Решение № 73 от 21.02.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Благоевград, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201092 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. Т. от Б , чрез адв. Е.Д., против НП№211116-000309/25.05.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Б , сектор “Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това –„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във връзка с нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.С НП е разпоредено също така и отнемане на 10 контролни точки от талона на жалбоподателя въз основа на Наредба №Iз-2539 на МВР.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са нарушени редица процесуални правила по ЗАНН.

Алтернативно се твърди, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт или изменение на наложените с него санкции, които се считат за завишени такова.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районна прокуратура-Б , редовно призована, не ангажира свой 1 представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 13.05.2021г. , длъжностно лице/мл.автоконтрольор при ОДМВР-Б /-св.М., в присъствието на колегите си полицейски служители –И. и Ц , е съставил на жалбоподателя

АУАН№224394 за това, че на същата дата, около 15.40 часа, в Б , по ул.“И “ и в посока на движение от ул.“Д “ към бул.“ “, е управлявал собствения си лек автомобил с марка „С “ и рег.№ , с концентрация на алкохол в кръвта си , установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен № 0185, което е отчело положителен резултат от 0.87%о на хиляда наличие на алкохол в количество издишан въздух в апарата и проба

№03109/13.05.2021г., като на водача е издаден и талон за медицинско изследване с № 0057167 и са приложени принудителни административни мерки чрез изземване на документи за управление на МПС от водача. Това описано поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис.

Видно от издаденият талон за медицинско изследване на жалбоподател, той му е изготвен на 13.05.2021г. в 16.10 часа, като му е указано, че следва до 45 минути да посети СПО-Б за предоставяне на кръвна проба. Върху талона е отразено изрично, че на жалбоподателя са предоставени 6 бр. стикери с номер №0057167, какъвто е залепен върху самия талон, а той оспорва резултата и желае да бъде изследван чрез експертиза за наличие на алкохол в кръвта му.

Заради констатираното количество алкохол в издишан въздух от жалбоподателя по време на извършеният му на място тест, на жалбоподателя е издадена Заповед №98/13.05.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка–„Временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС“.

2

След издаденият му талон за медицинско изследване, по делото се установи, че на жалбоподателят е оформен и нарочен протокол за медицинско изследване на биологични проби от 13.05.2021г., на който е придаден вид, че е подписан от жалбоподателя. При извършеният химически анализ на изследваната кръвна проба на 14.05.2021г., също е констатиран алкохол и от 0.85%о. Този резултат е материализиран в протокол от химическата експертиза с №130/14.05.2021г., в който подробно е описан начина на извършването на тази експертиза, вида на пробите преди тяхното изследване, условията на съхранението й до този момент и ползваният метод на изследване. По непояснена по делото причина, на 26.07.2021г., е извършена и повторна химическа експертиза върху кръвна проба, която се твърди, че е иззета от жалбоподателя, като при анализа на тази проба е констатирана концентрация на алкохол в пробата от 0.89%о.

Междувременно към акта е приложен и резултата от ползваното техническо средство с час на направа на теста-13.05.2021г. в 15.51.51 часа.

Въз основа на този АУАН, на 25.05.2021г., Началника на група към ОДМВР-Б , сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП№21-1116000309, с което е приел, че жалбоподателят е управлявал на процесната дата и място, МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5%о/ от 0.8%о до 1.2%о включително/, а именно с такава концентрация алкохол в издишан въздух от 0.87%о, заради което на основание чл. 174, ал.1 т.2 от същият Закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това-„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С НП е разпоредено също така и отнемането на 10 бр. точки от контролния талон на дееца към СУМПС въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР. НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 14.07.2021г.

При разпита на свидетелите по акта- М., И. и Ц , както и при разпита на св.П. и К., всички полицейски служители, същите твърдят, че са присъствали при извършеното тестване на място за употреба алкохол на жалбоподателя, като при това тестване, техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0.5%о. Свидетелите И. и П. твърдят, че възприели жалбоподателят да управлява автомобила си преди да го спрат за проверка, чрез подаване на сигнал да това от тяхна страна. Св.М. и св.К.

3 установяват, че не са присъствали при спирането на жалбоподателя от колегите му И. и П. и не са го възприели да управлява. Бил им показан и като собственик на автомобила от свидетелите И. и П. .За това Т. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест дрегер“ и предвид отчетените резултати за алкохолна концентрация в издишаният от лицето въздух над 0.5%о, му съставили процесният АУАН. Тестването обаче свидетелите установяват, че е станало в един по-късен етап спрямо момента на управление на МПС от страна на водача, без последното да се уточнява в АУАН.

В процеса е разпитан като свидетел и С. Х., който твърди, че през месец май на 2021г. е бил извикан от жалбоподателя за да го придвижи със собствения му лек автомобил, от дома му, до строителен обект на Т. на ул.“И в Б “, което и направил . В тази връзка е разпитана и св. З., която потвърждава, че в средата на м.май 2021г., жалбоподателят е ходил да й поправя покрива на жилищната сграда. Докато същият бил слязъл до автомобила си пред сградата за да вземе ролетка, св.З. го чакала на терасата и наблюдавала. Именно в този момент, след като автомобилът на жалбоподателя не бил шофиран от него, а паркиран, с изгасен двигател и светлини, свидетелката твърди, че на място пристигнал патрулен автомобил на полицията, от който слезли полицейски служители и започнали да разговарят с Т. . След около 20 минути, св.З. твърди, че на място пристигнал и 2-ри полицейски автомобил, от който полицейски служител тествал жалбоподателят за употреба на алкохол. Свидетелката е категорична също така, че откакто видяла Т. да взима ролетката от автомобила си, същият не е влизал и управлявал този автомобил, включително и до идване на посочените от нея полицейски патрулни автомобили.

При извършена по делото съдебно-почеркова /графическа/ експертиза се установи, че подписът положен за жалбоподателя върху процесният

Протокол за медицинското му изследване от 13.05.2021г. и за вземане на биологични проби /кръв/ от негова страна за извършеният в последствие химически анализ за алкохолна концентрация в кръвта му, не е изписан от Б.Т..

По делото е приложена Заповед от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, която онагледява материалната компетентност на издателя на обжалваното 4

НП, както и материалната компетентност на издателя на процесният АУАН в качеството му на младши автоконтрольор при санкционният орган .

Видно от представената към преписката Справка за нарушител /водач /л.28-30/, жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП до процесната дата.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се приложи изрична заповед за делегиране на правомощия от 14.05.2018г. В АУАН и НП се съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата и място на извършване на твърдяното административно нарушение, описание фактически на начина на извършване на нарушението и негова правна квалификация по ЗДвП. В НП и АУАН изрично са посочени доказателствата, с които се счита, че е доказано и установено нарушението, вменено на жалбоподателя /гласни доказателства, техническо средство и проверка на място/, като двата акта са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени /лично/ на дееца. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни .

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът не счита, че се доказа по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В тази връзка е безспорно, че към датата на твърдяното нарушение 13.05.2021г., жалбоподателят е бил собственик на описаното в НП МПС, а именно лек автомобил с марка с марка „С “ и рег.№ . Безспорно се установи също така, че на тази дата автомобилът му е бил придвижен до негов строителен обект, находящ се в Б на ул.“И „, където е бил паркиран пред жилищна сграда на св.З., която ангажирала жалбоподателят за поправка на покрива на сградата. Спорно по делото е обстоятелството-бил ли е водач на това МПС жалбоподателят и управлявал ли е автомобила си по ул.“И “ на 5 същата дата.

Легална дефиниция на понятието „управление на МПС„ се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, а в случая не се доказа по един категоричен и несъмнен начин, че Т. е управлявал МПС в Б и то на процесното място-по ул.“И “ на 13.05.2021г. именно в 15.40 часа. В тази връзка свидетелят И. и П. твърдят, че жалбоподателят е управлявал автомобила си и придвижил същият до въпросният строителен обект на св.З., но не са го спрели за проверка в момента на управлението, а извършили такава след като автомобилът му бил вече паркиран пред строителния обект и в покой. Същевременно при разпита на св.Х., същият твърди, че именно той е управлявал автомобила на жалбоподателя и придвижил същият от дома му, до строителният обект на св.З., в деня, в който в последствие от полицията му извършили проверка на същото място. В същата насока са и показанията на св.З., която е категорична, че при идването на полицейските служители при автомобила на жалбоподателя, паркиран пред жилищната й сграда, чийто покрив искала Т. да ремонтира, последният не е управлявал МПС, а само слязъл до автомобила за да вземе от него ролетка за покрива. Въпреки това, на място пристигнал и полицейски патрул, чийто служители му направили тест за употреба на алкохол. При тези обективни данни и показания на трети и очевидно безпристрастни и незаинтересувани то казуса лица /св.Х. и З./, чиито показания съда кредитира, приема за недоказано в казуса, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, време и място, така както е описано в обжалваното НП. Съдът намира също така, че след като полицейските служители И. и П. не са възприели лично водача на процесното МПС и спрели за проверка именно докато е управлявал автомобила, за да се констатира дееца на евентуалното вмененото в последствие нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, то проверката за собственика на автомобила в последствие, каквато е възприета и от страна на св.З. на процесната дата и място, при вече паркиран автомобил, който не е управляван от жалбоподател в този момент и предвид твърденията на свидетелите С , не може да обоснове безкритичният и обоснован извод, че 6 жалбоподателят е бил водач на собствения си лек автомобил на мястото описано в обжалваното НП. Доколкото субект на нарушението по чл.5, ал.3 , т.1 от ЗДвП задължително следва да е и е именно водач на МПС, то лице собственик на МПС, което не се доказва, че го е и управлявало на конкретна дата и място, не може да извърши такова нарушение от обективна страна.