Решение № 50 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Е. Хр. С. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002201046 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Инициирано е по искане на адвокат В. М. - упълномощен защитник на осъдения В. Ц. Ц., за възобновяване на н.о.х.д. № 449/2025 г. на Окръжен съд – Плевен.

В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че окръжният съд е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала. В подкрепа на това се изтъква, че престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, за което осъденият се е признал за виновен, не е било осъществено от обективна и субективна страна. Отбелязва се, че държаните от осъдения вещества не са изследвани от компетентен експерт, не са включени в списъците към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, не представляват аналог на наркотични вещества, нито пък житейският, професионален и социален опит на осъдения е позволил той да разбере действителния им вид.

Навежда се довод за формално направено признание от осъдения и принуда от органите на досъдебното производство той да подпише споразумението.

Твърди се, че противоречащо на НК и НПК - чл. 53 НК и чл. 112 НПК, е извършеното със споразумението произнасяне по веществените

1 доказателства. Отправеното към съда искане е за възобновяване на производството, за отмяна на определението, с което споразумението е одобрено, и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание адвокат В. М. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Осъденият В. Ц. Ц., редовно призован, не се явява в производството пред ВКС.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Смята, че нито едно от релевираните основания за възобновяване не е налице.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. То е подадено от активно легитимирано лице – защитник на осъдено лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 НПК, и срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, който в случая е започнал да тече от 16.06.2025 г. – датата, на която споразумението е било одобрено.

По същество искането е частично основателно. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Със споразумение по н.о.х.д. № 449/2025 г. на Оръжен съд – Плевен В. Ц.

Ц. се е признал за виновен в това, че на 30.01.2025 година в град *****, ул.

„*****“ №53, вх. Б, ет. 3, ап. 13, без надлежно разрешително по чл. 73, вр. чл.

30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества: синтетичен канабиноид 5F-CUMYL-PINAKA (химичен аналог на веществото CUMІL-4 CN-BINAKА), с нето тегло 182,650 грама на стойност 5 479.50 лева и синтетичен канабиноид JWH-007 (химичен аналог на веществото JWH-018), с нето тегло 129,270 грама, на стойност 3 878.10 лева или общо аналози на наркотични вещества с нето тегло 311,920 грама на обща стойност 9357.60 лева, като на основание чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.

1 НК се е съгласил да изтърпи отложено по реда на чл. 66 НК за три години наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, както и наказание глоба в размер на 4 900 лева.

Със споразумението страните са постигнали съгласие и по веществените доказателства, като са приели:

-предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК да бъде унищожен;

2

-иззетите на досъдебното производство два мобилни телефона да бъдат върнати на осъдения;

-иззетата и оставена на съхранение в трезор на ЦКБ АД-гр. Плевен парична сума в общ размер от 8 930 лева като пряка облага, придобита от престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК да бъде отнета в полза на държавата;

-двата CD-R, предоставени от Министерство на финансите, Агенция митници, да останат по делото;

-всички останали иззети като веществени доказателства вещи, представляващи предимно химически вещества, изделия и лабораторно оборудване, да бъдат унищожени.

Със споразумението страните са постигнали съгласие и по въпроса с разноските по делото, които предвид изхода на производството, са били възложени на осъдения.

Споразумението е било внесено в съда след приключване на разследването и преди изготвянето на обвинителен акт. Одобряването му във вида, в който е бил внесен проектът, е станало с постановено в открито съдебно заседание определение от 16.06.2025 г. по н.о.х.д. №449/2025 г. на Окръжен съд – Плевен.

Именно този съдебен акт е предмет на искането за възобновяване.

1. По довода за възобновяване поради допуснато от окръжния съд съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано с липса на доброволност на осъдения да сключи споразумението.

Този довод е неоснователен.

Той се базира на защитното твърдение, че „осъденият е бил принуден от органите на досъдебното производство да се съгласи да се признае за виновен за деяние, което не е престъпление, само за да бъде освободен“ от прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“.

В разглеждания случай съдебното производство по н.о.х.д. № 449/2025г. по описа на ОС-Плевен е било образувано въз основа на проект за споразумение, писмено материализиран и подписан от лицата, посочени в чл. 381, ал. 6 от НПК - осъдения Ц., двамата му упълномощени защитници адв. Г. и адв. Б. и прокурора. Този писмен акт е съдържал детайлно отразено съгласие по всички визирани в чл. 381, ал. 5 НПК въпроси. Сред тях са били и въпросите по чл.

381, ал. 1, т. 1 НПК - за деянието, в чието извършване осъденият се е признал за виновен - индивидуализирано по време, място, начин на извършване, предмет на престъпното посегателство по вид и стойност, словесно описание на правната квалификация и цифрово изписване на приложимия наказателен закон. Уточнени в проекта за споразумение са били и въпросите по чл. 381, ал.

5, т. 2 НПК - наказанието, което осъденият е приел да изтърпи, като при 3 индивидуализацията му е била използвана привилегията на чл. 381, ал. 4 НПК това наказание да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Видно от протокола от проведеното на 16.06.2025 г. съдебно заседание, съдът е разяснил правата на обвиняемия по чл. 55 НПК, а той на свой ред е заявил, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се признава за виновен по него, декларирал е, че е подписал споразумението доброволно, разбира последиците от него и е напълно са съгласен с тях. На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на споразумението, което е било подписано от прокурора, защитниците и обвиняемия Ц..

При тези данни ВКС намира, че процедурата по глава Двадесет и девета е протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения, че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен. Щом съгласието на обвиняемия е било доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента на провеждане на диференцираната процедура, последващата промяна на намеренията му и преоценка на решението му, въз основа на каквито и да е субективни фактори, няма правно значение.

Голословно е твърдението на защитника, че осъденият е сключил споразумение под натиск от органите на досъдебното производство и с цел промяна на прилаганата към онзи момент спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. От една страна, отразяването в съдебния протокол не показва воденето на преговори от подобно естество, а щом като протоколът е съставен по надлежния ред и в него не са искани поправки за неточни отразявания, той е годен да удостовери съответните действия и начина, по който са извършени (арг. от чл. 131 от НПК). Не без значение е и обстоятелството, че в производството по глава 29 НПК осъденият е бил представляван от двама упълномощени защитници, които на собствено основание, като професионални страни в процеса, не са релевирали оплаквания за осъществена принуда спрямо осъдения и елемент на недоброволност при подписване на споразумението. Признанието за вина, разкаянието за стореното и желанието на осъдения производството спрямо него да приключи със споразумение са били обективирани и в протокола за неговия разпит като обвиняем, приложен в т. 3, л. 11-12 от досъдебното производство. Съображенията на осъдения да подпише споразумението, за да бъде променена мярката му за неотклонение са ирелевантни в насоката, сочена от защитата. Ако са верни, както защитникът твърди, те могат да 4 изяснят личната мотивация на Ц. производството да приключи по коментираната диференцирана процедура. Тя обаче е без значение за правото, защото мотивите на лицето да се признае за виновно и да се съгласи да изтърпи определено наказание не могат да бъдат да бъдат обективно проверени от съда и в този смисъл са ирелевантни. За решаващия орган е достатъчно да установи наличието на доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, и липса на такива, които да поставят под очевидно съмнение съдържанието на първите.

2. Неоснователно е твърдението на искателя, че окръжният съд е одобрил споразумение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, неосъществено от обективна страна.

В основата на това защитно твърдение стои соченото от адв. М., че иззетите от дома на осъдения синтетични канабиноиди 5F-CUMYL-PINAKA и JWH-007 не съставляват годен предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК.

Вярно е, както твърди защитата, че тези вещества не са били включени в списъците към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Двете вещества обаче по експертен път - вж.

ФХЕ №Н-56 на т. 1, л. 148 и сл. от д.п. и ФХЕ № Н-62 на т. 1, л. 155 и сл. от д.п. - е установено, че имат сходен химически строеж и предизвикват аналогично действие върху човешкия организъм като веществата CUMІL-4 CN-BINAKА и JWH-018, които са включени в Списък 1 към същата наредба „Растения и вещества с висока степен на риска за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Поради това и с оглед легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т. 17 от ЗКНВП, предвид структурната им и фармакологична близост до контролирани канабиноиди, държаните от осъдения вещества представляват годен предмет на престъплението по чл.

354а, ал. 1 НК.

Без основание защитникът твърди, че преценката за естеството на процесните вещества като аналози е направена от некомпетентно вещо лице от химика експерт Н. К. вместо от „лекар - нарколог“, който е трябвало да ги изследва. На първо място, според обнародвания в ДВ, бр. 6 от от 21.01.2025 г.

Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал.

1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжния съд - Плевен и Административен съд – Плевен, Н. К. К. е вписана като експерт в клас 7.3.