Решение № 4042 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110148608 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „****“ ЕООД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 10 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 800 лв. – недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № ****/01.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че между нея и „****“ АД е сключен Договор за паричен заем № ****/01.03.2021 г., по силата на който последният е предоставил заем на ищцата в размер на 2 000 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите в размер на 49 %. Излага, че с чл. 4 от този договор тя се задължила да предостави обезпечение, поради което е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ****/01.03.2021 г. между „****“ АД, ищцата и ответника, по силата на който ответното дружество е поело задължението да обезпечи пред кредитора задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника възнаграждение в размер на 800 лв., чието плащане е разсрочено заедно с месечната вноска по договора за кредит, а „****“ АД е овластено да приеме плащането на възнаграждението за ответника. Ищцата твърди, че е платила изцяло възнаграждението по този договор. Излага, че Договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а Договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на „****“ ООД е дружеството1 кредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК, поради което тя дължи само чистата стойност на кредита. Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по Договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на „****“ АД. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР в размер на 49 % и по какъв начин е формиран той. Изтъква, че Договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищцата не е получила насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу нея за пълния размер на платеното, поради което просто задължението й ще бъде прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изтъква, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Поради изложеното счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, а платеното от нея възнаграждение по него е недължимо.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищцата, че той е нищожен като лишен от основание, като изтъква, че за нея сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията й по Договора за паричен заем, а за него – с цел получаване на възнаграждение. Оспорва Договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по Договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е сключен доброволно от ищцата, като същият не може да бъде безвъзмезден предвид предмета на дейност на ответното дружество, а именно сключването на гаранционни сделки. Намира за 2 неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство на основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от ЗПК, като намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност на Договора за заем е ирелевантна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С протоколно определение от 22.12.2022 г. е допуснато увеличение размера на предявения иск до сумата от 361.72 лв., представляваща цялото вземане на ищцата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за паричен заем № ****/01.03.2021 г. се установява, че на посочената дата е сключен договор между „****“ АД като заемодател и М.

П. С. като заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 2 000 лв. срещу насрещно задължение на заемателя да върне в срок до 02.09.2021 г. сума в общ размер на 2 193.49 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане 13 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 168.73 лв. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите в размер на 40.21 %.

Съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да подпишат договор за поръчителство и всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен кредит, сключен с „****“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ 1 година назад да е със статус, не по-лош от „Редовен“; или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 2 193.49 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

С Определение № 30072/08.11.2022 г. е обявено за безспорно сключването между страните по делото на Договор за предоставяне на поръчителство № ****/01.03.2021 г.

Същият е представен по делото и от него е видно, че ищцата е възложила на ответника да сключи договор за поръчителство с „****“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения по Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението им, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2 000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава при забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 този договор 3 влиза в сила, само ако потребителят не изпълни задължението си по Договора за паричен заем в указания срок да предостави поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Уговорено е, че за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 913.51 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 70.27 лв., като те са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „****“ АД. Последното е овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, а в случай че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „****“ АД и към поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Съгласно чл. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство поръчителят е длъжен при поискване от страна на заемодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя по Договора за паричен заем, като е длъжен да уведоми потребителя за отправеното искане за плащане. Чл.

5 предвижда, че ако поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, има право да иска от него възстановяване на сумата на платените задължения ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за извършване на плащането и за общия му размер.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява следното: Общо платената сума от М. П. С. по Договор за предоставяне на поръчителство № **** е в размер на 361.72 лв., а общо платената по двата договора сума възлиза на 2 437.79 лв., като с нея са погасени цялата главница по Договор за паричен заем № **** и договорна лихва в размер на 76.52 лв., дължима до датата на предсрочното погасяване – 16.04.2021 г., както и възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № **** в размер на 361.72 лв. Посоченият в Договор за паричен заем № **** размер на годишния процент на разходите – 40.21 %, включва само разхода за договорна лихва, но е неправилно изчислен, защото по изчисления на вещото лице възлиза на 41.57 %. Ако в годишния процент на разходите бъде добавено възнаграждението за поръчителство в размер на 913.51 лв. и се вземе предвид, че то следва да се плаща разсрочено с всяка от вноските по заема, размерът на годишния процент на разходите би бил 477.60 %, а ако бъде включено само платеното възнаграждение за поръчителство в размер на 361.27 лв., размерът на годишния процент на разходите би бил 180.65 %.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на платена парична сума при начална липса на основание. Неговата основателност предпоставя установяването от ищцата при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: извършена от нея в полза на ответника престация на определено благо – твърдяната парична сума; получаване на сумата от ответника; връзката на Договор за 4 предоставяне на поръчителство № ****/01.03.2021 г. с Договор за паричен заем № ****/01.03.2021 г., както и съдържанието на последния. При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на процесната сума.