Решение № 4022 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4022 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100501640 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 366694/26.11.2025 г. по регистъра на СРС, подадена от ответниците по предявените искове М. П. М., И. Е. М. и Д. Е. М., чрез адв. К. А. С., срещу Решение № 18902/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу тях положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното решение е признато за установено, че Д. Е. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 279,96 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, сумата от 52,12 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., както и сумата от 6,86 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

С решението е признато за установено, че И. Е. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 279,96 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 52,12 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., както и сумата от 6,86 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

С решението е признато за установено, че М. П. М. дължи на „Топлофикация 1

София“ ЕАД сумата от 1107,82 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 208,48 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., както и сумата от 27,46 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в уважителната част.

Въззивниците сочат, че неправилно районният съд е приел, че са изпаднали в забава за плащане на цената на доставената топлинна енергия. Поддържат, че по делото не били ангажирани доказателства за изпращане, респективно за получаване на процесните фактури, както и доказателства за публикуване на месечните данни на интернет страницата на ищеца. Излагат, че получаването на фактурите и съобщенията към тях съставлявало покана за изпълнение, поради което при липса на доказателства за връчването им не можело да се приеме, че длъжниците са били поставени в забава.

Молят решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

ВъззИ.емото дружество „Топлофикация София“ ЕАД е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълно и главно доказване на претендираните вземания. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в частта, в която решението е неблагоприятно за въззивниците.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, както и по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се установяват нарушения на императивни материалноправни норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на основателността на предявените искове в уважената им част, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, съгласно чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, е свързано с придобИ.не, съответно изгубване на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди възниква по силата на закона за собственика или титуляря на вещното право на ползване, без да е необходимо сключване на индивидуален писмен договор с топлопреносното предприятие.

По делото не е спорно във въззивната инстанция, а и от представените 2 доказателства се установява, че процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е топлоснабден, намира се в сграда в режим на етажна собственост и е с абонатен № 46847. От представения протокол от проведено общо събрание на етажната собственост се установява взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение в сградата, като в списъка на етажните собственици за процесния имот е посочен Е.И.М.. От удостоверението за наследници се установява, че същият е починал на 06.07.2021 г., като е оставил за наследници М.

П. М., Д. Е. М. и И. Е. М.. От представения нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот от 10.10.2022 г. се установява, че М. П. М. се е легитимирала като собственик на 4/6 ид.ч., а И. Е. М. – като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, като са прехвърлили тези идеални части на Д. Е. М..

Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд относно качеството клиент на топлинна енергия, разпределението на отговорността между ответниците съобразно посочените квоти, количеството доставена топлинна енергия, извършването на услугата дялово разпределение и размера на уважените главници. Не се поддържа и твърдение за извършено плащане.

При това положение тези въпроси не съставляват предмет на самостоятелна въззивна проверка извън служебната проверка за приложението на императивни материалноправни норми, нарушение на които не се установява.

Основният спор пред въззивната инстанция е относно дължимостта на обезщетението за забава върху уважената главница за топлинна енергия.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите заплащат топлинната енергия по един от предвидените в общите условия начини, включително чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период продавачът издава кредитни известия за стойността на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в посочения срок.

От тези клаузи следва, че при начисляване на топлинна енергия по прогнозни месечни вноски обезщетение за забава се дължи върху задължението, формирано с общата фактура след изготвяне на изравнителните сметки, а не върху прогнозните месечни начисления. В този смисъл доводите на въззивниците за липса на доказателства относно публикуване на месечни данни са ирелевантни за спора, тъй като първоинстанционният съд не е уважил обезщетение за забава върху прогнозни месечни начисления, а върху задълженията за топлинна енергия, определени след изравняване.

Неоснователно е и възражението, че за настъпване на забавата е било необходимо доказване на отделно изпращане и получаване на фактурите като покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Задължението за заплащане на топлинна енергия е срочно, като срокът за изпълнение е уговорен в приложимите общи условия, които обвързват клиентите по силата на чл. 150 ЗЕ. При срочните задължения длъжникът изпада в забава с изтичане на уговорения срок за плащане, без да е необходима допълнителна покана от кредитора. Общата фактура индивидуализира размера на задължението за съответния отчетен период след изготвяне на изравнителните сметки, но не превръща срочното задължение в безсрочно такова.

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че 3 изравнителната сметка за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е въведена в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД на 31.07.2020 г. и е намерила отражение в обща фактура № 1005479377/31.07.2020 г., а изравнителната сметка за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е въведена на 31.07.2021 г. и е намерила отражение в обща фактура № 1014028869/31.07.2021 г. Следователно вземанията за цена на топлинна енергия са били определени по размер след изготвяне на изравнителните сметки и издаване на общите фактури. Начисляването на обезщетение за забава, считано от 15.09.2020 г. за първия отчетен период, е съобразено с 45дневния срок след издаване на общата фактура от 31.07.2020 г. и не поставя длъжниците в по-неблагоприятно положение.

Не се установява уваженият от районния съд размер на обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия да надхвърля законния размер на дължимото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесния период. Ето защо исковете за мораторна лихва правилно са уважени до размер 52,12 лева за всяка от въззивниците И. Е. М. и Д. Е. М. и до размер 208,48 лева за въззивницата М. П. М., съобразно съответните им квоти.

Възраженията във въззивната жалба относно липса на покана не могат да доведат и до отмяна на решението в частта за цената на услугата дялово разпределение. По делото е установено, че услугата е извършвана за процесния имот от избрания от етажната собственост топлинен счетоводител, а стойността е начислена в общ размер 41,19 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и правилно е разпределена между ответниците съобразно квотите им. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение, поради което наведените от въззивниците доводи относно липса на покана са неотносими към уважената част от решението.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18902/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 4375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.