Решение № 11 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602338 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С Присъда № 167 от 01.10.2024 г., постановена по НОХД № 2528/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI наказателен състав, съдът е признал подсъдимия Г. И. Д. с ЕГН ********** за виновен в извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2024 г., включително, в с.И., обл. П., след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2022 г. Решение № 2678/30.12.2021 г. по гр. дело № 3581/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив да издържа свой низходящ – детето си И. Г. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 15 месечни вноски всяка от по 200 лв., или всичко в размер на 3000 лв., като на основание чл.57, ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес ***** за срок от една година и периодичност на регистрацията от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

1

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Д. чрез защитника му адв.Т.К., с доводи за незаконосъобразност, неправилност и явна несправедливост на присъдата. Моли се изменение на същата посредством намаляване срока на наказанието, което е наложено.

В депозирано допълнително изложение към въззивната жалба, както и в съдебно заседание, защитникът адв. К., излага подробни съображения по същество и моли да се отчетат посочени смекчаващи вината обстоятелства, като наказанието пробация бъде намалено до предвидения минимум от шест месеца.

Подсъдимият не се явява в заседанието пред въззивния съд и не взема самостоятелно становище.

По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив моли за потвърждаване присъдата на РС - Пловдив като правилна, законосъобразна и мотивирана, като счита определеното наказание за справедливо.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е протекло с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, във връзка с чл.371, т.2 от НПК.

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г. И. Д. за това, че в периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2024 г., включително, в с.

***, обл. П., след като е осъден с влязло в сила на 08.10.2022 г. Решение № 2678/30.12.2021 г. по гр. дело № 3581/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив да издържа свой низходящ – детето си И. Г. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 15 месечни вноски всяка от по 200 лв., или всичко в размер на 3000 лв. престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена с мотивите си следната фактическа обстановка:

2

Подсъдимият Г. И. Д. е роден на *** г. в. гр. П. с постоянен адрес с.

*****, б., български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********. На 02.06.2016 г. подс. Г. Д. и св. П. Д. станали родители на детето И. Г. Д.. Двамата родители се разделили, след което св. Д. започнала гражданско дело за заплащане на издръжка срещу подс.

Г. Д.. С решение № 2678/30.12.2021г. по гр.д. № 3581/2021 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 08.10.2022 г. подс. Г. Д. бил осъден да издържа малолетната си дъщеря И. Г. Д., като й заплаща чрез нейната майка и законен представител св. П. Р. Д. месечна издръжка в размер на 200 лв. Паричното задължение следвало да се изпълнява в с. ***, обл. П. по местоживеенето на св. Д.. След постановяване на решението, още преди влизането му в сила, на 02.03.2022 г. бил издаден изпълнителен лист срещу подс. Д.. Било образувано изпълнително производство, което на 11.04.2022 г. и на 13.05.2022 г. били постъпили по 200 лв. от подс. Г. Д.. Подс. Д. знаел, че е осъден да плаща издръжка на дъщеря си, но въпреки това, след влизане в сила на съдебното решение /на 08.10.2022 г./, подс. Д. не изпълнявал задълженията си да изплаща месечна издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител св. П. Д.. След последното плащане през май 2022 г. подс. Д. не заплатил доброволно, нито принудително останалите дължими издръжки за периода м. ноември 2022 г. – м. януари 2024 г., включително, или общо 15 месечни издръжки всяка в размер по 200 лв., или всичко общо в размер на 3 000 лв.

Подс. Д. бил работоспособен, можел да полага общественополезен труд и да реализира доход, с който да издържа малолетната си дъщеря, поради което липсвали обективни причини за неплащането на издръжката, както и не полагал грижи за детето си.

Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е установил въз основа на направените от подсъдимия самопризнания в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът е акцентирал конкретно върху показанията на свидетелката П. Д., които е кредитирал като последователни, вътрешно непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото.

Настоящата съдебна инстанция, при извършената проверка, намери, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния 3 съд е проведено при общо спазване на предписанията на НПК касателно провеждането на предварително изслушване и съкратено съдебно следствие.

Видно е от съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание, че в рамките на същото подсъдимият е направил искане за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка и от страна на съда е било изпълнено изискването на чл.372, ал.1 от НПК и съдебният състав е разяснил надлежно на подсъдимото лице правата му по чл.371 от НПК и последиците от направено от него самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Видно е също, че подсъдимият е заявил признание на фактите, като в протокола от съдебното заседание се съдържа и изявление относно съгласието му да не се събират доказателства относно фактите по обвинението. Съдът е направил и правилна и съответна на доказателствата оценка на направеното самопризнание, като е отчел, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и в тази връзка и е обявил на страните, съгласно изискванията на процесуалния закон по чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата си ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Настоящата съдебна инстанция намира за уместно да посочи становището си, че последователността на извършените действия в процедурата по глава 27 от НПК, видна от съдебния протокол от 01.10.2024 г., не е била изцяло прецизно спазена от първоинстанционния съд, като се има предвид, а това произтича от самата редакция и систематичното място на конкретните разпоредби от глава 27 от НПК, че при тази диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция първоначално се провежда предварителното изслушване, в рамките на което именно подсъдимият заявява признание на фактите и едновременно с това се съгласява да не се събират доказателства за тях, като съдът, ако приеме, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства следва да обяви на страните посоченото в чл.372, ал.4 от НПК и тогава вече да вземе решение за допускане на съкратено съдебно следствие, след което и да го проведе. Сиреч, именно заявеното при предварителното изслушване и неговата съответна преценка от съда е предпоставка за вземането на решение за допускане на съкратено съдебно следствие.

Посочената последователност се извлича и от съдържанието на т.8.3 на ТР 4

№1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В случая, районният съд, както се каза, не е спазил в достатъчна степен изискуемата от закона последователност на процедурите по глава 27 от НПК, като е изслушал подсъдимото лице по обстоятелствата на чл.371, т.2 от НПК вече след даване ход на съкратено съдебно следствие, но соченото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, видно от протокола от съдебното заседание, в същия на практика се съдържат необходимите изявления от страна на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, които дават основание именно за провеждане на производството като съкратено съдебно следствие, както и изрично дадено съгласие производството да протече именно по този ред, а също и дължимото от съда обявление по чл.372, ал.4 от НПК. Поради това и формално изискванията на процедурата са били спазени, макар и не в изцяло точен ред.

Според настоящия съдебен състав и доказателствената преценка на районния съд относно това, че направеното от подсъдимото лице самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като основание за допускане и провеждане на диференцираното производство, е била законосъобразно направена. В тази насока е видно, че приобщените по надлежния ред на досъдебното производство доказателства са били достатъчни за направата на такъв именно извод и на практика убедително потвърждават направеното от подсъдимото лице самопризнание.

Районният съд в мотивите към присъдата си е направил твърде семпъл анализ на събрания доказателствен материал, като в тази връзка, както се посочи, е коментирал основно показанията на свидетелката П. Д. и събраното от него писмено доказателство – разписка за възстановяване на част от неплатената издръжка, предмет на обвинението, които е кредитирал.

Районният съд не е посочил конкретно кои факти по обвинението от кои доказателствени източници се извличат, като не е коментирал изрично, нито писмените доказателства от досъдебното производство, нито пък изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Видно е обаче, че макар и твърде общо, съдът се е позовал на всички, събрани на досъдебното производство доказателства, които общо е посочил да са съответни на изрично коментираните от него показания на свидетелката. В тази връзка действително се установява, че събраните още в хода на 5 досъдебното производство писмени доказателства, включващи удостоверение за раждане на пострадалото от деянието дете И. Д., решението на РС Пловдив за присъждане на издръжката за детето, издаденият въз основа на същото изпълнителен лист, удостоверението от съдия-изпълнител за събрани суми по образувано изпълнително дело с предмет вземането за издръжка, протокол за полицейско предупреждение, подписан от подсъдимото лице, справки от НАП, Сектор ПП при ОДМВР Пловдив и АВ, извлечение от банкова сметка на свидетелката П.Д., както и справка за съдимост, са в насока обосноваване на фактическите положения, такива, каквито са залегнали в рамките на обвинителния акт, признати от подсъдимия и възприети от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК. В тази насока са и изводите и на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, дала отговор за размера на дължимата по съдебното решение на РС Пловдив издръжка, включваща и тази за минало време. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че не е била допусната неправилна, или превратна оценка на доказателствата, относими към фактите по делото, но напротив, макар и твърде общо, вероятно с оглед на диференцираната процедура, по която е разгледано делото, същите са анализирани при спазване на правилата за това и са оценени по начин, който дава възможност да се изясни какво е вътрешното убеждение на съдебния състав при постановяване на присъдата. С оглед на посоченото и настоящата съдебна инстанция счита, че районният съд законосъобразно е достигнал до извод относно доказаност на престъплението, за което е разглеждано делото. Все пак настоящият въззивен съд счита за уместно да наблегне на това, че действително съгласно посоченото вече ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВС по т.д. № 1/2008 г. /т.4/ при фактическия анализ и юридическата оценка на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани построги критерии и предявявани по-високи изисквания от установените за съдебното производство по общия ред, но това не означава, че тези общи критерии, които са въведени за правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на обвинението в съдебното производство по общия ред, не са приложими в рамките на съкратеното производство по глава 27 от НПК, поради което и би следвало винаги в мотивите към съответния съдебен акт да присъства достатъчно подробен анализ и оценка на доказателствения материал от досъдебната фаза на производството.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8f3421b-71d5-4a3e-9323-7ce1d333ff26