Решение № 130 от 29.04.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №

130 гр.Кюстендил, 29.04.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия:

ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 510 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.

156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Д.Д.К.

***, чрез процесуалния си представител адв. Д.З., е подал жалба против Ревизионен акт №

Р-22001019006437-091-001/26.05.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физически лица в размер общо на 8 606,86лв. за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със съответните лихви, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1653/30.10.2020г., издадено от зам. директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при Централното управление на НАП. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и 4 от АПК. За съществено процесуално нарушение се счита връчването на уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК след изтичане на срока на ревизията по чл.114, ал.2 от ДОПК, с оглед на което се оспорва приложимостта на особения ред за ревизия по чл.122 от ДОПК. Допълнително се сочи, че в уведомлението не е посочено основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което органът незаконосъобразно е определил данъчната основа с доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Оспорващият счита, че е лишен от право да депозира възражения срещу ревизионния доклад в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, който е изтекъл по време на извънредното положение, обявено в страната, считано от 13.03.2020г. Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за неправилно определяне на основата за облагане с данък съобразно обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.3,4,8,10,14 и 16 от ДОПК, тъй като липсват основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Сочи се, че без надлежни доказателства, данъчните органи приемат, че са налице доходи с недоказан произход и считат за подлежащ на облагане доход направените разходи, надвишаващи декларираните и получени приходи. Наведени са оплаквания за несъответствие с правилата на чл.17, ал.1 от ЗДДФЛ при определяне на общата годишна данъчна основа. Оспорва се като неприложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК за доказателствената сила на фактическите констатации в РА, вкл. за получени комисионни и печалби от посредническата дейност на жалбоподателя по сделки, които не са осъществени. За данъчния период на 2015г. оспорващият възразява, че с РА са установени облагаеми доходи с източник постъпления в разплащателна банкова сметка ***,00лв. от 08.10.2015г. и в размер на 10780,00лв. на 13.10.2015г. без наредител, като твърди, че такива суми не са постъпвали по сметката му, а от друга страна - не е зачетен дохода по фактура № 1/20.08.2015г. в размер на 590,00лв. За данъчния период на 2016г. се оспорват като немотивирани с обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, констатациите в РА за превишаване на разходите над приходите с 2338,44лв., с доводи, че неправилно е прието начално салдо в размер на 0лв. и не е отчетен факта, че лицето живее в домакинство с родителите си и не извършва разходи за храна и консумативи. За данъчния период на 2017г. се възразява срещу констатирания в РА разход в размер на 14800лв. – получен заем от Д. К., който е послужил за основа за определяне на данъка, като сочи, че тази сума е върната на лицето с разходен касов ордер № 09/02.01.2018г., а от друга страна - че не е признат приход в размер на 7500,00лв. по договор от 01.04.2017г. с Д. К.. За данъчния период на 2018г. се оспорва съществуването на отчетения в РА разход в размер на 14 800,00лв., както и неотразяването като приход на сумата по разходен касов ордер № 09/02.01.2018г. в размер на 14 800,00лв. и стойността от продажбата на МПС по договор от 15.04.2018г. Прави се искане за отмяна на оспорения РА. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът

- директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при Централното управление на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. М., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и решението на решаващия орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително документите към административната преписка по приложеното адм. дело № 275/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019006437-020-001/03.10.2019 г., изменена със Заповед № Р-22001019006437-020-002/04.02.2020г. и със Заповед № Р-22001019006437-020-003/04.03.2020г. , издадени от Е. М. С. – началник сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019г. на и.д. директора на ТД на НАП София. Със заповедите е определен обхватът на ревизията – установяване задълженията на Д.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.; лицата, които да извършат ревизията, а именно: Р. Т.

З. на длъжност главен инспектор по приходите, която е ръководител на ревизията и В. С. Т. на длъжност старши инспектор по приходите; определен е срок за извършване на ревизията - първоначално от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, удължен впоследствие до 04.03.2020г., съотв. до 03.04.2020г.

Издадените заповеди са връчени по електронен път на оспорващия, видно от приложените разписка и уведомления по адм. дело № 275/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Следва искане № Р-22001019006437-040-001 от

18.10.2019г. на органите по приходите, с което на осн. чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от задълженото лице са изискани документи и писмени обяснения, необходими за целите на ревизията. Същото е получено от К. на 04.11.2019г., който представя Обяснение относно искане за представяне на документи с вх. № ДОК-1303/19.11.2019г., в което сочи, че живее в жилище с родителите си, които заплащат разходите за ползване на ел. енергия, вода, телефон и кабелна телевизия; че изразходваните парични средства за живот са: за 2013г. – в размер на 3100лв.; за 2014г. – 3900лв.; за 2015г. – 4800лв.; за 2016г. – 5200лв.; за 2017г. – 5820лв. и за 2018г. – 6360лв. Задълженото лице, с обяснението прилага документи по опис, от които относими във връзка със спорните обстоятелства, са следните: Трудов договор № 1/27.11.2014г., сключен с „Н. Б.“ ЕООД за длъжността „застрахователен агент“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 651,00лв. и с възможност за допълнително заплащане по преценка на работодателя в зависимост от степента на изпълнение на задълженията; Договор от 01.06.2018г. с „Б. П. Б.“ АД за изпълнение на действия по изграждане и поддържане на контакти с клиенти и привличане на нови клиенти, провеждане на огледи на имоти с потенциални купувачи, консултиране и участие при сключване на сделки за покупка на недвижими имоти, подаване и получаване на документи, необходими при сключване на сделките и др., като е предвидено възнаграждение за дейностите в размер на 6000,00лв. , което се изплаща на части до 5-то число на месеца, следващ изработения, по сметка на К. в „Б.

П. Б.“ АД; Договор за наем на недвижим имот, сключен на 29.07.2014г. с наемател ЕТ „Д. Н.-К.“, впоследствие заменен с „Ф. з.БГ“ООД, с предмет ползване на магазин в гр. Дупница срещу месечен наем в размер на 550,00лв., впоследствие изменен; Договор за наем на недвижим имот, сключен на 17.02.2011г. с наемател „Т. б.“ АД, с предмет ползване на двуетажна сграда в гр. Дупница срещу месечен наем в размер на левовата равностойност на 400,00 евро; Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и

2018г.; Протоколи от Общо събрание на „В.“ ООД, проведени през 2017г. и 2018г., от който е видно, че Д.К. като съдружник получава дивиденти, изплатени с РКО; РКО от 2018г. за прехвърляне на паричните средства, получени от дивидент, от Д.К. на Д. К.; Търговско пълномощно от 28.08.2014г., с което Д.К. е упълномощен от управителя на „Н. Б.“ ЕООД да действа като търговски пълномощник като сключва договори от името на дружеството; Служебни бележки, изд. от „Н. Б.“ ЕООД за доходи от трудови правоотношения за 2014г. -2018г. вкл.; Декларация за временна финансова помощ от 02.10.2017г., видно от която Д.К. дава временна финансова помощ на Д. К. в размер на сумата 14 800,00лв. за срок от 3 месеца и РКО № 09/02.01.2018г. за сумата 14 800,00лв. – парични средства съгласно документ за временна финансова помощ, които да се броят на Д. К. от Д.К.;

Договор за потребителски кредит, сключен на 20.08.2015г. с „Ю. Б.“ АД с кредитополучател Д.К. за сумата в размер на 10 618,00лв., ведно с погасителен план; Договор за потребителски кредит, сключен на 13.09.2016г. с „Ю. Б.“ АД с кредитополучател Д.К. за сумата в размер на 40 000,00лв., ведно с погасителен план; Пълномощно от 16.03.2018г., съобразно което М. Б. С. упълномощава Д.Д.К. да се разпорежда чрез продажба с недвижим имот в гр. Дупница като получи продажната цена; Извлечения от извършени от задълженото лице плащания, вкл. от ПОС; Споразумение за извършена услуга от 01.10.2015г., съобразно което Б. И. Н. възлага на Д.К. да получава парични средства в негова банкова сметка ***а Н., ведно с ПКО от 15.08.2015г. за сумата 280,00лв.

– извършване на услуга на Б. Н.; Разписка от 26.05.2018г. за върнато капаро в размер на 500,00лв. от посредника на

„Н. Б.“ЕООД – Д.К. на Е.К. Й.; Разписка от 01.08.2018г. за върнато капаро в размер на 2000,00лв. от посредника на

„Н. Б.“ЕООД – Д.К. на В.А.; Разписка за извършена услуга от 07.05.2018г., видно от която С. М. Й. дава на Д. К. 5800лв. за изплащане на ремонтни дейности в закупен имот; ПКО №2/27.06.2018г. за сумата 200,00лв. получена от Д.К. от С. М.

Й. – възнаграждение за извършена услуга; документи за извършени преводи чрез M. G.

В хода на ревизията на осн. чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК са съставени Протоколи за извършени насрещни проверки, както и Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – Община Дупница и Община Благоевград относно декларирани движима и недвижима собственост от ревизираното лице и платени МДТ, Сектор ПП при ОД на МВР относно регистрирани МПС, „Т. Б.“ ЕАД, банкови институции - „ЦКБ“ АД, „Ю. Б.“ АД, „У. Б“ АД и др., „Веник“ ООД относно предоставени финансови средства от съдружника Д.К., вкл. за обратно възстановяване на предоставените средства /л. 298 и сл. от адм. д. №275/2020г./, ведно с оборотни ведомости и аналитичен регистър на дружеството.

В ревизионното производство са представени справки за движението по сметки на името на ревизираното лице, открити в банкови институции, вкл. в „Ю.Б.“ АД, през проверяваните периоди / л.154 и сл. от адм. д. № 275/20г./.

Органите по приходите на осн. чл.45 от ДОПК, са изпратили Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице до С. В. К. – майка на Д.К., във връзка с което е подадено обяснение от същата с данни за това, че Д.К. живее с нея в едно домакинство и сметките се заплащат от родителите; че на 07.08.2018г. е превела на Д.К. 1700лв. за текущи задължения по кредит. Искане за представяне на документи е изпратено и до лица, за които има данни за извършени трансфери на суми с Д.К., вкл. до Н. Й.

Б., М. Б. С., С. М. Й. и др. без да е последвал отговор. Представено е обяснение от Н. Б. Н., в което се сочи, че е закупил от Д.К. МПС – мотоциклет за 800,00лв. по договор от 03.09.2013г. Представено е обяснение от А. Д. на 13.03.2020г. за това, че е предоставил парична сума в размер на 3332,00лв. на К. за закупуване на лек автомобил, но сделката не е реализирана, а парите не са върнати.