Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 06.11.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 215/2023
Вид
Решение № 199
Подписан
06.11.2023
В сила
28.12.2023
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Добринка Савова Стоева, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.203 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Силистра, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с предявен иск за съдебна делба- втора фаза.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Ф. М. Ш., с ЕГН **********, представлявана от адв.Ст.М., моли съда да обезсили Решение №51/01.02.2023г. постановено по гр.д.

№1012/2021г. по описа на Районен съд-Силистра, в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.349, ал.1 от ГПК, вместо по предявения от нея иск с правно основание чл.349,чл.2 от ГПК, и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В случай, че съдът счете това искане за неоснователно, то моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно.

За неправилно счита обжалваното решение по отношение на предявения иск с правно основание чл.12,ал.2 от ЗН, който е отхвърлен.

Моли въззивния съд да постанови друго, с което въз основа на приетите в първоинстанционното производство доказателства, да уважи иска й като основателен и доказан.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Ф. М. Ш., с ЕГН **********, и С. С. З., с ЕГН **********, представлявани от адв.Ст.М., обжалват решението в частта с която е изнесен на публична продан имот, с идентификатор №601.0436, с площ от 1528 кв. м. , за който е отреден УПИ XIX, пл.№ 436 кв.52, по плана на с.Искра, общ.Ситово, одобрен със заповед №168/20.09.2007г. на кмета на Община Ситово, заедно с построената в имота едноетажна 1 жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и пристройка долепена до югоизточната й фасада, с площ от 30 кв.м. които представляват самостоятелно жилище с площ от 108 кв.м. както и стопанските постройки в имота.

Считат, че решението в тази му част е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Това е така, защото, според разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС, общите части не могат да се делят, а изнесеният на публична продан имот и стопански сгради са именно общи части, по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗС.

Поради това, молят съда да отмени решението в тази част и да постанови извършването на делбата въз основа на заявените искания от всеки от съделителите, при което делбените УПИ и стопански сгради да бъдат обособени в прилежащи идеални части към всеки от двата поделяеми имота- жилища.

Изразяват несъгласие с извършеното от районния съд разпределение на деловодните разноски.

Претендират разноските си, направени в настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Г. С. З., с ЕГН **********, не е подал отговор. В съдебно заседание, процесуалният му представител заяви, че подадената жалба, касаеща иска по чл.12 от Зн е неоснователна и недоказана, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съ дебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

С обжалваното решение, съдът е:

ВЪЗЛОЖИЛ В ДЯЛ на Ф. Ш., на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв. изградена в имот № 601.0436, с площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община Ситово, при съседи на имота: улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX – 435.

И е осъдил Ф.Ш. да заплати на другите двама съделители парично уравнение на дяла в размер на 2400 лева- за всеки от тях.

2

ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН имот № 601.0436 с площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община Ситово, заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и пристройка, долепена до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват самостоятелно жилище с обща площ от 108 кв.м., както и стопанските постройки в имота, при съседи на имота: улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX – 435.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска, предявен от Ф. Ш. против Г. С. З. и С. С. З., да се пресметне в нейна полза увеличението на наследството на наследодателя Сали З.ов Ш.ов, възникнало чрез изграждането в процесния имот на пристройка от 30 кв.м. през 1970 г. и на пристройка с площ от 46 кв.м. през 1990 г., за което тя е спомогнала чрез работата си в домакинството и чрез влагане на средства.

ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен иска, предявен от Г. З. против Ф. Ш., да му заплати обезщетение за лишаването му от ползването на пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв., за периода от 05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022 г., в размер на 40 лв. месечно, както и обезщетение за лишаването му от ползването на останалата част от имота за периода от 05.08.2016 г. до предявяването на иска – 15.06.2022 г., в размер на 100 лв. месечно.

Разпределил е разноските на страните по делото.

Решението се обжалва в частта му за възлагане на жилищния имот с площ от 46 кв.м.

, изнасянето на публична продан на имот с идентификатор 601.0436, построената в него жилищна сграда с площ от 108 кв.м. и стопанските постройки и частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.12,ал.2 от ЗС.

Така постановеното решение не отговоря на предявените от страна на Ф. М.Ш. искове. С молбата си от 15.06.2022г. /л.121 по дело № 1012/21 г. по описа на РС-Силистра/ тя заявява, че е спомогнала да се увеличи наследството на С. Ш. чрез „съвместния съпружески принос при изграждане“ на постройката от 30 кв.м и тази от 46 кв.м. а именно чрез осигуряване на средства за вложените труд и материали, грижи з децата и семейството.

Тъй като не е била възнаградена за това увеличение по друг начин, моли увеличението да бъде пресметнато в нейна полза и след установяването му да й бъде дадено в имот, а именно постройката от 46 кв.м.

Районният съд правилно е определил правната квалификация на претенциятачл.12,ал.2 от ЗН. Разгледал е искането и го отхвърлил като неоснователно.

Вместо това, на основание чл.349,ал.1 от ГПК, е възложил същото това жилище на съделителката Ф.Ш., без от нейна страна да е имало такова искане.

В същата молба, цитирана по-горе, тя е заявила, че желае да й бъде възложена жилищната сграда, с площ от 108 кв.м. като се позовава на разпоредбата на чл.349,ал.2 от ГПК. Твърди, че е живяла в жилището и не притежава друго жилище.

3

Така предявения иск не е разгледан от районния съд и доводите на ищцата за възлагане на това основание не са обсъдени.

Вместо това тази жилищна сграда е изнесена на публична продан, заедно с дворното място и стопанските сгради, с мотива, че от нея не могат да се обособят два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на чл.203 във вр. с чл.40 от ЗУТ.

Налага се извода, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, а именно такъв по чл.349,ал.1 от ГПК и липсва произнасяне по предявения иск с правно основание чл.349,ал.2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.270,ал.4 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Това налага решението в частта, с която на основание чл.349,ал.1 от ГПК, в дял на Ф.Ш. е възложен в дял самостоятелно жилище с площ от 46 кв.м. да се обезсили.

Претенцията на ищцата за възлагане на жилището с площ от 108 кв.м. основание чл.349,ал.2 от ГПК реално не е разгледана, но спрямо нея не би могла да се приложи разпоредбата на чл.250 от ГПК-да се допълни на решението, тъй като по отношение на този имот има произнасяне- той е изнесен на публична продан.

Това е допустим способ за приключване на съдебната делба, но съдът не е не е следвало да го прилага преди да бъде разгледана претенцията на Ф.Ш. за възлагане на имота. Това произтича от факта, че предпоставките, за да бъде изнесен имота на публична продан са той да е неподеляем и да не може да бъде поставен в един от дяловете чрез възлагане в хипотезите на чл.349 от ГПК. Възможността за поставяне на имота в дял на Ф.Ш. все още не е изследвана, което обвързва решението за приключване на делбата, съответно подходящия за това способ с решението на съда по иска по чл.349,ал.2 от ГПК.

Имено поради това и обжалваното в тази част решение следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се да се върне на РС-Силистра за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.341,ал.1 от ГПК.

По иска с правно основание чл.12,ал.2 от ЗН.

Съгласно тази разпоредба, сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

Позовавайки се на това и твърдейки, че тя и покойния й съпруг са изградили в дворното място постройките с площ от 30 кв.м /част от жилищната сграда с площ от 108 кв.м./ и постройката с площ от 46 кв.м., ищцата Ф.Ш. моли да и се постави в дял жилищната сграда с площ от 46 кв.м.

С Решение № 161/25.03.2022г. постановено в първа фаза на делбата, съдът подробно е изложил мотивите си относно приноса на Ф.Ш. при изграждане на постройката с площ от 46 кв. и считайки за основателни доводите й, е приел че имотът е част от семейната 4 имуществена общност, предвид на което и определените квоти по отношение на този съделител и този имот са различни. Предвид на това настоящия състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че приносът на преживялата съпруга е отчетен и не са налице основания за възнаграждаването й, чрез поставяне в неин дял на този имот.

Районния съд е приел за недоказано твърдението на ищцата за това, че е спомогнала да се увеличи наследството, чрез изграждане на постройката от 30 кв.м. в подкрепа на тази теза са разпитани водени от Ф.Ш. свидетели. Въпросът е изследван както в първа фаза на делбата, при определяне на квотите, така и във втора фаза във връзка с предявения иск по чл.12,ал.2 от ЗН. Показанията на разпитаните свидетели установяват, че тя е помагала при градежите като е приготвяла храна. От данните по делото е видно, че тя не е работила, не е реализирала доходи, а в по-късен период е заболяла. Всичко това и свидетелски показания не установяват съществен принос при изграждането на тази постройка. Както е установено и в решението по допускане на делбата, постройката е изградена в дворното място, което към този момент е било собственост на свекъра й- З. Ш.ов- който към момента на построяването /установен от съда като 1970 г./ е бил жив. Настоящия състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че по приращение, на основание чл.92 от ЗС/, З. Ш.ов е придобил правото на собственост върху постройката. Следователно, дори да са изграждали постройката с общи средства /а за този факт не се сочат доказателства/ тя не е станала част от семейната им имуществена общност, а е била притежание на трето лице. Предвид на това не може да се отчете като принос грижите, полагани за семейството и отглеждане на децата.

/Този принос е отчетен от първоинстанционния съд по отношение на другата постройка от 46 кв.м., която е била част от имуществената общност на съпрузите/.