Решение № 558 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100500652 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, с адрес: гр. София, ул. “Раковски“ № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев, чрез пълномощник Божана Ралева против Решение № 276 от 08.02.2024 г., постановено по гр.дело № 6087/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е признал за установено, че М. Д. Ч., от с. В., община П., ул. “М. Г.“ № ***, ЕГН **********, не дължи на въззивника сумата от 2197.22 лв.- главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 г., сключен с Райфайзенбанк /България/ ЕАД, сумата от 328.85лв.-редовна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г.-09.02.2012 г., сумата от 583.44 лв.наказателна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г. - 19.04.2012 г., законната лихва върху главницата от 20.04.2012 г. до изплащането й, както и сумата от 296.19 лв.- разноски по делото, за които вземания по ч. гр. д. № 3460/2012 г. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са на „Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 г. и е образувано изпълнително дело № 20238040400136 на ЧСИ Делян Николов. Присъдил е 1 разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, което намира същото за неправилно. Излага подробни съображения в четири точки, като се позовава на съдебна практика.

Анализира перемпцията и института на давността. Моли съда да отмени решението като отхвърли предявената претенция. Претендира разноски в размер на 200 лв. Моли при евентуално присъждане на разноски за ответната страна, при отхвърляне на жалбата, същите да се определят в минимален размер.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. Ч. с който счита подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание чл.124 във връзка с чл. 439 от ГПК.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че по повод образувано заповедно производство от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу М. Д. Ч. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3460/2012 г., по силата на което въззиваемата е следвало да заплати на банката сумата от 2197,22 лв. – главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 г., редовна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г. – 09.02.2012 г. – 328,85 лв., наказателна лихва от 583,44 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г.

– 19.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и 296,19 лв. – разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист от 24.04.2012 г.

Изпълнително дело №617/2012 г. е образувано пред ЧСИ Делян Николов по молба на банката. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжницата на 31.05.2012 г. В подадения отговор срещу исковата молба от 2

„Макроадванс“ АД е посочена хронологията на извършените действия по изпълнителното дело. С решение №721/14.07.2022 г., постановено по в.гр.д.

№647/2022 г. Бургаския окръжен съд е отменил отказа на ЧСИ Делян Николов да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20120404000617, обективиран в разпореждане изх. № 24544 от 21.06.2021 г., като е отказал на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила по силата на закона перемпция в периода 04.02.2015 г. – 04.02.2017 г.

Във въззивната жалба въззивното дружество отново посочва хронологията на извършените изпълнителни действия по изп.д. №617/2012 г. и изп.д. № 136/2023 г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Позовава се на съдебна практика, включително и Тълкувателно решение на ВКС. Настоява настоящата съдебна инстанция, извършвайки анализ на посочените от страната доказателства и факти, да не се съгласи с посоченото по-горе решение на БОС, досежно настъпилата перемпция, да счете, че претендираната давност на вземането по изпълнителното дело не е настъпила, поради което предявената претенция е неоснователна и следва да се отхвърли. Акцентира, че след извършеното изпълнително действие на 04.02.2015 г. е налице присъединяване на държавата като взискател на публични задължения на длъжника от 29.04.2015 г., както и че на 04.05.2015 г. е налице постъпило плащане от запор на сметка в размер на 370,19 лв., от които на взискателя са приведени 50,89 лв. на същата дата и е направено отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Това обстоятелство дава основание на страната да твърди, че са извършвани изпълнителни действия и след обявената крайна дата на перемпцията с решението на БОС. Позовава се и на решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС и решение № 126/28.06.2022 г. по гр.д. № 3409/2021 г. на ВКС, според които когато по изпълнителното дело е направено искане за предприемане на нов способ след настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като е обвързан от предявения му изпълнителен лист.

За да постанови обжалвания резултат по делото районният съд е счел, че давността по изпълнителния лист, с който „Райфайзенбанк България“ се е снабдила срещу въззиваемата Ч., към момента е изтекла, тъй като с решението на БОС по гр.д. №647/2022 г. е указано на съдебния изпълнител да констатира настъпилата в периода 04.02.2015 г. – 04.02.2017 г. перемпция и 3 прекрати производството по делото. ЧСИ със свое постановление от 21.07.2022 г. е прекратил изпълнителното дело. В последствие, по молба на „Макроадванс“ АД /придобил вземането на „Райфайзенбанк България“ АД чрез цесия/, от 21.03.2023 г. е образувано изп.дело № 136/2023 г. пред ЧСИ Делян Николов, но съдът е приел, че в периода от 04.02.2015 г. /респективно 27.06.2015 г., когато е започнала да тече новата давност/ до 04.02.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността и това е довело до погасяване на вземанията по изпълнителния лист.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен което налага потвърждаваното му. Съгласно Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2020 г. на ВКС, до 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла на основание ППВС №3/1980 г., а новата давност е започнала да тече от 27.06.2015 г. Към момента на образуване на изп. дело №136/2023 г. давността е била изтекла. Ако давността е започнала да тече от 27.06.2015 г. и не е била прекъсвана до образуване на новото изпълнително производство на 21.03.2023 г., съгласно правилата на чл.110 от ЗЗД, вземанията по изпълнителния лист са били погасени. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, ако се приеме, че новата давност е започнала да тече от 04.02.2017 г. – прекратяване на изп.д. № 617/2012 г., то към образуване на изп.дело № 136/2023 г. вземането също е било погасено.

Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за това, че на 29.04.2015 г. държавата е присъединена като взискател за публичните задължения на длъжника. В кориците на приложеното изп.дело № 136/2023 г. и приложеното изп.дело № 617/2012 г. липсва постановление на съдебния изпълнител за привличане на държавата като кредитор по изпълнителното дело. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е зачел постъпило плащане на 04.05.2015 г. по запор на сметка, по силата на което на взискателя са приведени 50,89 лв., за което на същата дата е извършено отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Действително на гърба на изпълнителния лист е извършено такова отбелязване, но то не касае сума постъпила по запор на сметка на длъжника, а представлява разпределение на постъпила сума от реализираната публична продажба на недвижим имот на длъжника по повод издадено на 04.02.2015 г. постановление за възлагане. В този смисъл е и издаденото удостоверение от ЧСИ Делян Николов за това, че 4 последното изпълнително действие е извършено на 04.02.2015 г. и представлява постановление за възлагане на недвижим имот.

Неоснователно е и позоваването на решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.

№ 1747/2020, Четвърто г.о. на ВКС, за това, че след констатирана перемпция съдебният изпълнител не може да откаже поискано от кредитора изпълнително действие по изпълнителното дело /макар и да не е образувано ново изпълнително производство/, тъй като съдебният изпълнител се води от представения му изпълнителен лист. Както правилно е приел първоинстанционният съд, посоченото решение противоречи на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК, поради което не следва да бъде взето предвид. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276 от 08.02.2024 г., постановено по гр.дело № 6087/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5