамата се виждат и се чуват, като тези отношения са от около три месеца от изготвяне на първоначалния социален доклад по делото на 15.06.2023г. Срещите на детето с майката са веднъж или повече пъти в седмицата, според уговорката между родителите, като същите се осъществяват в дома на бащата. Детето е заявило пред социалния работник, че иска да се вижда и с мама, но да се отглежда при тати.

Социалният работник е посочил, че условията при които се отглежда детето са отлични и са задоволени потребностите му. При майката жилищно- битовите условия също са отлични за отглеждане на детето. Майката на детето работи по трудово правоотношение, а бащата има частен бизнес.

Поради това, че е имало един дълъг период, в който детето е общувало само с единия родител – бащата, а с другия – майката е контактувало рядко и то в присъствието на бащата, социалният работник е посочил, че е налице предпоставка да се развие синдром на родителско отчуждение, и поради това случаят на детето е отворен в ОЗД – Видин.

Родителите са насочени да ползват социална услуга към ЦОП – КСУДС – Видин.

2

В съдебно заседание социалният работник потвърждава изнесеното в социалните доклади.

Вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза, след разговор с детето, е посочило, че детето Н. се свързва силно с бащата и през любовта си към единия родител, отхвърля другия родител – майката, защото неосъзнато детето смята, че трябва да избира между двамата си родители и се стреми с поведението си да потвърди своя избор. Това отношение на детето към родителите е ясно изразено, когато детето е накарано да нарисува семейството си. Тогава детето рисува като централна фигура бащата, а майката я рисува цялата черна. Според вещото лице, емоционалното състояние на детето на привързаност към бащата, не означава, че е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, защото детето е на ниска възраст и все още не може да разбере раздялата на родителите, но съществува риск за детето да бъде въвлечено в конфликт на лоялност. Конфликт на лоялност, ще е налице когато детето започва да изпитва вина, а в случая детето е много малко и няма как да изпитва вина. Вещото лице посочва също, че синдром на родителско отчуждение може да се развие на по- голяма възраст, обикновено около пубертета.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Разпитаните свидетели Л. Н. – баща на ищеца и Д. С. – баба на ответницата установяват обстоятелства във връзка със спора между страните относно отглеждане на детето.

Свидетелят Л. Н. посочва, че когато детето е в с. ******, винаги е спокойно, играе си заедно с другата внучка на свидетеля, която е с една година по- голяма. Детето има часовник и по него може да се обади на майка си. Когато детето дошло от майка си, то почти не говорело, най-вероятно е имало стрес, не е говорено с него, търсело само телевизия и игри.

Сега не спира да говори, рисува постоянно, строи разни неща. Свидетелят посочва също, че детето не искало да ходи при майка си, но не казвало защо.

Свидетелката Д. С. посочва, че след раздялата на страните, бащата на ищеца идвал да вземе детето. Това продължило няколко месеца и след това бащата на ищеца го взел една събота и повече не върнал детето, и до момента детето е при баща си. Вече повече от една година е така. Свидетелката посочва, че Д. е търсила детето, но бащата е блокирал майката по телефона и тя не може да се свърже с него. Ходили три пъти на място при детето.

Последният път било за рождения ден на Н. на 30.07. Детето имало рожден ден и решили да отидат да го видят. Срещата била на двора в жегата. Така Д. е успяла да види детето.

Свидетелката посочва, че ходили да видят детето и за първия учебен ден в детската градина.

Съдът дава вяра на свидетелските показания и кредитира тази част от тях, която е в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Няма пречка след постигнатото споразумение по гр. д. № 2295/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което упражняването на родителските права върху детето Н. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, при изменение в обстоятелствата, да се иска промяна на мерките за упражняване на 3 родителските права върху детето.

С оглед установеното от събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на Д „СП“ – Видин, както и приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, съдът приема, че са налице изменения в обстоятелствата, които налагат промяна на мерките за упражняване на родителските права върху детето Н.. Безспорно се установи в процеса, че от лятото на 2022г. детето е останало да живее при бащата, същото е отказало да се върне при майката. От тогава грижите по отглеждането и възпитанието му са поети от бащата. Действително по делото не се установи да е налице конкретна причина за промяна във фактическата обстановка за времето от момента на утвърждаване на споразумението на страните на 28.04.2022г. до лятото на 2022г., която да обосновава промяна в местоживеенето на детето. Независимо от това, тази промяна е факт – детето е заживяло при бащата и е отказало да се върне при майката, като това продължава повече от година. От извършеното социално прочуване, се установи, че детето е добре обгрижвано, за него се полагат всички необходими грижи, жилищните условия, при които се отглежда са отлични, задоволяват се потребностите му. Бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Детето е емоционално привързано към баща си, то приема за свой авторитет бащата. По отношение на майката, детето иска да се вижда с нея, но иска да живее при бащата.

Събраните по делото доказателства, безспорно посочват, че майката също притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето си, жилищно – битовите условия и при нея са отлични. С оглед на това обаче, че детето се намира повече от година при бащата, настоящият съдебен състав намира, че родителските права следва да бъдат възложени на бащата, като местоживеенето му е при бащата, а на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето.

Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от съдия Е. Т., в което е посочено следното:

„Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие.“

4

Както от социалното прочуване, така и от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, се установи, че у детето все още не е развит синдром на родителско отчуждение поради ниската му възраст. Възможно е обаче детето да бъде въведено в конфликт на лоялност и да изпитва вина поради въвличането му в спора на родителите чрез срещи с различни институции. За да се избегне опасността от проявата на синдром на родителско отчуждение на детето по отношение на майката, е необходимо контактите му с другия родител да не бъдат прекъсвани, напротив, детето следва постепенно да възвърне нормалното общуване със собствената си майка. За тази цел съдът намира, че ще следва да определи режим на лични контакти на детето с майката, при който плавно и постепенно детето да може да започне да общува и да прекарва пълноценно времето си с този родител.