Акт от 04.02.2021, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 гр. Русе, 04.02.2021 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, II състав в публичното заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 473 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето(ЗЗ) във връзка с чл. 145 и сл. от

Административнороцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Д.А.Л., ЕГН: **********,***, срещу Експертно решение (ЕР) № 1417 от зас. 111/16.06.2020г. на НЕЛК - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено по всички поводи ЕР на ТЕЛК № 0971 от зас.37 от 12.03.2020г. на ТЕЛК общи заболявания, първи състав при УМБАЛ Русе, с което на жалбоподателя е определена 45% трайно намалена работоспособност.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни норми и съществени процесуални нарушения. Посочва се, че неправилно е определена степента на трайно намалена работоспособност като е взето предвид само очевидното увреждане, но не и допълнителните по-малки увреждания, които съпровождат основното. Иска се отмяна на обжалваното експертно решение и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона.

Ответникът

– НЕЛК - София, чрез процесуалния си представител, в представена по делото молба вх. № 53 от 07.01.2021 г. оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Излага съображения, че оспореното ЕР на НЕЛК отговаря на всички законови изисквания, като е и надлежно мотивирано чрез наличната медицинска документация в медицинското досие на лицето. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Като заинтересовани страни по делото са конституирани Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Русе и РДСП – Русе. Становище по жалбата са изразили само ТП на НОИ – Русе, като считат жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.01.2020 г. жалбоподателят Д.А.Л. постъпва по спешност за оперативно лечение в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе, след като при работа с бензинопил получава открито нараняване с частична ампутация на 2 и 3 пръст на дясна ръка, с болка, кървене и кожни дефекти. След проведено лечение е изписан с окончателна диагноза : S68.2 Ампутацио дигити II, III манус декстра. Дефектус кутис, без да му е издаван болничен лист за временна неработоспособност, видно от Епикриза от 03.02.2020 г.(л. 61 - 62 от делото).

С медицинско направление за ТЕЛК № 12 от 24.02.2020 г. жалбоподателят е насочен от АПИМП-ИП Д-р А. Б. – Русе ЕООД към ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност(л.59-60). Като водеща диагноза в направлението е посочена „Травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)(частична)“ с код S68.2, без диагнози на придружаващи заболявания.

Към направлението е приложена етапна епикриза, отразяваща същото заболяване, с отразени анамнеза и статус от последен преглед. На 26.02.2020 г. Д.Л. подава заявление – декларация до ТЕЛК – Русе с молба да бъде представен за освидетелстване, като към заявлението прилага, освен посочените медицинско направление и етапна епикриза, и други медицински документи, сред които епикризи за престой в Клиника

Ортопедия и травматология към УМБАЛ „Канев“ АД - Русе от 03.02.2020 г., както и резултат от образно изследване рентгенова графия на дясна раменна става от 07.06.2018 г., МК „Сити мед“ (без образ), със заключение:

Периартритис арт.хумероскапуларис декстра и Компютърна томография - глава, ДКЦ1 Русе ЕООД, от 17.01.2020 г., със заключение: „Максиларен синузит в дясно; На всички срезове мозъчното вещество се скенира без огнищни промени; симетрична вентрикуларна система, разположена по средната линия“. Към Медицинското експертно досие (МЕД) на жалбоподателя е приложен и Медицински протокол на ЛКК № 522/09.03.2020 г., в който като водеща диагноза е отразена посочената в медицинското направление за ТЕЛК № 12 от 24.02.2020 г. - „Травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)(частична)“ с код S68.2, а като диагноза на придружаващи заболявания е посочена „Калцифициращ тендинит на рамото“ с код М75.3(л.49-52).

С

ЕР № 971 от зас.№ 37/12.03.2020 г. на ТЕЛК – общи заболявания І състав при УМБАЛ Русе е извършено освидетелстване на жалбоподателя по документи, при което е определена 45 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране – 24.02.2020 г. и със срок на определния % ТНР/вид и степен на увреждане - пожизнен.

От мотивната част на решението е видно, че същото е постановено в съответствие с чл. 40, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинската експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ) г., т.е. въз основа на съдържащите се в медицинското досие на лицето документи. На базата на тези документи ТЕЛК е определила за заболяването „ Ампутацио дигити II,

III манус декстра. Дефектус кутис (S68.2) съответно следните проценти ТНР: 35 % на основание част 1, раздел 8, т. 35.3 от Приложение № 1 към НМЕ, плюс 10% за доминантна дясна ръка (съгласно забележка от Приложение № 1), краен: 45%.

С оглед на това като водеща диагноза е определено заболяването „Травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)(частична). В решението не е коментирано придружаващо заболяване и не е определян процент ТРН за такова.

Решението на ТЕЛК е връчено 16.03.2020 г. на жалбоподателя, който го оспорил с жалба от 17.03.2020 г. пред НЕЛК. Л. е възразил срещу определения му процент ТНР.

С оспореното в настоящото производство ЕР № 1417/16.06.2020 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е потвърдено ЕР

№ 971 от 12.03.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания, първи състав, при УМБАЛ – Русе по всички поводи.

В решението си НЕЛК посочва, че е взела същото след обстоен преглед на приложената в МЕД медицинска документация. В мотивите на решението е обсъдена само водещата диагноза - „Травматична ампутация на два и повече пръста на ръката (пълна)(частична)“, с код S68.2, като е преценено, че решението на ТЕЛК е правилно.

В хода на съдебното оспорване е назначена и приета, без възражения от страните, съдебномедицинска експертиза, заключението на която установява, че при постановяване на решенията на ТЕЛК и на НЕЛК са разгледани и обсъдени всички налични в медицинското досие на жалбоподателя медицински документи, касаещи травмата на дясната ръка. Вещото лице посочва, че обичайна практика при постановяване на ЕР на ТЕЛК е снемането на подробна клинико-експертна анамнеза, извършването на задълбочен клиничен преглед и изискване на насочени лабораторни и функционални изследвания, но в конкретния случай такива не са извършени, тъй като решението е взето по документи – регламентирана процедура съгласно ПУОРОМЕРРКМЕ. В тази връзка определения процент ТНР в решенията на ТЕЛК и НЕЛК касае само травмата на дясната длан, получена на 29.01.2020 г. В с.з. на 07.01.2021 г. вещото лице допълва, че максималния процент – 35, е присъден съгласно отправните точки за определяне на ТНР и методиката за определяне на този процент, със съобразяване, че травмата е на доминантен долен горен крайник и това носи допълнителни 10 %.

Така определения процент отразява състоянието на жалбоподателя към момента на постановяване и на двете решения. В последствие, след постановяване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК, са настъпили усложнения след оперативното лечение на 29.01.2020 г., проявени като доброкачествен тумор (неврином) на пръстовите нерви на 2-ри и 3-ти лъч на дясна ръка и контрактура на 1, 4 и 5пръст, върхова ампутация на 4пръст. Първото усложнение е документирано като категорична диагноза на 23.06.2020 г. с Епикриза на ИЗ № 11978/23.06.-01.07.2020 г. на Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Канев“ АД – Русе (л.11), като експертът заявява, че не може да посочи кога точно се е появило, поради липса на медицински документи в тази насока. Същото е в причинно – следствена връзка с първоначалната травма, като такава връзка има и с описаното в Амб.лист № 000715/27.07.2020 г., първичен амбулаторен преглед, д-р Д. А. – ортопед-травматолог второ усложнение: Контрактура на 1,4 и 5пръст, върхова ампутация на 4пръст. Тези състояния са се отразили на общата работоспособност и функция на десен горен крайник. В заключение вещото лице посочва, че при авансиране на функционалния дефицит и доказани прояви на късните усложнения от получената травма, Д.Л. следва да се яви на ТЕЛК за преосвидетелстване за влошено здравословно състояние.

По отношение на отразената в Медицински протокол на ЛКК № *** г. на АГПСИМП по ортопедия и травматология, ОРТОМЕДИКС ООД, диагноза на придружаващо заболяване „Калцифициращ тендинит на рамото“ с код М75.3 или както е посочена в СМЕ - Периартритис арт.хумероскапуларис декстра (ограничение на движенията на дясната раменно-лопаткова става), вещото лице посочва, че същата не е анализирана, не са съобразени и не са изискани актуално образно изследване и апаратно функционално изследване за заболяването на дясната раменна става. В с.з., в отговор на поставен от ответната страна въпрос, вещото лице уточнява, че приложения към МЕД резултат от образно изследване – рентгенова графия на дясна раменна става, е от 05.06.2018 г.(две години по-рано от явяването пред ТЕЛК), като не е представен образ към съответното рентгеново изследване – нито рентгенова плака, нито СД. Освен това тази диагноза не е била представена от общопрактикуващия лекар с медицинското направление за освидетелстване от ТЕЛК. Такава диагноза, за патология на дясното рамо, е посочена за първи път в протокола от 09.03.2020 г., но той е издаден след подаване на заявлението за явяване пред ТЕЛК. Същевременно липсват допълнителни образни изследвания за верификация и на тази диагноза, както и евентуално за неврологичен дефицит, свързан с травма на нервите.

Експертът уточнява, че при определяне на процента на ТНР водещото винаги е функционалния дефицит, а не диагнозата. Той може да бъде удостоверен както с актуалните медицински документи, така и с непосредствен клиничен преглед на освидетелствания. В случая има приложени два документа – разчитане на рентгенова графия от юни 2018 г. и придружаваща диагноза от ЛКК, която е издадена няколко дни след заявлението за явяване на ТЕЛК. Липсва обаче както самата рентгенова графия, така и документ във връзка с диагнозата, който да описва в каква степен е засегната функцията на дясната раменна става, за да може този документ да бъде анализиран от ТЕЛК. В заключение вещото лице заявява, че НМЕ дава възможност процента на ТНР да се определи само по документи, поради което ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК са постановени именно по тази процедура, като са взети предвид всички документи, приложени в МЕД.

В хода на съдебното производство към делото е приобщено заверено копие от медицинското експертно досие на Д.Л..

При така установените факти и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.

168, ал. 1 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект и срещу подлежащи на съдебен контрол индивидуални административни актове. ЕР № 1417/16.06.2020 г. на НЕЛК – София е съобщено на жалбоподателя на 17.07.2020 г., а жалбата е подадена на 30.07.2020 г., видно от пощенското клеймо (л.6). При тези данни съдът приема, че оспорването е реализирано в рамките на преклузивния срок по чл.

149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореното Експертно решение е постановено от компетентен орган (Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, в състав - председател и двама членове, за които са представени доказателства относно притежавана медицинска специалност по хирургия и ортопедия и травтология) и в установената от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.