Решение № 68 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500053 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1569 от 13.12.2023г., постановено по гр.дело №1016/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от А. Н. Д. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. И. М. № *, против П., седалище гр.С., бул. В. № *, искове за заплащане на обезщетение в размер на 26000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца психически и морални страдания вследствие на незаконното му лишаване от свобода за срок от 10 месеца, постановено по НОХД №95/2022г. по описа на Районен съд-Карлово, причинени вследствие на нарушение на чл.5,§1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение в размер на 10000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на отчаяние, бездействие, безпомощност и обреченост, причинени вследствие нарушение на чл.5,§4 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и А. Н. Д. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. И. М. № *, е осъден да заплати в полза на 1 бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Пловдив, сумата от 30лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А.

Н. Д., който чрез пълномощника адв.А. Б. го обжалва изцяло като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при допуснати процесуални нарушения относно преценката на събраните доказателства, довели до необосновани фактически и правни изводи, в подкрепа на което е изложил конкретни оплаквания и претендира за отмяната му и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и за присъждане на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в производствата пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна П. не е подала отговор на въззивната жалба, като в съдебно заседание, чрез прокурор М. Б., поддържа становище и излага съображения за нейната неоснователност.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А. Б. Б. против П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2,ал.1,т.1,предл.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.5,§1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на обезщетение от 26000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконното му лишаване от свобода за срок от 10 месеца, наложено с определение от 22.03.2022г. по НОХД №95/2022г. на Районен съд-Карлово, и с правно основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.5,§4 от ЕКЗПЧОС за заплащане на обезщетение от 10000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконното му задържане за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на твърдения ищецът Д. да е криминално проявен и многократно осъждан с влезли в сила съдебни актове, всяко едно от наложените с които наказания към момента да е изтърпял. Последното му осъждане е по НОХД №95/2022г. по описа на Районен съд-Карлово, 2 съобразно постановеното по него и влязло в сила на 22.03.2022г. определение, с което е одобрено споразумение за извършено на 18.01.2022г. престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което изтърпял в периода 18.01.2022г.-18.11.2022г. в З. П.. Ищецът от ранна детска възраст и до момента страдал от епилепсия и органично разстройство на личността, довели го до състояние на неадекватност, нарушение на мисловния процес, значителни поведенчески отклонения, нестабилно емоционално състояние, параноичност, непредсказуемост, депресивност, неспособност за правилна ориентация в заобикалящата го среда и невъзможност за вземане на решения, като през годините бил направил два опита за самоубийство. В рамките на наказателното производство по отношение на последно цитираното престъпление РП-Карлово проявила бездействие при събирането на доказателства за здравословното му състояние за изясняване на въпроса дали ищецът е притежавал способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при положение, че са съществували данни за нарушеното му психично здраве, с оглед на които и в разрез с функциите по чл.46 от НПК не е била назначена психиатричнопсихологична експертиза, която да даде заключение за неговата вменяемост.

Психичното му състояние не позволявало да участва пълноценно в наказателното производство и да упражнява правото си на защита. Въпреки, че е добре познат на органите на РП-Карлово във връзка с многобройните наказателни производства с негово участие, органите на ответника проявили пасивност по установяване на причините за извършване на съответното инкриминирано деяние. Психичните заболявания лишили ищеца от способността да разбира свойството и значението на своите деяния и да ръководи постъпките си и същият бил наказателно неотговорно лице поради невменяемост. С оглед на тези обстоятелства, ищецът счита да е налице нарушение на чл.5,§1,б.А от ЕКПЧ, тъй като, макар и формално процесното лишаване от свобода да е резултат на постановен от компетентен съд осъдителен съдебен акт в съответствие с предвидената процедура, наложеното наказание следва да бъде в съответствие и с целите на защита на индивида от произвол, какъвто, въпреки спазването на буквата на националното законодателство, съществува при недобросъвестност или произвол от страна на властите, а в случая той се изразява в лишаване на 3 ищеца от правото на справедлив съдебен процес поради нарушение на принципите по чл.6,§3 от ЕКПЧ в резултат на проявеното от страна на органите на П. бездействие. Вследствие незаконното и произволно лишаване от свобода ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърняване на честта и достойнството през дългия период на наказанието, представляващо противоправна социална изолация, загуба на доверие в П., неудобства и унижение при престоя му в затвора, в който не е приемал никакви медикаменти и не му било провеждано лечение, като това довело до влошаване на наличните му заболявания. Бащата на ищеца Н. С. депозирал изрична молба до ОП-Пазарджик с правно основание чл.447,т.3 от НПК за прекъсване на изпълнението на наказанието на сина му поради тежкото му психично заболяване, което било отказано с Постановление от 14.06.2022г. по пр.преписка №1475/2022г., потвърдено с Постановление от 30.06.2022г. по пр.пр.№1784/2022г. на АП-Пловдив, последното потвърдено с окончателно Постановление от 01.09.2022г. по пр.пр.№8174/2022г. на ВКП.

Ищецът поддържа да не е разполагал с правна възможност в рамките на производство пред съда да бъде постановено неговото временно освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение в съответствие с изискването на чл.5,ал.4 от ЕКПЧ, тъй като постановените от органите на ответника откази не подлежат на съдебен контрол по НПК, като те и тоталното пренебрегване на здравословното състояние на ищеца, за което са били представени множество писмени доказателства и не е била назначена психиатрично-психологична експертиза, нито е била сезирана медицинската комисия при ГД“ИН“, компетентна да даде експертно становище за здравословното състояние и дали е съвместимо с пребиваването му в пенитенциарно заведение, представляват незаконосъобразни действия, с които здравето му е било поставено в сериозен риск. Вследствие на това ищецът изпитвал чувство на отчаяние, безсилие, безпомощност и обреченост, защото след като бил несправедливо лишен от свобода за значителен период от време, не му била дадена възможност за ефективно оспорване на лишаването му от свобода пред съда.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете, поддържайки в наказателното производство ищецът да е имал защитник, който е разяснил правата му, както и последиците от сключването на 4 споразумение, включително относно вида и размера на наказанието и режима на изтърпяването му, при което неговите права са били надлежно съхранени, като споразумението е одобрено от съда в съответствие с изискванията на чл.382,ал.7 от НПК да не противоречи на закона и морала. Посочил е, че българското законодателство не предвижда процесуален ред за разглеждане пред съд на исканията за временно прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за провеждане на лечение, като прокурорските актове в тази насока са издадени от компетентен орган и е изчерпана цялата процедура по обжалване на същите, включително пред ВКП, а П. не може да носи отговорност относно законодателния ред по иницииране на тези процедури. Оспорил е настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и размера на претендираните обезщетения, акцентирайки на обремененото съдебно минало на ищеца и икономическия стандарт в страната през релевантния период.

С обжалваното решение съдът е приел исковете за допустими, но неоснователни, тъй като по наказателното дело на ищеца е бил назначен служебен защитник и одобреното по същото споразумение има характер на присъда, като по делото не е имало каквито и да било данни ищецът да е страдал от психични или неврологични заболявания и нито той нито близките му са съобщили за такива, за да е било налице основание по чл.144,ал.2,т.3 и т.4 от НПК органите на П. да назначат в досъдебната фаза или да поискат назначаване в съдебната фаза на съдебно-психиатрична експертиза за състоянието му, за да се приеме да е налице бездействие и той да е незаконно лишен от свобода по смисъла на чл.5,§1 от КЗПЧОС. Приел е, че чл.5,§4 от КЗПЧОС изисква всяко лишено от свобода лице да има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице, като разпоредбата на чл.447,т.3 от НПК предвижда, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения – до неговото оздравяване, компетентен да се произнесе за което, съгласно чл.448,ал.1 от НПК, да е окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието, чийто отказ не подлежи на съдебен контрол, а на обжалване пред по-горестоящата прокуратура на основание чл.143,ал.1 от ЗСВ, но в случая да не е налице причинна връзка между поведението на П. и претърпените от 5 ищеца вреди, тъй като липсата на предвидена в българското законодателство правна възможност отказът на прокурора да прекъсне изпълнението на наказанието да подлежи на съдебен контрол не обосновава действия/бездействия на субектите по чл.2,ал.1 от ЗОДОВ – разследващи органи, прокуратура или съд, които да представляват деликт и в резултат на тях да са настъпили вреди, както и защото, според събраните доказателства, ищецът не е имал оплаквания при постъпването му в затвора, нито са констатирани обективни находки за тежко заболяване по смисъла на чл.447,т.3 от НПК, както и не е съобщил, че приема медикаменти, които трябва да продължи да приема по лекарско предписание и по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, при което за прокурора не са съществували обективни данни да прецени необходимостта от назначаване на СМЕ по прокурорската преписка, като не е предвидено нормативно задължение за сезиране на медицинската комисия по чл.138,ал.1 от ЗИНН при постъпило искане за прекъсване на изпълнението на наказанието, респективно отказ да бъде прекъснато.