Решение № 98 от 12.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502362 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 10.02.2020г , постановено по гр.д. № 7157/2019г СГС, ГО, І-28 състав е осъдил ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Н. А. А. сумата от 16 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат З. А., настъпила при ПТП, реализирано на 11.01.2016г , на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, както и обезщетение за забава върху главницата , считано от момента на предявяване на исковата молба, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 40 000лв. Съдът е приел, че З. А. е допринесъл с поведението си за увреждането си и смъртта в обем на 80%. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в осъдителната си част за сумата от 5 000лв .

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. А., представляван от адв. М. в отхвърлителната част за сумата от 16 000лв до 40 000лв/съгласно уточнението с молба от 02.11.2020г/ с твърдения за процесуална и материалноправна 1 незаконосъобразност. Поддържа, че правилно съдът е възприел претърпените от ищеца вреди вследствие на процесното ПТП, но неправилно е възприел наличието и обема на съпричиняване на увреждането. Оспорва и началния момент на присъждане на лихва за забава. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно с лихва за забава считано от момента на деликта. Претендира разноските , направени по делото, ведно с ДДС върху определеното възнаграждение на пълномощника.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД в осъдителната част за сумата над 5 000лв с оплаквания, че определеният размер на обезщетение е завишен. Поддържа, че определеният обем на съпричиняване е законосъобразен. Моли да бъде съобразена разпоредбата на пар.96 от ПЗР на КЗ. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 5 000лв.

Претендира разноските направени пред двете съдебни инстанции.

Страните са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната им страна, с които оспорват жалбите.

В о.с.з страните се представляват.

Въззивникът- ищец се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата на ищеца, оспорва жалбата на ответника и моли предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Ищецът, чрез адв. Ц. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , претендирано от застрахователя като разноски по делото.

Въззивникът- застраховател се представляват от адв. Е., който поддържа жалбата на ответника и моли решението на СГС да бъде отменено, а предявеният искотхвърлен по съображения изложени в жалбата за сумата над 5 000лв. Претендира разноските по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този 2 смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивните жалби.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ/отм./ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

Пред настоящата инстанция няма спор , а и се установява от доказателствата по делото , че на 11.01.2016г е починал З. А. вследствие ПТП, причинено от водач на МПС, застраховал своята ГО при ответното дружество.

Няма спор също и по отношение на факта, че ищецът Н. А. е брат на починалия.

С влязлото в сила първоинстанционно решение/ решението на СГС е влязло в сила за сумата от 5 000лв- обезщетение за неимуществени вреди на процесното основание/ се установяват по делото предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника да заплати обезщетение на ищеца за вредите, претърпени от смъртта на неговия брат, причинени от ПТП. Влязлото в сила решение на СГС обвързва съда да приеме, че ответникът дължи обезщетение на процесното основание, т.е. че ищецът и неговия брат са имали отношения, надхвърлящи обикновените, традиционно близки отношения между братя и че тези техни отношения и скръбта, която изпитва ищецът прави справедливо обезщетяването на претърпените от него неимуществени вреди.

Спорно пред настоящата инстанция е какъв е размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и установява ли се съпричиняване на увреждането от страна на починалия.

В о.с.з. на 26.09.2019г и 06.11.2019г са изслушани свидетелите Ф. А. и Б. Ч..

3

Свидетелите безпротиворечиво установяват, че двамата братя са били с малка възрастова разлика, израснали са заедно, заедно ходили на градина, на училище, помагали в къщи, били задружни живеели в една къща.

Свид. А., вуйна на ищеца установява, че Н. започнал работа в София, след смъртта на неговия брат донесъл цялата си заплата, за да осигури погребението му и изграждане на паметник. Според свидетелката ищецът приел много тежко смъртта на брат си, пропил се, развел се с жена си, повтарял ,че е сам , защото брат му го няма.

Свид. Ч., установява, че до смъртта на З. братята живеели заедно, въпреки че З. имал собствено семейство.Според свидетелката на погребението на брат си Н. бил притеснен и отчаян, установява, че и досега ищецът продължава да говори за него, че по празници семейството почита починалия според обичаите.

Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се, макар и твърди общи.

Свидетелите установяват факти, които са възприели лично, поради което съдебният състав приема,че може да ги цени като доказателства за факти по делото.

Съдебната практика създадена по приложението на чл.52 от ЗЗД приема,че братя и сестри имат право да претендират за обезщетение за неимуществени вреди при смърт, при определени предпоставки.

Съгласно ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За да се приеме за справедливо обезщетяването в изключителните случай следва да се докажат болки и страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

По делото, както беше посочено по-горе, с влязлата в законна сила част на първоинстанционното решение, тези предпоставки за заплащане на обезщетение на ищеца, поради загубата на неговия брат , като смъртта е настъпила при ПТП , са доказани.

Следва да се приеме за установено с влязло в сила решение ,че между ищеца и починалия е имало изградена дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща традиционната за българското семейство връзка между братя. Тяхната връзка се е развивала от детски години, продължила е когато са създали семействата си, връзката 4 им се е характеризирала с близост, взаимопомощ, привързаност, отношенията им са определени от свидетелите като такива между близнаци, толкова ищецът и брат му са били привързани един към друг и заедно изживяващи живота си.

На следващо място се установява , че смъртта на З. е причинила на ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщи такива при смърт на брат. Установява се , че той продължава да говори за него, да се оплаква от чувство за самота, поради липсата на неговия брат в живота му, свидетелите еднозначно установяват, че ищецът още страда за своя брат и не може да превъзмогне неговата неочаквана загуба.

Като съобрази описаните болки и страдания , изпитани от ищеца- изключително близките братски отношения между него и брат му, поддържаните близки контакти, създадените общ бит и навици в ежедневието , осъществяваната подкрепа в живота, като съобрази шока от внезапната му и неочаквана смърт, изпитаните чувство на необратимост, загуба , тъга и самота, все още непреодоляната тъга и чувството на липса от неговото отсъствие съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 40 000лв, която следва да се възложи върху ответника. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца , както и момента на настъпване на вредата и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически условия в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

Неоснователно е позоваването на ответника за приложението на пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г/, съгласно който до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, каквото лице е настоящият ищец, се определя в размер до 5000 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че тази норма е неприложима в случая.

Разглеждания в настоящото производство иск е по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, доколкото процесното ПТП, при което е загинал братът на ищцата, е станало на 11.01.2016 г, но застраховката ГО на виновният водеч при ответника е сключена 2015г. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, се прилага част ІV от КЗ/отм/. Материалноправните норми на действащия сега КЗ, на които се позовава застрахователят са приложими само за ПТП, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г. В този смисъл е и съдебната 5 практика по сходни казуси - решение № 57/2019 г по т. д. № 1218/2018 г на ВКС, ІІТО, както и определение № 291/2020 г по т. д. № 2108/2019 г на ВКС, ІІ ТО, определение № 234/2020 г по т. д. № 1726/2019 г на ВКС, І ТО.