Решение № 1557 от 10.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. София , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов

Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002443 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД срещу решение № 1133/31.07.2020г. по т.д. 1463/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 с-в, с което е отхвърлен предявения срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД иск по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 93а ЗЕ за сумата 185 485,72 лв. - цена на закупена електрическа енергия по фактура № 5591/25.06.2014г., цедирано вземане на ищеца с договор за цесия от 27.06.2014г., и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа съдът с обжалваното решение да е приел за безспорни факти, за които никоя от страните не е въвеждала твърдения, и в частност за наличието на действащ между страните договор за изкупуване на електрическа енергия към датата на издаване на процесната фактура – 25.06.2014г. Излага последното процесуално нарушение да има за последица недопустимост на съдебния акт. Сочи изрично да е възразил срещу приемането на единствения представен по делото договор за изкупуване на електрическа енергия, а и ответникът да е признал, да не е подписан анекс за продължаване на действието му през процесния период. Излага в този смисъл и между страните да не е налице спор, че липсва подписан договор, действал през процесния период и приемането на обратното да определя обжалвания съдебен акт като необоснован. Поддържа съдебното решение да противоречи и на материалния закон като съдът не е приложил точно разпоредбата на чл. 93а, ал. 2 ЗЕ, съобразно която електрическа енергия за разполагаемост се изкупува по писмен договор, в който следва да бъдат уредени 1 основните задължения на страните. Сочи при недоказаното сключване на валиден договор за изкупуване на електрическа енергия, необосновани да са изводите на съда за периодичност на престациите за плащане на цена на изкупената електрическа енергия. Излага изкупуването да е осъществено въз основа на закона и решение на ДКЕВР, като в никое от последните не е определен отнапред срок за плащане на цената. Сочи определените задължения за продажба на енергия по отношение на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД с решението на ДКЕВР да са на годишна база, а „НЕК” ЕАД да има правомощия да определя разполагаемост ден за ден, но не е определян падеж за задълженията на ответника за заплащане на цена за енергия за разполагаемост, по която причина и последното не може да бъде определено като периодично. Поддържа и съдът да не е отчел обстоятелството, че ищецът е цесионер, по която причина не встъпва в правоотношенията с „НЕК” ЕАД, а само получава прехвърленото му право, като на последното основание поддържа със сключването на договора за цесия да се прекъсва връзката с основното правоотношение, а задължението по договора за цесия да се погасява с петгодишна давност. Оспорва като необоснован съдебния акт и с оглед игнорирането на множеството доказани по делото признания от ответника на задължението му за цена по процесната фактура, които са обективирани, както в представените по делото писма, така и в конклудентни действия с оглед множеството извършени от ответника частични плащания, включително след изтекъл тригодишен давностен срок по отношение на вземането по процесната фактура. Сочи такова признание да се съдържа и в писмо изх. № 17-13-9/31.01.2017г. Оспорва като противен на закона и извода на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца е погасено и при приложение на дългата петгодишна давност, като излага с писмо изх.н. 17-13-21/26.08.2014г. ответникът изрично да е приел да заплати дълга си към „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД по сметка на „ПИБ“ АД.

По изложените доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Национална електрическа компания” ЕАД, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е допустимо и правилно, предвид постановяването му в съответствие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата обоснованост. Оспорва като неверни доводите по въззивната жалба на ищеца, че съдът е излязъл извън твърденията на страните по спора. Излага правилен да е изводът на първоинстанционния съд, че с оглед на събраните по делото доказателства се установява, че макар да няма подписан анекс за процесния период страните са продължили да изпълняват сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, като в подкрепа на последното са събраните по делото фактури, издадени от праводателя на ищеца. Поддържа да е съответен на закона и формираният от първоинстанционния съд извод, че не е въведена форма за действителност на процесния договор за изкупуване на енергия от обществения доставчик, а оплакванията на въззивника, че законът изисква писмена форма оспорва като неоснователни. Излага да са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че цедентът на ищеца „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД и ответникът „НЕК” ЕАД са обвързани от 2 договор за изкупуване на електрическа енергия в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал.

1, т. 21 ЗЕ въз основа на законово уреден договор и по фиксирана цена, като задължението на обществения доставчик да изкупува електрическата енергия е такова на повтарящи се действия, множество дължими престации, обединени от правопораждащия факт – договорът за изкупуване на енергия, по който падежът на задължението за плащане на цената на ел. енергията настъпва периодично на междинни и окончателни месечни плащания. По тези доводи поддържа задълженията му да са такива на периодично изпълнение, по която причина и да се погасяват с уредената в чл. 116, б. „а” ЗЗД кратка тригодишна давност.

Излага да е съответен на закона, а и на цитираната с обжалваното решение практика на ВКС, изводът на първоинстанционния съд, че давността не се е прекъсвала от извършените частични плащания. Оспорва да е признат дълга и с приложеното писмо от 31.01.2017г., доколкото с последното е заявено само да е погасено задължението за главница по процесната фактура. Поддържа вземането да е прехвърлено от цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД на цесионера „ПИБ” АД във вида, в какъвто се е намирало към датата на договора за цесия, предвид на което и правилно първоинстанционният съд е изследвал характера на прехвърляното вземане, включително започналата да тече давност. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото – възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Неоснователни са поддържаните в жалбата на ответника доводи за недопустимост на постановения съдебен акт предвид постановяването му от съда въз основа на непосочени от страните факти и обстоятелства.

Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и търсената съдебна защита се определят от страните по спора.

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Първа инвестиционна банка” АД е очертал спорното право като цедирано му по договор за цесия от 27.06.2014г. вземане на цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД към „Национална електрическа компания” ЕАД по фактура № 5591/25.06.2014г. в размер на сумата 185 485,72 лв. При изпълнение на дължимо дадените от първоинстанционния съд указания по чл. 129, ал. 1 ГПК с молба от 09.08.2019г. ищецът е уточнил, че вземането по горната фактура е за цена за 3 производство на електрическа енергия за разполагаемост на регулирания пазар.

Именно гореописаната претенция на ищеца, наред с въведените в срок възражения на ответника, съобразно чл. 6 ГПК очертават предмета на делото и съдът не е излязъл от същия, като с обжалваното решение се е произнесъл по сезиралото го искане и постановил допустим съдебен акт.

Решението е правилно, а поддържаните от ищеца оплаквания неоснователни по следните мотиви:

Предвид гореочертания от ищеца предмет на делото и по първия релевантен по делото факт за сключен договор за цесия на 27.06.2014г. между цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД и цесионера „Първа инвестиционна банка” АД не е налице спор между страните. Договорът е представен по делото и видно от изразената по договора воля от страните цедентът „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД прехвърля на цесионера „Първа инвестиционна банка” АД вземанията си срещу длъжника „Национална електрическа компания” ЕАД по фактура № 5590/25.06.2014г. за сумата 1 967 040 лв. данъчна основа и за 393 408 лв.

ДДС, представляващо вземане за цена за активна електрическа енергия, и вземане по фактура № 5591/25.06.2014г. за сумата 423 624,16 лв. данъчна основа и 84 724,83 лв. ДДС за цена за разполагаемост на електрическа енергия. Не се спори и длъжникът „НЕК” ЕАД да е уведомен за цесията при условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД на 01.07.2014г.

Като спорни с въззивната жалба на ищеца са въведени правните въпроси относно последиците на горния договор, включително дали със сключването му се погасява прехвърленото вземане и се създава ново такова, намиращо основанието си в договора за цесия.

Предвид нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД п рехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

По тълкуването на последната законова разпоредба е налице константна 4 съдебна практика, включително по решение 40 от 13.05.2010г. по т.д.

566/2009г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 698/23.10.2008 г. по т.д.

306/08 г. ВКС, ТК, ІІ т.о . и решение № 308 от 19.04.2005 г. по гр. д. 580/04 г. на ВКС, ІІ т.о., съобразно която договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.

Настоящият състав на съда изцяло споделя горецитраната съдебна практика и зачита последицата от сключения договор за цесия, а именно преминаването на вземането от правната сфера на цедента към цесионера в състоянието му и с принадлежностите му към датата на сключване на договора за цесия. Противно поддържаното в жалбата на ищеца договорът за цесия не е погасителен способ, вкл. не е налице новация на дълга, доколкото законът не му придава такова значение, а има за последица само смяна на активната страна по съществуващото към датата на сключване на договора вземане, по която причина и при дължимата преценка за съществуване на въведеното от ищеца и оспорено от ответника вземане, съдът следва да провери основанието, на което прехвърленото с договора за цесия вземане е възникнало, както и всички относими възражения на длъжника досежно съществуването му.