Решение № 6 от 11.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Стара Загора, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500688 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба от А. К. А., чрез адв.С.

Д., против решение № 104/04.10.2022г., постановено по гр.д. № 313/2022 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно – постановено при допуснати нарушения в хода на първоинстанионното производство на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с разпоредбите на материалния закон и представените по делото доказателства.

Счита, че неправилно съдът е приел, че предявените искове са неоснователни.

В противоречие със задължителната практика на ВКС първоинстанционният съд не бил обсъдил в мотивите си поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения, направени от въззивника, както и не бил обсъдил всички релевантни за спора доказателства. Решението било постановено и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е игнорирал изцяло възражението му за нищожност на представения по делото договор за управление. Излага подробни съображения относно задължението на съда да обсъди възражението, направено в писмената защита, както и по съществото му. Също така въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал и друг негов аргумент, изложен в писмената защита, който аргумент счита, че води до обоснован извод за основателност на предявените искове. Излага подробни съобщения по същество. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените 1 искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „М. "М.-и."“ ЕАД, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения в подкрепа на позицията на въззиваемия и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ – за признаване на уволнението на ищеца А. К. А. за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната му работа. Ищецът е твърдял, че е работил в „М. "М.и."“ ЕАД, отдел „Административен“ на длъжност „Ръководител административен отдел“ по трудов договор от 04.01.2016 г.

След предизвестие, получено на 11.03.2022 г., със заповед № 6 от 11.03.2022 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане на управлението на „М. "М.и."“ ЕАД с И.М.Ч. в качеството й на изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството. Ищецът счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като длъжността, която е заемал, не е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. Тя не попадала в специфичния кръг от служители, от които зависи управлението на предприятието и няма ръководни функции, а само изпълнителни – по организация и контрол на изпълнението на вече взети от ръководните органи на дружеството решения. Твърдял е, че длъжността, която е заемал, няма пряко отношение за постигането на някакви поставени стопански задачи и показатели. На второ място, ищецът е твърдял, че работодателят, който го е уволнил, е имал сключен срочен договор за управление – до провеждане на нова конкурсна процедура. Твърдял е, че временно изпълняващият длъжността член на СД, въпреки, че е избран за изпълнителен член, не разполага с възможността по чл.328, ал.2 КТ, тъй като не може да се приеме, че има потребност да сформира нов екип. Ищецът е искал съдът да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед № 6 от 11.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на „М.

"М.и."“ ЕАД, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на отдел „Административен“.

Ответникът не е оспорил твърдението, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед № 6 от 11.03.2022 г., както и обстоятелството, че преди уволнението той е заемал длъжността „ръководител на административен отдел“ в отдел „Административен“ на дружеството. Твърдял е, че предпоставките на чл.328, ал.2 КТ са били налице. Ищецът е заемал ръководна длъжност, което се установявало от разписанието на длъжностите и функционалната 2 характеристика на отдел „Административен“. От тях се установявало, че на ищеца било възложено цялостното ръководство на трудовите процеси, свързани с административното и комунално-битовото обслужване, деловодната и архивна дейност, автотранспорта в дружеството и контактите с обществеността. Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че на ищеца е било възложено цялостно ръководство на трудовите процеси, свързани с административното и комунално-битово обслужване, деловодната и архивна дейност, автотранспорта в дружеството и контактите с обществеността. Предвид на трудовите му задължения, описани в длъжностната характеристика, изпълняваната от него трудова функция преди уволнението има характер на планиране, организиране, ръководство и контрол на осъществявания в отдела и в неговите секторни звена производствен, респ. трудов процес. Приел е, че трудовите задължения на ищеца, разгледани в съответствие с осъществяваната в отдел „Административен” дейност, имат предназначение да ръководят, планират, организират и контролират възложените трудови процеси и на практика опровергават твърдението на ищеца, че възложените му трудови задачи имат изпълнителен, а не ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.

Ищецът е ръководил структурно звено в ответното предприятие, от работата на което са зависили стопански резултати, заложени в бизнес програмата на дружеството ответник, в т.ч. и всичко свързано с информационния и комуникационен център, системата за управление на ИТ услугите и инфраструктурата, системата за управление на информационната сигурност, както и системата за управление на печата и обновяването на компютърната техника, които изцяло зависели от работата му и възможността му да организира и контролира всичките му подчинени отдели. Приел е, че категорично се установява зависимостта между поставените задачи в бизнес програмата със задълженията на ищеца по длъжностна характеристика. По отношение на второто възражение в исковата молба първоинстанционният съд е приел, че е налице нов договор за управление и бизнес програма, която е неразделна част от него.

Въззивният съд намира, че решението е неправилно.

По делото не е било спорно, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на трудов договор от 04.01.2016 г., като е заемал длъжността „ръководител административен отдел“. Не е спорно, че на 11.03.2022 г. му е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като основание за това е посочен сключеният договор за управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. и приложената към него бизнес-програма на дружеството за периода 2022-2026 г. Със заповед № 6 от същата дата трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ.

По делото е установено още, че на заседание на Съвета на директорите 3 на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, проведено на 24.01.2022 г., като член на Съвета на директорите на „М. "М.и."“ ЕАД е освободен Т.Д.Т.. На същото заседание за член на Съвета на директорите е избрана И.М.Ч. за срок от датата на вписването на решението в ТР и регистъра на ЮЛНЦ до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в Съвета на директорите на „М. "М.и."“ ЕАД.

Изпълнителният директор на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е бил упълномощен да сключи договор за възлагане на управлението с новоизбрания член. На 25.01.2022 г. е било проведено заседание на Съвета на директорите на „М. "М.и."“ ЕАД, на което е взето решение за избора на И.М.Ч. като изпълнителен член на Съвета на директорите и за овластяването й да управлява и представлява дружеството пред трети лица. С договор № РДЛС-МММ-52 от 07.02.2022 г. „М. "М.и."“ ЕАД в качеството на доверител е възложил на И.М.Ч. като довереник оперативното ръководство, управлението и представляването на дружеството като изпълнителен директор. Договорът е сключен за срок от вписването в ТР и регистъра на ЮЛНЦ на решението на Съвета на директорите за избор на избор на изпълнителен член.

Съгласно чл.328, ал.2 К Т служителите в ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради сключването на договор за управление. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца. Касае се за специален и изключителен ред, въведен с посочената правна норма, а именно при сключване на валиден договор за управление, с който на управителя е възложен мандат по отношение ръководството на предприятието, правно и организационно обособено като търговско дружество, да се предостави възможност на субекта на работодателската власт да подбере най-необходимите му по негова единовластна преценка ръководни служители, с които може да изпълни възложените му стопански задачи.

В случая, видно от съдържанието на протоколите за проведените заседания на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и на „М.М.и.“ ЕАД, както и от съдържанието на договора за възлагане на управлението на дружеството, избраният изпълнителен директор има качеството на временно изпълняващ тази длъжност – до провеждането на избор за изпълнителен член. За да направи този извод, въззивният съд взе предвид и разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗППр, според която всички членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия, каквото е ответното дружество по смисъла на чл.2 ЗППр, се избират и назначават след провеждане на конкурс. По делото нито се твърди, нито се доказва, че госпожа Ч. е участвала в конкурс. Напротив. Установява се, че такъв е обявен от принципала „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Като временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор по сключен договор за възлагане на управление за срок до провеждане на конкурс за избор на член на Съвета на директорите, респ. изпълнителен член, тя не разполага с 4 възможността да прилага разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. Основанието за уволнение по чл. 328, ал.

2 КТ възниква при сключване на договор за управление след проведен конкурс. Само тогава законът предоставя на управителя, респ. директора правото да си подбере нов екип от сътрудници, с помощта на които да изпълни своята бизнес програма. Законът не слага знак на равенство между титуляр и изпълняващ длъжността. Обемът на правомощията на временно изпълняващия зависят от мандата, който е възложен да се изпълнява – в случая да ръководи, управлява и представлява дружеството като изпълнителен директор до избора на такъв по предвидената в закона конкурсна процедура. С учредяването на нов мандат по договор за възлагане на управление след проведен конкурс, за управителя възниква възможността да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ (така О-808-2014 г., ІІІ г.о.; О-341-2013, ІІІ г.о.; О-916-2011, ІІІ г.о.).

В случая е налице договор за управление, но той не е сключен след провеждане на конкурс. Неговата цел е да уреди правата и задълженията на изпълняващия функциите по оперативното ръководство, управлението и представителството на дружеството доверител за времето до провеждането на конкурс за избор на нов член на Съвета на директорите. Наличието на бизнес програма, изготвена от временно изпълняващия длъжността, не може да промени този извод. Видно е от съдържанието на посочения по-горе договор за възлагане на управление, че неразделна част от него е бизнес програмата на дружеството за периода 2021-2025 г., приета с решение на СД от 15.01.2021 г. Това е бизнес програмата, изготвена от предишния изпълнителен директор, която довереникът се е съгласила по силата на договора да изпълнява. В договора се допуска изменение на тази бизнес програма и приемане на нова, но с това правното положение на довереникът не се променя, нито му се дават повече правомощия.