Решение № 795 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110103833 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от В. Ц. О., ЕГН **********, адрес:

**********************, съдебен адрес: ****************, чрез адв. Й. А. срещу ЗАД „А.Б., ЕИК ************0, със седалище: ******************* иск с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 2 539.35 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. О.З., с peг. № **********, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 25.02.2025г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а. БМВ ****, с p e г. № ************ застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 18.04.2024г. - 17.04.2025г., вкл. следните увреждания броня облицовка задна, калник заден десен, врата дясна задна, подкалник метален заден десен, основа броня задна, капаче теглич и калник заден ляв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В о.с.з. на 13.12.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата 1575.65 евро в окончателен размер.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а. О.З., с рег. № **********. На 25.02.2025г. около 14:30 часа, в *************, собственият му лек автомобил марка О.З., с рег. № **********Л бил блъснат от лек автомобил марка БМВ ****, с рег. № ************ управляван от Й.Г.. Лек автомобил марка О.З., с рег. № ********** бил паркиран в *************. На 25.02.2025г. около 14:30 часа, Й.Г. управлявайки лек автомобил марка БМВ ****, с рег. № ********** се движила по ул. А. Х. посока бул. В. Л. и при маневра за паркиране пред лек автомобил марка О.З. го ударила в задната дясна част. За настъпилото ПТП водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпилото 1 произшествие посочили водача на л.а. БМВ ****, с per. № **********. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета № ******************** в който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 460.65 лева. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на 3 000 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, дължима оставала сумата 2 539.35 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Не оспорва, че по искане на ищеца е заведена щета № ******************** Оспорва причинната връзка между вредите и произшествието, като твърди, че не всички вреди са в следствие от сблъсъка между двата автомобила. Навежда доводи, че застрахователят не е отговорен за отремонтирането на предходни увреждания, като в случай, че те увеличават цената на ремонта, то тази разлика между действително претърпените вреди от процесното ПТП и необходимата сума за ремонт на другите увреждания, е за сметка на собственика на автомобила. Застрахователят е изплатил дължимото обезщетение само за посочените при огледа и записани в изготвения протокол от него вреди. Счита, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Сочи, че с оглед възрастта на автомобила и обстоятелството, че се ползва като такси, неговата амортизация е в пъти повече от тази на лек автомобил, употребяван за лично ползване, поради което, ако действително необходимата сума за ремонт е в размер на 3 000 лева, то неговото възстановяване е икономически нецелесъобразно КЗ. Счита, че по отношение на автомобила е налице тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Навежда доводи, че при евентуално определяне на обезщетение, следвало да се присъди разликата между действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство. Позовава се на чл.390, ал.1 КЗ. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в 2 срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил л.а. БМВ ****, с peг. № ********** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника; че 25.02.2025г. около 14:30 часа, в *************, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка О.З., с peг. № ********** и лек автомобил марка БМВ ****, с p e г. № ************ причинено по вина на водача на л.а. БМВ ****, с peг. № **********; че при ответника е заведена щета под № ******************** че ответникът определил размера на обезщетението, който възлизал на 460.65 лева, като на ищеца е изплатена сумата 460.65 лева.

От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил О.З., с peг. № ********** и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.

От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 25.02.2025г.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ. Вещото лице И. посочва, че на 25.02.2025г. лек автомобил „О.З.“ с peг. № ********** е бил паркиран на ул.

„А. Х.“ №2. Около 14.30 ч. при маневра за паркиране, Й.Г., управляваща лек автомобил „ БМВ ****“ с peг. № ************ не преценява разстоянието до паркирания лек автомобил „О.З.“ с peг. № ********** и със задна дясна част нанася щети по неговата задна дясна част.

В двустранния протокол за ПТП от 25.02.2025г. за виновен се е признал водачът на лек автомобил „БМВ ****“ с peг. № **********. Стойността на ремонта на лек автомобил „О.З.“ с peг. № ********** по средни пазарни цени към датата на заявеното събитие по средна пазарна цена на труд включваща сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество възлиза на 2514.53лв. с ДДС. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените увреждания по автомобила. Средната пазарна цена на лек автомобил „О.З.“ е peг. № ********** към датата на събитието 25.02.2025г. е в размер на 5600 лв. Стойността на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието, като се съобрази обстоятелството, че се ползва като такси е в размер 4480 лв. По отношение на лек автомобил „О.З.“ с peг. № ********** не е налице „тотална щета“. Стойността на ремонта на л.а. „О.З.“ с peг. № ********** по средни пазарни цени към датата на заявеното събитие по средна пазарна цена на труд невключваща официални сервизи възлиза на 1498.95 лв. с ДДС.

Изслушано е и заключение по допуснатата повторна САТЕ, по която вещото лице В. определя общата стойност на ремонта на процесния автомобил по средни пазарни цени, като се вземе предвид сертифицирани и несертифицирани сервизи (30 на брой), с използване на оригинални части и алтернативни части в размер на 1 734.49 евро. Стойността за брандиране като такси на един детайл - врата е между 51.13 евро и 102.26 евро или средна пазарна стойност 76.69 евро.

В о.с.з вещото лице В. уточнява, че автомобилът в състоянието, в което е след ПТП, може да бъде предаден за скрап, като сумата, която би се получила е около 200-300 евро.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване 3 на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.

Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д.

№ 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.

Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В случая действителната стойност на автомобила е определена от вещото лице И. и възлиза на 4480 лв.. Стойността на разходите за необходимия ремонт съдът приема, че е в размер на 1811.18 евро /1 734.49 евро+76.69 евро или 3542.36 лева по заключението на вещото лице В./, която надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила.