Решение № 168 от 09.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330111910 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на молба за защита, подадена от И.

И. К. с твърдения, че е жертва на домашно насилие, упражнявано от ответницата- Д. И. М. ( дъщеря на молителя ).

В молбата се твърди, че молителят и ответницата са баща и дъщеря, които от ноември 2022 г. живеят в едно жилище, собственост на молителя. В молбата се излагат твърдения, че откакто молителят се е преместил да живее в жилището, дъщеря му постоянно го подлага на психически и емоционален тормоз. Твърди се, че е принуден да живее в малка преградена стая до тоалетната, като достъпът до кухнята и останалата част от жилището му е ограничен.

Ежедневно му се отправяли заплахи и обиди. Описва ситуация, развила се на 23.07.2023г., при която е изгорял прекъсвачът на контактите в стаята на молителя. Последният бил принуден да включи разклонител в контакт, който се намирал в коридора на жилището.

След като ответницата забелязала разклонителя, тя го изключила и предвид това молителят е останал без ток в своята стая. Последно на дата 26.07.2023 г. молителката се обърнала към него със заканата „Ще извикаме хора да те пребият!“. В същият ден ответницата се опитала да разбие и вратата на стаята, в която живее молителят. Това поведение на ответницата карало молителя да живее в непрекъснат страх за живота и здравето си. Моли се молбата за защита да бъде уважена.

Със становище вх. № 82612/ 14.09.2023г. ответницата взема отношение по подадената молба за защита. Оспорва изложеното в молбата за защита. Излага се становище, че спрямо молителя никога не е упражнявано насилие под каквато и да било форма. Напротивпредвид системна злоупотреба на молителя с алкохол, същият често изпада в тежки психични състояния, при които не може да контролира действията си и упражнява агресия спрямо ответницата и нейната непълнолетна дъщеря. Сочи се, че през времетраенето на тези състояния, молителят е напълно неадекватен като дори извършва всички физиологични нужди в стаята, която обитава. В тази връзка, ответницата сочи, че по никакъв начин не е 1 преграждала стаята и не е ограничавала достъпа на молителя до другите помещения на жилището. Изтъква се, че молителят сам предпочита да не излиза от стаята, в която е поставил множество видеокамери, както и да не общува със своите близки. Моли се молбата за защита да бъде отхвърлена.

По допустимостта на производството: преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че молбата за защита произтича от активно легитимирано да търси защита по реда на ЗЗДН лице и е насочена срещу пасивно легитимирани лица по смисъла на посочения нормативен акт. Молителят И.

И. К. е баща на ответницата Д. И. М. ( чл. 3, т. 5 ЗЗДН )

Следва да се посочи и че молбата за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН (твърдените актовете на насилие са от дати 23.07.2023г. и 26.07.2023г., а молбата за защита е входирана в съда на 14.08.2023г. )

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде установен осъществен спрямо молителя, акт/ актове на домашно насилие от страна на ответника, на посочената в молбата за защита дата.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответницата. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, отправяне на нецензурни думи/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалите лица.

Предвид гореизложените принципни съображения досежно естеството на производството развиващо се по реда на ЗЗДН, съдът отхвърля изцяло твърденията на молителя за осъществено спрямо него домашно насилие от дъщеря му Д. И. М., на която и да е от процесните дати. В тази връзка, съдът не кредитира отразеното от молителя в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Същата е съставена лично от молителя и в нея са отразени обстоятелства, които го ползват, без изложеното да е подкрепено от събрания по делото доказателствен материал. В открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2023г., разпитаната свидетелка Р. Й. И. ( л. 72- 73 ) изцяло оборва отразеното в декларацията. От показанията на св. И., която е бивша съпруга на молителя и майка на ответницата, се установява, че И. К. системно злоупотребява с алкохолни субстанции. От своя страна, това отключва у него агресия, която той проявява спрямо близките си. Свидетелката изтъква, че психическата неуравновесеност на молителя, вследствие дългогодишната му злоупотреба с алкохол, е основна причина в съзнанието му да се пораждат налудни представи, че спрямо него се упражнява насилие.

2

Във връзка с процесните дати, свидетелката изтъква, че през м.юли 2023г. бушонът в жилището обитавано от молителя и ответницата действително e паднал и е нямало ток, но причината за това са били изцяло действията на молителя. Последният е сторил опит сам да прокарва кабели в стаята си, които да захранват една от множеството поставени в помещението видеокамери. Вследствие на неуспешния опит за свързване на кабели, се е получило късо съединение, което е довело до падане на бушона не само на жилището, което обитават страните, но и на централния предпазител на сградата, в която се намира техният апартамент. На следващия ден ответницата е извикала специалисти, които да възстановят електрическото захранване.

Св. И. оборва изцяло и твърденията на молителя за отправени към него заплашителни думи на дата 26.07.2023г. и опит да се разбие вратата на стаята му. Свидетелката изтъква, че на посочената дата молителят отново е правил опити сам да свърже електрически кабели, когато ответницата го е помолила да престане с тези си действия. Чувайки забележката отправена от ответницата, молителят е станал агресивен като е посегнал да удари, както ответницата, така и нейната дъщеря ( внучка на молителя ). Двете били силно изплашени и поради това извикали полиция. Именно пристигналите на място полицаи почукали на вратата на молителя, с цел да го предупредят да се въздържа от последващи агресивни действия. В допълнение към изложеното, св. И. разкрива, че системната злоупотреба с алкохол от страна на молителя е отключила у него хронично психично заболяване, което е наложило да бъде лекуван в Център за психично здраве – гр. ********. Свидетелката акцентира върху обстоятелството, че през годините агресивното и неадекватно поведение на молителя често е ескалирало, но въпреки това ответницата полага грижи за него. Именно тя го е посещавала и му е носела необходимите вещи, когато е бил настанен в Център за психично здраве – гр. ********.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелката И., като счита поднесената от нея информация за обективна, логически последователна и в съответствие с останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Бидейки бишва съпруга на молителя и майка на ответницата, свидетелката има непосредствени и трайни впечатления от живота на страните и отношенията между тях. Предвид това, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че фактите изложени от свидетелката са достоверни и са пряко отражение на възприетото от нея поведение на молителя в продължение на години.

Впрочем, в подкрепа на изложеното от св. И., са и приобщените по делото Предложение до ********** по реда на Закона за здравето за временно настаняване за лечение на молителя ( л. 67- 69 ), Разпореждане от 29.09.2023г. по НЧХД № 5433/ 2023г., по описа на **********, XXIII- ти нак. с-в (л. 65- 66 ) и изготвеното по посоченото наказателно делото становище касателно психичното здраве на молителя, от медицински специалист при Център за психично здраве- гр. ******** ( л. 63- 64 ).

Съобразно гореизложеното, съдът не възприема твърденията на молителя, че единствената причина за създаване на напрежение между тях е поведението на ответницата.

В хода на процеса се изясни, че причината за проблемите в отношенията между страните е негативното поведение на самия молител. В тази връзка, отново следва да се акцентира върху показанията на св. И., че молителят често злоупотребява с алкохолни субстанции и вследствие на това става агресивен. Агресията му се насочва именно към ответницата и нейната дъщеря. Това подчертано негативно поведение на молителя, от своя страна налага ответницата често да се справя със ситуации, които са необичайни от житейска гледна точка ( поставяне от страна на молителя на множество камери в жилището, произволно свързване на кабели към електрическата мрежа, безпричинно агресивно поведение в различни проявни форми ). Същевременно, по делото не се установява ответницата да е имала непремерена реакция към молителя или да е осъществила действие на насилие спрямо него под каквато и да било форма. В тази връзка, не се установиха и твърденията на молителя, че ответницата принудително го държи в една стая от жилището и не му предоставя достъп до другите 3 помещения. От показанията на св. И. се изясни, че молителят има пълен достъп до всички стаи на жилището, но сам предпочита да прекарва деня си в едно помещение и да не общува със семейството си.

С мерките по реда на ЗЗДН се посяга върху конституционно гарантирани права на личността, което налага преди издаването на ограничителна заповед, актовете на домашно насилие да са безспорно доказани. В противен случай, вместо да предостави закрила, законът ще се превърне в средство за необоснована репресия. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в рамките на настоящия процес не бе установено пълно и главно ответницата да е извършила спрямо молителя актове на домашно насилие. От това следва и че молбата за защита следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата следва да бъде възмездена за сторените разноски в хода на процеса. Искане за присъждане на такива не е сторено, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да внесе по сметка на Районен съд- Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в седемдневен срок, считано от връчването му на страните.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената молба за защита от И. И. К., ЕГН ********** против Д. И.

М., ЕГН ********** с твърдения за осъществени актове на домашно насилие, изразяващи се в упражняване на психически и емоционален тормоз.