Решение № 145 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201000 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. К. Г. и адв. Е. Е. – защитници на подс. А. Е. В. против решение № 102/07. 08. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 96/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като това по т. 2 е обосновано с доводи за нарушено право на защита поради това, че подсъдимият е бил привличан двукратно в качеството на обвиняем на досъдебното производство, а направеното признание на фактите е неподкрепено от доказателствата, събрани в подготвителната фаза, част от които са противоречиви. В подкрепа на това по т. 1 се изтъква, че съдът е допуснал нарушение на чл. 55 от НК, тъй като освен многобройни, всички смекчаващи обстоятелства са изключителни по своя характер, а наред с това извън вниманието на инстанциите по фактите е останал друг факт със значителна тежест според защитата – съпричиняване от страна на другия участник в пътнотранспортното произшествие поради това, че е бил без валидно свидетелство за правоуправление. Поддържа се, че вследствие на всички тези пропуски при оценката на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализация на наказанието, е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна 1 на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или за изменението в санкционната му част с прилагане на чл. 55 от НК.

В писмена молба, имаща значението на допълнително писмено изложение по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, оплакването за наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е доразвито с аргументи за немотивираност на определението, с което е прието разглеждането на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК; за противоречиви доказателства относно съществуването на пътни знаци, ограничаващи скоростта в района на местопроизшествието; за неяснота касателно механизма и мястото на пътнотранспортното произшествие; за липса на мотиви на въззивното решение. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждането му по общия ред, а ако доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не бъдат споделени – за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като според защитата продължителността на наказателното производство винаги е основание за индивидуализиране на наказанието по този ред.

В съдебно заседание подс. В. се защитава сам, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Частните обвинители Е. Б. и И. П. не участват лично в касационното производство.

Повереникът им адв. Е. Б. намира, че касационната жалба е неоснователна и пледира решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безвъзмездна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Частните обвинители С. К. и Ч. К. не изразяват лично или чрез повереник становище по основателността на касационната жалба.

Частният обвинител Т. Х. не се явява и не изразява лично становище по законосъобразността на проверявания съдебен акт.

Повереникът му адв. Р. Гичев настоява касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице заявените от защитата касационни основания.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 2/12. 01. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 419/2022 год., Окръжен съд – Ловеч е признал подс. А. Е. В. за виновен в това, че на 08. 07. 2017 год. около 16,57 часа на /път/ при км. 1+200, в близост до /населено място/ при управление на МПС – л. а. /марка/ с peг. № /рег. №/ нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил 2 смъртта на М. С. Б. и средна телесна повреда на Т. Х. Х., изразяваща се в травматично счупване на лявата бедрена кост на множество фрагменти с разместване на същите и разкъсване на сухожилието на лявата капачка, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б.

„в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото, включително и тези, направени от частните обвинители.

Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 102/07. 08. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 96/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

Доколкото още в касационната жалба се съдържат оплаквания, които могат да бъдат отнесени към касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, няма процесуална пречка наред с тях да бъдат обсъдени и тези, направени с молбата от 19. 02. 2024 год., тъй като те намират основанието си в същата разпоредба. Разглеждането на тези доводи по необходимост трябва да предшества произнасянето по останалите възражения на касатора, защото евентуалната им основателност би обезсмислила отговора на аргументите, отнасящи се до вида и размера на наказанието.

Твърденията в сезиращия документ за нарушено право на защита поради това, че В. е бил привлечен двукратно като обвиняем на досъдебното производство, влизат в пряко противоречие с процесуалния закон. Касаторът първоначално е бил привлечен за това, че при управление на МПС е нарушил чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което е причинил съставомерния резултат – смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго.

Впоследствие след попълване на делото с доказателства е установено, че нарушението на правилата за движение се е изразило не в превишаване на максимално допустимата скорост, а в несъобразяването с особеностите на пътната обстановка и по-специално с наличието на остър десен завой. Налице е ново привличане на обвиняемия за същото деяние, но при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – чл. 225, пр. 2 от НПК.

По своята същност новото привличане в посочената хипотеза не се различава от изменението на обвинението по чл. 287 от НПК. С новото привличане разследващият орган е привел обвинителната теза в съответствие със събраните доказателства, а първоначалното обвинение, което е било работно, е престанало да съществува. Налице е само едно обвинение – това от 19. 07.

3

2022 год., за което е внесен обвинителен акт в съда. Именно относимите към него факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е признал подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и пак по него се е защитавал пред три съдебни инстанции. Тъй като сред тези факти не фигурира ограничение на скоростта в пътния участък, където е станал сблъсъкът между двете превозни средства, несъстоятелен е и друг довод на защитата – за неизясняване на обстоятелството имало ли е поставен знак В27, къде точно се е намирал той и каква е била указаната от него максимално допустима скорост.

Не се основават върху материалите по делото и възраженията, че не е бил изяснен механизмът на произшествието, което е довело до незаконосъобразност на извода, че доказателствата по делото подкрепят направеното от подсъдимия признание. Както окръжният съд, така и въззивната инстанция са извършили задълбочена проверка за наличието на предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК и са достигнали до вярно заключение, че съществуват достатъчно доказателства, които да удовлетворяват изискванията на закона. Като отправна точка в тази насока са послужили указанията в ТР № 1/2009 год. на ОСНК, съгласно които не се изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, а е необходимо единствено те да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които е признало подсъдимото лице.

Апелативният съд е подложил доказателствената съвкупност на задълбочена проверка, като е отделил специално внимание на заключенията на автотехническите експертизи, отчитайки определящото им значение за установяване механизма на пътния инцидент. Независимо от обстоятелството, че поначало в становищата на автоекспертите от състава на тройната и на повторната петорна експертиза не е съществувало различие по част от основните факти, касаещи възникването и развитието на пътнотранспортното произшествие (навлизане на подсъдимия в десния завой със скорост над критичната за преодоляването му, задействане на спирачната уредба, загуба на контрол върху превозното средство и преминаване в лентата за насрещно движение), за да прецени коя от експертизите следва да бъде кредитирана, долустоящата инстанция е концентрирала процесуалното си изследване върху онова, което ги отличава една от друга – скоростта на движение на двамата участници в произшествието и това дали автомобилът на свид. Х., макар и частично, се е намирал в насрещната лента. Тези разминавания в позицията на експертите са били обсъдени старателно и грижливо, като са били изложени убедителни съображения защо първоначалното и допълнителните заключения, изготвени от вещите лица И., П. и Д., са необосновани и кои от аргументите им пораждат съмнение за правилността им, респ., защо именно заключението на повторната автотехническа експертиза удовлетворява законовите изисквания за пълнота 4 на изследването, професионалната и научната обоснованост и изчерпателност на отговорите, поради което и заслужава доверие.

Що се отнася до довода, че определението на първата инстанция по чл. 372, ал. 4 от НПК било немотивирано, законодателят не е поставил изискване в него да се посочва изрично кои са доказателствата, които подкрепят признанието на фактите, както и да се обсъжда дали те са еднопосочни или съществуват и такива, които са с различна насоченост и съдържание. Съгласно чл. 373, ал. 3 от НПК доказателствата, намиращи се в унисон с направеното признание, се отразяват в мотивите към присъдата и това разрешение не е случайно. То държи сметка за това, че цялостният анализ на доказателствената съвкупност се осъществява не предварително, а едва при постановяване на присъдата. За процесуалната изрядност на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК е достатъчна констатацията, че доказателствата по делото подкрепят признанието и именно такова е и съдържанието на обсъждания съдебен акт.

На последно място, прочитът на проверяваното решение не показва отклонения от процесуалния стандарт, заложен в чл. 339 от НПК.

Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, подложил е на собствен анализ доказателствата, събрани на досъдебното производство, убедил се е, че съществуват достатъчно такива, които да подкрепят признанието на подсъдимия, поради което също е възприел фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на тези фактически констатации са направени изводите по правото и по вида и размера на наказанието, които също са надлежно мотивирани. Даден е аргументиран отговор на всички възражения на защитата, свързани с доказателствената съвкупност, с механизма на произшествието, със съставомерността и правната квалификация на извършеното от подсъдимия и с индивидуализация на наложеното му наказание.