Определение № 2315 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2315 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502131 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. З.

Н. и Ж. З. Ж. чрез адвокат Л. П. против решение № 165 от 18.07.2024 г., поправено с решение № 41 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, поправено с решение № 78 от 26.01.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 2131 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д. Д. и А. А. А. за приемане за установено между страните, че М. З. Н. и Ж. З. Ж. са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Девня, одобрени със заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ***: имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***, ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в 1 атакуваната му част. Счита се, че наследници на З.З са трите ищци, откъдето и произтича правото им на собственост /наследяване и давност/, поради което първата ищца /М. З., чийто иск е уважен/ не е владяла само за себе си, а и за другите две ищци. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна Т. Д. Д. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат К. С., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отделно от това намира, че жалбата е просрочена и следва да бъде върната.

Постъпила е и въззивна жалба от Т. Д. Д. против посоченото по-горе решение в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните по иска с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, предявен от М. И. З. против Т. Д. Д. и А. А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от ПИ с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР на град Девня, одобрени със заповед РД18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***,

***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ***: имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***, ***.

В нея се излага, че е предявен иск с правно основание член 124 от ГПК за признаване за установено, че трите ищци са собственици на процесния имот при следните квоти: 4/6 идеални части за М. З. и по 1/6 идеална част за М. Н. и Ж. Ж.. Това прави произнасянето на първоинстанционния съд, че М. З. е собственик на цялата претендирана реална част за такова свръхпетитум, респективно недопустимо. Отделно от това решението е и незаконосъобразно, защото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин М. З. да е упражнявала фактическа власт, нито да се е 2 противопоставила на действията на Т. Д.. Набляга се, че нито ищцата М. З., нито съпругът й З.З са възразявали против изменението на границите на съседните имоти. Иска се обезсилване на решението в недопустимата му част и отмяната му в останалата част като незаконосъобразно.

Въззиваемите по тази жалба страни М. З., М. Н. и Ж. Ж. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба чрез адвокат Л. П., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Постъпила е и въззивна жалба на А. А. А. чрез адвокат Г. Г. и адвокат Г.

Н. срещу посоченото решение в частта, с която е признато за установено по отношение на А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня, одобрени със заповед РД- 18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ***: имоти с идентификатори №№

***,

***,

***,

***,

***.

Твърди се, че решението в тази му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Намира се, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на претенцията на М. З. от 4/6 идеални части от процесния имот, поради което над тази квота за уважената реална част от имота решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. Въпреки изложените твърдения на ищцата, че имотът е придобит по давност от нея и съпругът й, съдът е приел, че той е придобит от наследодателите й, което противоречи на заявените твърдения. Направените изводи за упражнявана фактическа власт 3 върху имота с намерение за своене не почиват върху събраните по делото доказателства. Излага се, че процесната реална част не може да бъде придобита, дори и да се докаже, че ищците са владели имота, предвид наличието на препятствия съгласно член 200 от ЗУТ, която разпоредба следва да се приложи служебно от съда поради нейния императивен характер. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Въззиваемите по тази жалба страни М. З., М. Н. и Ж. Ж. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба чрез адвокат Л. П., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределените срокове, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени искания за събиране на доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от 4

ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5