Решение № 18 от 23.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Сливница, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. С. Р., с ЕГН **********, от с. ........, чрез адв. Г. от АК – Перник, срещу НП № 8083 от 07.03.2023 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ и т.4, б.“а“, чл.8, ал.1 и ал.2 чл. 37, ал. 1 т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.

53, ал. 1 вр. чл.26, ал.2 от ЗП и на основание чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. Счита, че в случая не е налице „специално използване на пътищата“, защото не е извършвал нито една от посочените в §1 ДР на ЗП дейности. Изтъква, че текстовото описание на нарушението съответства на правна квалификация по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не на дадената от АНО правна квалификация по чл.26 ЗП. Поддържа, че в случая следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца – превозвач, а не на него като водач на ППС. Твърди, че липсва материална компетентност на издателя на НП, поради настъпила смяна на председателя на УС на АПИ, което прави ненадлежно упълномощаването на началника отдел „АРОК“ с представената заповед № РД-11246/31.03.2022 г. на предходния председател. Смята, че с едновременното изброяване на чл.7, ал.1 т.3, б.“б“, и чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 е налице неяснота в какво се изразява 1 вмененото административно нарушение – дали управлява тежко или извънгабаритно ППС, което води до невъзможност да организира адекватно защитата си. Съответно води и до невъзможност да се извърши преценка дали е налице някоя от хипотезите на чл.14, ал.3 от Наредбата, което означава, че НП изначално е незаконосъобразно. На последно място с мята, че размерът на наложеното наказание глоба е прекомерен, тъй като нарушението е за пръв път и жалбоподателят е работник в дружество - превозвач. При тези съображения жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, евентуално изменено като бъде намален размерът на глобата към минималния, предвиден в закона. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Д“АРОК“ при АПИ, чрез юрк. Н., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение е безспорно установено, доколкото той като водач на тежкотоварно ППС не е представил на контролните органи разрешение за превоз на извънгабаритен товар, доколкото управляваното от него ППС е извън нормативно установените в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ максимални параметри на натоварването. Поддържа доводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Счита, че наложеното наказание глоба от 4 000 лева, което е към средния предвиден в закона размер, съответства на тежестта на нарушението. При тези съображения въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 08.02.2023 г. жалбоподателят П. С. Р. управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси, марка „Скания“, модел „Р420“, с рег. № ........ и полуремарке с 3 оси с рег. № С7940ЕК като превозвал фракция. Около 16.23 часа при пътен възел за с. Пролеша, на път I 8, км.39+800, в посока гр. Сливница – гр. София, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на Дирекция „АРОК“, АПИ гр. София – св. Е. Л. С. и Г. Б. Б.. Контролните органи от АПИ извършили замервания с ролетка 1304/18 (5м.) и с електронна везна PW – 10 № К0200007, верифицирана до 25.06.2023 г. Установена е обща маса на ППС – 53.400 т. и по оси, както следва:основно ППС (влекач): първа ос – 8.350 т., втора ос (задвижваща) – 13.250 т.; допълнително ППС (полуремарке): първа ос – 11. 050 т., втора ос – 10.550 т. и трета ос – 10.200 т. От извършения контрол е установено, че натоварването на ос на единичната задвижваща ос на превозното средство, в случая 2-ра ос, на основното ППС – влекач, която е 13.250 т. превишава допустимото максимално натоварване на ос от 11.5 т. съгл. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2003 г. на МРРБ и при измерено разстояние между осите на полуремаркето от 1. 36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос е 2

31.800 т. при максимално допустимо натоварване на оста от 24 т. съгл. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2003 г. на МРРБ. Контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, и т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и ал.2 чл. 37, ал. 1 т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и му съставили АУАН № 0009460 от 08.02.2023 г., който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление № 8083 от 07.03.2023 г., издадено от Началник на отдел „КРПМ“, Дирекция “АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което АНО наложил на жалбоподателя санкция в размер на 4 000 лева.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания на свид. Е. Л. С. и Г. Б. Б., подкрепени от приобщените писмени доказателства - пътен лист; протокол за измерване на ППС, копие от свидетелство за регистрация, копие от СУМПС, декларация за съответствие, сертификат за проверка, сертификат за съответствие, заповеди. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лица, даващи показания за непосредствено възприети от тях факти по време на изпълнение на служебните им задължения. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви и не се оборват от други такива по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Основната фактическа констатация за измерени натоварване на ос на единичната задвижваща (2-ра) ос на влекача, което е 13.250 т. и натоварване на двойната задвижваща ос на полуремаркето (при междуосово разстояние 1.36 м.) от 31.800 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите С. и Б., протокол за измерване, както и от съдържанието на АУАН № 0009460 от 08.02.2023 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни по степен, място и материя органи.

В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура“, са издадени от местно и родово компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура“, тъй като същият попада в т. 8 от изброените в заповедта длъжностни лица, като част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от председателя длъжностно лице от Агенцията. Видно от представената по делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. председателят на Управителния съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура“ определя В.Б.А. да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по реда, 3 предвиден в ЗП.

Неоснователно е и възражението за липса на процесуална легитимация на административнонаказващия орган. АУАН, въз основа на който е започнало административнонаказателното производство, е издаден от инспектор АРОК при АПИ, София. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗП нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ - за нарушения по републиканските пътища. В случая актосъставителят е длъжностно лице от АПИ. Със Заповед № № РД-11-247/31.03.2022 г. Председателя на УС на АПИ, на основание чл. 21г, т. 1 и т.7, чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП и чл. 167, ал. 3 ЗДвП и в изпълнение на решение на УС на АПИ, е определил служителите, които осъществяват контрол по Републиканската пътна мрежа при АПИ, сред които е Е. Л. С. инспектор, съставител на процесния АУАН.

Съгласно чл. 56, ал. 3 ЗП наказателните постановления се издават от: 1. за републиканските пътища - от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В тази връзка по делото е приложено Пълномощно, издадено от Председателя на УС на АПИ, на основание чл. 56, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ от ЗП, с което същият упълномощава Виолета Асенова – Началник отдел „Контрол по РПМ“ в диркеция „АРОК“ при АПИ да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по АУАН, издадени за нарушения на Закона за пътищата. Процесното НП е издадено от същото лице, в това му качество и на това основание. Обстоятелството, че председателят на УС на АПИ е бил сменен към момента на издаване на НП, не води до липса на процесуална легитимация на АНО, доколкото същият е бил упълномощен въз основа на решение на Управителния съвет, а не от самия председател в това му качество.

Както бе посочено по - горе, в атакуваното наказателно постановление е посочено, че на 08.02.2023 г., на път I -8, км.39+800, пътен възел за с. Пролеша, в посока гр. Сливница – гр. София, жалбоподателят управлявал тежкотоварно ППС, за което е установено, че е с обща маса 53.400 тона и с по-голямо натоварване на втора ос (задвижваща) на основното ППС - влекач - 13. 250 тона (при допустимо максимално натоварване 11. 5 тона) и при измерено разстояние между осите на полуремаркето от 1. 36 м. с по-голямо натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето, като сумата от натоварването 31.800 т. при максимално допустимо натоварване на оста от 24 т., като в процеса на проверката водачът не е представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство.

Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на посочената по - горе разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ.

Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към 4 двата закона - ЗП и ЗДвП - аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Тя дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл.