Решение № 6 от 16.01.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№6 гр. , 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100156 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „****************“ ЕАД, гр. С. чрез процесуалния представител на дружеството юрк. С. Д. против Р. Д. Р., с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 297.61 лв.главница по договор за кредит „**********“ с №**************г. между „*************“ ООД и длъжника Р., прехвърлен на кредитора ****************“ ЕАД с цесия; 20.98 лв.договорна лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.06.2018г.; 43.21 лв.- обезщетение за забава за периода от 06.08.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в районния съд; 59.52 лв.- неустойка за периода от 06.05.2018г. до 06.06.2018г.; 200 лв. – такса разходи за периода от 06.05.2018г. до 07.03.2018г., както и законна лихва върху главницата от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че между „*************“ООД като кредитор и Р. Д. Р. като кредитополучател е сключен договор за кредит „**********“ от 09.01.2018 г. при спазване условията на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че съгласно сключения договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит ищецът твърди, че кредитодателят „*************“ООД е предоставил на ответника платежен документ- кредитна карта № *******, издадена от „***************“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ пин кода за ползване на 1 картата. Сочи се още, че Р. Д. Р. е усвоил сума в общ размер на 1474.90 лв., като усвояването е извършено както следва: 300 лв. на 16.01.2018г., 150 лв. на 12.02.2018г., 50 лв. на 19.02.2018г., 20 лв. на 22.02.2018г., 60 лв. на 25.02.2018г., 20 лв. на 26.02.2018г., 280 лв. на 28.02.2018г., 250 лв. на 14.03.2018г., 40 лв. на 15.03.2018г., 4.9 лв. на 27.03.2018г., 100 лв. на 06.04.2018г., 200 лв. на 10.04.2018г. Страните се договорили, че по усвоената сума по кредита Кредитополучателят дължи договорна лихва с фиксиран дневен лихвен процент от 0.12% на ден, като лихвата се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница.

В този смисъл, на Кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер 40.69 лв. за периода от 17.01.2018г. до 06.06.2018г. Страните били договорили още, че ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, в срок до 3 дни след падежа следва да предостави обезпечение чрез поръчителство и това задължение възниквало във всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. На посоченото основание на кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 89.52 лв. за периода от 06.02.2018г. до 06.06.2018г. Освен обезпечение чрез поръчителство, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на падежа, следвало да заплати още сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три-дневния срок до предоставяне на обезпечението.

Кредитополучателят дължал още разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая била начислена такса за извънсъдебно събиране в размер на 85.00 лв. за периода от 09.09.2016г. до 07.03.2018г. В исковата молба се сочи, че доколкото в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в един от месеците бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо, в случая тази предсрочна изискуемост е настъпила автоматично на 06.08.2018 г. и считано от тази дата Р.

Д. Р. дължи лихва за забава до 10.11.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която лихва е в размер на 43.21 лв. Общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписване на договора за кредит, който кредитополучателят се бил задължил да върне на кредитодателя, се сочи, че е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и разходи за събиране. Длъжникът не бил изплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, била в размер на 1232 лв., с която са погасени както следва: такса разходи за събиране- 5.00 лв., неустойка – 30.00 лв., договорна лихва- 19.71 лв., главница- 1177.29 лв. Ищецът твърди, че между „*************“ ООД и „********************“ ООД на 20.12.2018 г. е сключен е подписано приложение 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., по силата на което вземанията срещу Р. Д. Р. са прехвърлени на „********************“ ООД изцяло и с всички привилегии, обезпечения и 2 принадлежности. От своя страна „********************“ ООД прехвърлила процесното вземане в полза на „****************“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „*************“ ООД и съответно от името на „********************“ ЕООД с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на „****************“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедентите. Всичко изложено обуславяло правния интерес за водене на настоящото дело, тъй като преди завеждането му е било образувано заповедно производство /ЧГД №686/2019 г. по описа на РС-П./ и е била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение от ответника. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, считан от 20.04.2021 г., на която дата лично ответникът е получил исковата молба, по делото не е постъпил писмен отговор от него и същият не е взел становище.

В съдебните заседания ищецът „****************“ ЕАД не изпраща представител.

Депозира писмени молби, като в последната си молба, подадена от юрк.Ц.П., ищецът моли съда да предявените срещу ответника Р. Д. Р. обективно съединени установителни искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество всички присъдени суми съгласно Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 686/2019г. Иска се и присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

В първото съдебно заседание, проведено на 06.10.2021г. ответникът Р. Д. Р. се явява лично и заявява, че принципно не оспорва исковата молба, но търсената сума е непосилна за него. Отправя молба за медиация, която не е приета от другата страна. В следващите съдебни заседания ответникът бива представляван от упълномощен представител- адв.Н. З. от САК. С протоколно определение №259 от 08.12.2021г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК- по взаимно съгласие на страните. Възобновено е с определение № 138 от 25.05.2022г. по молба на ищеца „****************“ ЕАД, тъй като в рамките на 6-те месеца спиране ответникът не е извършил каквото и да е плащане към дружеството-ищец. В последното съдебно заседание, проведено на 02.11.2022г. процесуалният представител на ответника- адв.Н. З. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че претенцията е неоснователна. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Моли съда, в случай, че приеме, че искът е основателен, да съобрази решението си с изготвената ССчЕ.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения с исковата молба договор за кредит „**********“ /ДК/ от 09.01.2018г. се установява, че трето за делото лице /„*************“ ООД/ се е задължило да предостави на ответника Р. Д. Р. револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard“. Съгласно чл.2 ал. 2 и ал.3 от договора кредитодателят предоставя на 3 кредитополучателя платежен инструмент – Кобрандирана кредитна карта с № *******, като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Във връзка с условията за използване на кредитната карта страните са подписали Приложение № 1 към договора за кредит. Според клаузите на последния ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение. В чл.3 ал.3 от договора е дефинирано понятието „текущо задължение“ като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита /определена в чл.4, ал.1 т.2/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Според чл.4 ал.1 срокът на договора е „неопределен“; годишният лихвен процент на заема е в размер на 43,2%, а дневният лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0,12%. В чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в срока по чл. 15, както и да представи лично обезпечение чрез поръчител, който да отговаря на изискванията на чл.15 от ДК. Съгласно чл.15, ал.4 ДК последното задължение се поражда за кредитополучателя при всеки отделен случай на забава в плащането на текущото задължение на падежа. Неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец. Неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение /чл.20 от договора/. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл. 21 ал. 3 от договора/, като и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12 т.е. 15% от максималния кредитен лимит. Според чл. 21 ал.1 от договора: в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл.27 от договора. Според тази клауза /чл.27/ всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени по факс, ел.поща, посочени от страните по договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет страница.